Последици от Грехопадението

ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ГРЕХОПАДЕНИЕТО

Поради грехопадението първото човешко семейство се отделя от Бог и попада под влиянието на въстаналия архангел. С погрешното използване на любовта се появява грешна традиция и погрешен начин на живот. От този момент лошите навици и греха се умножават чрез наследниците на първото семейство.

Като резултат се развива един „свят” извън принципа на Бог, противоположен на Неговите идеали и извън Неговия контрол. Използвайки религиозния термин, наричаме „ад” света на порока, безпорядъка, бедността, експлоатацията, войната и страданието.

Човечеството, отделено от Бог, без истински закони и в състояние на хаос, става примитивно и деградирало. В отсъствието на обща цел и идеал, хората се отчуждили и постепенно загубили идентичността си. Човешките същества, губейки пътеводната си светлина, изпадат в състояние на варварство с толкова притъпена духовна чувствителност като тази при животните.

Борби и конфликти изолират хората все повече и повече и резултатът е разединение и продължително разделение. Това създава и увеличава териториалните бариери на комуникация, ускорява значими различия в раса, език, вяра, обичаи и др., които характеризират човешката история. Грехопадението принизява човечеството до примитивно и необразовано варварство, което възпрепятства морала на хората и материалното им развитие.

Все пак, не понасяйки снижаването на духовните стандарти, човечеството завинаги запазва в себе си потенциала за добро от първоначалната си природа. Ето защо Бог е можел да работи чрез съвестта ни и постепенно да развива и усъвършенства сърцето и интелекта ни.

Бог ни вдъхновява да изпълняваме отговорността си. От зората на историята, Бог е бил скритата сила, която е направлявала плана за възстановяване на грешния свят до първоначалното му състояние и да възстанови изгубения Си идеал.

Бог, нашият създател, има Воля. Тази Воля е да възстанови този свят на мир и истинска любов. В края на краищата Той ще възстанови Своя първоначален идеален свят, пресътворявайки го от сегашните обстоятелства на този свят.

Следователно от тази гледна точка, човешката история има посока и цел. Тази цел е възстановяването или духовното пресътворяване на човечеството от състояние на грях до първоначалното му състояние. Така целта на историята е да превърне „Ада” в „Небесното царство”.

Традиционно много се говори за спасение. Но какво е спасение? Точно това е спасение – възстановяването. Докторът спасява пациента, като му помага да излекува или възстанови увреденото си здраве. Този процес изисква съдействие от двете страни, на доктора и на пациента..

Усилията на Бог през историята очертават подобна ситуация. Въпреки че Бог е всесилен, Той не може да спаси човечеството само чрез силата си, човешкото съдействие и усилие също на необходими. Ето защо историята е хроника на усилията на Бог и човек, едновременно на успехите и провалите в отговор на помощта на Бог.

Защо Бог иска да ни спаси въпреки факта, че ние сме тези, които са Го предали и изоставили, създавайки този свят на ад и трагедия? Има три основни причини:

Първо, защото Бог е всесилен и абсолютен. Когато Той реши да постигне целта Си, в края на краищата нищо или никой не може да Го спре. Той никога няма да бъде победен от Сатана. Ако Бог е всесилен, най-малкото което е способен да постигне, е да създаде мирен и щастлив свят за човечеството. Ако този вид свят не може да бъде реализиран, тогава можем да заключим, че Бог не съществува.

Второ, Бог е създал човешките същества като Свои деца. Въпреки че сме Го предавали много пъти, Бог е нашият Истински баща. Той не е можел да ни изостави. Неговото щастие напълно зависи от нас. Както родителите са най-загрижени и състрадателни към сина или дъщеря, които страдат най-много, така и грижата на Бог Го тегли към децата Му, които страдат.

Поради истинската любов, Бог не може да Се отдели от нашето нещастие. Всесилният Създател е също и наш любящ Баща, който страда с всички нас. По тази причина Той определено ще разреши проблема с грехопадението.

Трето, Бог е създал човешкия дух неразрушим и вечен. Ако този физически свят бъде унищожен, духовете на безброй хора, които са живели в миналото, ще останат в духовния свят без възможност да бъдат освободени. Докато човечеството не се възстанови физически и духовно, резултатите от грехопадението няма да бъдат поправени и тези хора не могат да бъдат възстановени.

Хрониката на усилията на Бог да спаси човечеството е описана в историята на световните религии. Всъщност думата религия идва от латинската дума „religare”, което означава „повторно свързване”. Ето защо истинската цел на религията е да обедини отново човек и Бог, и възстанови първоначалния Му идеал.

Религиозната природа на човека забелязваме от времето на най-ранните рисунки на първобитните хора, които вече са описвали духовни същества и сили. Бог е можел да издига стъпка по стъпка интелектуалното и моралното ниво на човечеството. Развиват се изрази на по-висша религиозност, отражение на прогреса във възстановяването. След като грехопадението ни отдалечава от Истината, ние трябва да се пресътворим чрез Словото или Истината в процеса на възстановяване.

Ето защо Бог винаги работи чрез праведни и свети личности, чрез пророци и духовни лидери, които прогресивно се появяват в хода на историята, за да обяснят божествената истина. Когато наблюдаваме допирните точки и постепенното обединение на идеалите в историята на религията, можем да познаем Бог като извора на вдъхновението.

В задълбоченото си изследване върху еволюцията на културните сфери, Арнолд Тойнби открива,че културите винаги се развиват на основана на религия. Когато се развива по-универсална и висша религия се появява и по-висока форма на култура, която в края на краищата наистина и асимилира съседните култури на по-ниско ниво. Тези народи и нации в историята, които не могат да се придвижат към една по-висша религиозна философия, винаги са били асимилирани.

В миналото нашият свят се е състоял от повече от двадесет и шест различни културни сфери, които в хода на историята се обединяват, за да създадат днешните четири световни велики фундаментални културни сфери: Индуизъм – Будизъм, Юдео-Християнството, Исляма и културите на Далечния Изток: Конфуцианство – Таоизъм – Шинтоизъм.

Заключението на Арнолд Тойнби е, че всъщност ние се движим към една единствена световна култура. Нарастващите средства за комуникация още повече ще ускорят този процес. Според Божествения Принцип това не е случайно, а резултат от усилията на Бог и човек да пресътворят един обединен свят, който се стреми да възстанови вечния и непроменлив идеал на Бог.

Научните постижения и технологии, на които днес се радваме са изключителни. Ние имаме капацитета и материалните средства да конструираме един чуден свят на спокойствие и благополучие за цялото човечество. Но въпреки този огромен потенциал, ние все още не сме способни да построим един хармоничен свят на мир и щастие, защото няма паралелно развитие на духовното и моралното нива.

Съществува дисбаланс между нашето външно можене и нашето вътрешно развитие. Например, въпреки че вече изследваме открития космос и успяхме да изпратим хора на Луната, ние все още сме неспособни да живеем и успешно да прилагаме етични и морални норми, като например десетте заповеди, дадени от Бог на Моисей, преди приблизително 4000 години.

Въпреки целия наш прогрес, ние все още не изпълняваме ролята си на истински господари на творението, защитавайки ценното наследство, което Бог ни е дал. Всъщност поради грешната ни природа, ние дори злоупотребяваме с природата и не й позволяваме да изпълнява истинската си функция.

Вместо да съществуваме в хармония с околната среда, човешкият егоизъм и алчност са ни довели до неправилната експлоатация на природата, възпроизвеждайки враждебност.

Апостол Павел говори за това страдание на природата, като го сравнява с родилни болки, нетърпеливо чакайки появата на децата на Бог (Рим. 8:22). И не само природата, а също Бог и цялото човечество чакат голямата промяна и трансформация, които ще ни позволят да възстановим стойността и достойнството си като деца на Бог и реализираме един свят, освободен от злото и греха.

Мнозинството от мислещите хора определено са съгласни, че се нуждаем от цялостна промяна, за да се освободим от хаоса, липсата на морал, насилието и разрухата.

Но с определени изключения, общата тенденция досега беше първо да наблюдаваме проблемите извън самите нас. Ние искаме да видим „гредата в чуждото око”. Ето защо толкова много надежди се възлагат на вярата, че определени програми или политически и икономически системи ще ни дадат крайното решение.

Например когато болшевишката революция триумфира през 1917 г., това създаде големи очаквания и нейните лидери бяха горди да сложат край на една стара система на експлоатация и наложат нова, която обещаваше справедливост и мир. Днес целият свят е свидетел на трагедията на тази система и последвалия я провал.

Великият урок, който можем да научим от това и подобни преживявания в миналото е, че е илюзорно да претендираме, че първо трябва да променим обществото и неговите структури, за да може по-късно тези промени да гарантират промяната на човешкото поведение.

Никакъв нов план, програма или система не могат да работят, ако са осъществявани от същите корумпирани хора. Ако човекът не се промени, нищо не може да се промени. Коренът на човешките проблеми започва от егоистичната позиция на индивида, върху когото са построени структурите и системите на обществото. Само когато човекът е способен да преодолее собствения си егоизъм, ще бъде възможно да предвиди постоянни и стабилни промени в обществото.

Ето накъде човечеството трябва да насочи надеждата си и мечтите си за истински мир за в бъдеще. Волята на Бог е да изкорени егоизма от всеки индивид, а после да преобразува и пресътвори човечеството и Своя собствен храм, за да може всички хора да станат святи.

Ето защо истинският мир и хармония между нациите не започват на национално ниво, а с усъвършенстването на индивида. С превръщането си в храм на Бог всеки човек става съвършен. Ето къде започва световният мир. Всеки един от нас е истинска начална точка с която започва световния мир и идеалния свят.

Имаме нужда напълно да възстановим духовната си чувствителност, за да не можем никога да се отнасяме зле или да нараняваме другите. Трябва да чувстваме страданието и болките на другите като наши. (Виж Диаграма 7)

В първоначалния свят на Божието творение двама да се бият би било като лявата ръка да бие дясната и дори по-лошо, като да извадиш очите си със собствената си ръка. В идеалния свят няма да има конфликти, няма да има зло. Ще има само хармония, сътрудничество и взаимопомощ. Ще има само хармония, сътрудничество и взаимопомощ. Ще има единство между хората в преследване на истина, доброта и красота. Това наистина ще бъде светът на мира, който човечеството търси.

Затова трябва да приемем всички промени, които засягат хода на историята, най-голямата и най-важната промяна тепърва трябва да се осъществи.

От всички битки, които някога са били водени, най-фундаменталната все още предстои. Това е усилието, което накрая всеки от нас индивидуално трябва да направи, за да преодолее злото в себе си и да се освободи. Ние трябва да се пречисти и да се избавим от греха. За да сме по-конкретни, трябва напълно да изтрием от сърцето и паметта си грешната и забранена любов. Тази любов толкова дълго време е тровела човечеството.

Тези дълбоки откровения за произхода на неморалността и злото са от жизнена важност, защото ни разясняват природата на греха. Те ни дават оръжието и знанията, за да го преодолеем.

Последната и най-трудната революция ще бъде вътрешната революция на сърцето и съзнанието ни. Тя ще ни изведе от несправедливостта, покварата и егоизма към една позиция, при която любовта и службата на другите ще са най-висшата ценност.

Както Сан Мьонг Мун предрича:

„Мога да предвидя голяма промяна, революция, която настъпва в света, но не на огъня и куршумите, а на Божията истина, разпалваща сърцата на хората. Дошъл съм да възпламеня тази духовна революция, една тиха революция, която променя човешкия егоизъм в алтруизъм.”

Във встъпителния си адрес пред Федерацията за световен мир, през август 1991 г. в Сеул, Корея, пред президенти и високопоставени лица на много страни Сан Мьонг Мун заяви:

„Двадесет и първи век ще бъде правдив век. В този век богатството няма да бъде доминиращ фактор. Вместо това доминиращи ще бъдат човешката душа и дух. Двадесет и първият век ще бъде на обединението между Бог и човек. Това ще бъде епохата, когато ново пробуждане ще дойде при всеки човек, ще осъзнаем, че ще спечелим повече, ако искрено живеем за другите. Егоизмът силно ще намалее. Живот, чест и слава ще триумфират базирани на алтруизма. Това са характеристиките на настъпващия двадесет и първи век. Епохата на мира наближава. И нещо повече, възможността за реализация на Небесното царство ще е налице. Двадесет и първият век ще е надежден и славен век.”

В Библията се говори за „последните дни” и за „края на света”. Ако историята беше започнала от доброто, нямаше да е нужно да свърша. Но тъй като историята започна със зло, трябва да настъпят последните дни, в които злото накрая ще е елиминирано и ще дойде краят на порочния и грешен свят. Ще дойде времето, което Светото писание нарича „и ще изковат ножовете си на палешници”. С други думи – време на преход, когато „ад”-ът ще се трансформира в „Небесно царство”.

Няма да има буквално разрушение на вселената чрез катастрофи, както вярват някои християни. Последните дни ще са време на щастие, когато най-великата надежда на човечеството, твърдо отстоявана в хода на историята, накрая ще бъде реализирана.