Любовта е най-висшата ценност

От книгата Истинска любов и забранена любов
1 част

ЛЮБОВТА Е НАЙ-ВИСШАТА ЦЕННОСТ


любов и живот: семето на любовтаКакво ценим най-много в живота? Какво ни прави щастливи? Някои ще казват: „Пари и богатство”. Други без колебание ще отговорят: „Мъдрост и знание”. Трети може би ще кажат: „Власт, обществено положение и слава”. Тогава парите, богатството, знанието, властта и славата ли са най-важните неща в нашия живот?

Когато погледнем сериозно на този въпрос, могат да ми дойдат други мисли. Няма съмнение, че всички ние търсим богатство, знание, власт и слава, които несъмнено ценни сами по себе си, не са източникът на нашето щастие. Човек, може да притежава цялото богатство на света, както и знание, но ако е принуден да живее в изолация, няма да бъде щастлив. Стремежи като пари, богатство, знание, власт и слава имат значение само когато са споделени или използвани за другите.

Ние сме щастливи, когато можем да споделим с другите позицията си в обществото, богатството, знанието или всичко ценно, което притежаваме. Ако някой ви предложи милиони долари, както и знание, и власт в замяна на любящия ни партньор, родители или деца, ще ги продадете ли? Ще бъдете ли щастливи след това? Само когато имаме хармонични взаимоотношения на истинска любов с другите, можем да изпитваме най-голямо щастие.

Следователно щастието изисква връзка с някого и това е истина както за Бог, така и за хората. Ето защо трябва да заключим, че най-ценното в живота е любовта. Никакво количество пари, власт или знание не могат да се сравняват с неизмеримата власт на истинската любов.

Няма значение колко дълго живеем: биологичното ни съществуване няма стойност, ако не изпитваме любов.

Когато наблюдаваме вселената, разбираме, че всеки организъм съществува чрез обединение на двойка елементи. Това е истина на всички нива, като започнем още от минералното царство. Атомите и молекулите са формирани от обединението на позитивни и негативни елементи. При цветята съществуването и репродукцията изискват обединението на плодника и тичинките, което представлява мъжкия и женския аспект.

Системата от двойки е още по-очевидна в животинското царство. Рибите, птиците, бозайниците и другите животни съществуват като мъжки и женски. И хората съществуват като мъже и жени.

Защо съществува тази система от двойки? Имало ли е някога в историята мъж, който да е възнамерявал да създаде себе си и наследниците си като мъжки същества, с всички свои органи и характеристики, и женско допълнение, за да създаде дом и потомство? Логично е да твърдим, че това трябва да е първоначалният Създател, първият, който е мислил, планирал и проектирал, който ни е създал като мъже и жени с цел да консумираме съюза си с любов.

Създателят е разделил всички живи същества на мъжки и женски, за да могат да се размножават чрез даване и получаване на любов. Бог е създал всеки със сроден партньор, за да могат всички нива на творението да изпитат радост и любов. Чрез любовното действие видовете се мултиплицират и се разрастват.

Концепцията за любовта първо е била в съзнанието на Бог и чак след това Той е създал мъжа и жената. Мъжът и жената могат да намерят истинска любов само един чрез друг.

Живеем ли ние, мъжете и жените. Само за да се храним по три пъти на ден и да спим по осем часа всяка нощ? Естествено, не.

Ние живеем за осъществяването и екстаза на любовта. Бог ни е създал по този начин.

Бог е първата личност и човешката личност произлиза от Бог. Ето защо мъжете и жените са готови да жертват собствения си живот за тези, които обичат.

Думата „свещен” трябва да е свързана с любовта: само в любовния контекст думата „свещен” има някакво значение. Например, всеки съпруг, който може да се жертва за добруването на своята съпруга, е свещен съпруг и обратното. Човек, който е готов да умре за своите родители, е дете със синовна почит, свещен син или дъщеря. Човек, който отдава живота си в полза и за добруването на човечеството, е светец.

Любовта е най-висшата ценност. Любовта не съществува за мен самия, а за другите. Истинската любов започва, когато жертваме себе си и живеем за да обичаме другите.

Истинската любов е алтруистична или не-егоистична, непрестанно да даваш на другите и да забравиш всичко, което си дал. Ако подробно помните какво сте дали, тогава ще започнете да изчислявате колко е достатъчно да дадете. И ако решите, че сте дали достатъчно, тогава любовта не може да продължи вечно. Истинската любов е акт на даване без условие за получаване.

Ние всички трябва да се предадем пред тази истинска любов. Истинската любов има сила и власт над всичко, само истинската любов надмогва всички бариери. За да се нарече нещо истинско то трябва да съдържа четири характеристики: трябва да е уникално, вечно, непроменливо и абсолютно.

Любовта и целта на живота

„Сърцето” е най-важно и е в основата на всички съставки, които съществуват… „сърцето” е емоционалния импулс за щастие чрез любов. Точно заради любовта човешките същества са най-висшето творение.

Божият вечен и непроменлив идеал е създаването на свят на любов, мир и щастие за цялото човечество. „Сърцето” е най-важно и е в основата на всички съставки, които съществуват в Божествения характер. Можем да дефинираме „сърцето” като емоционалния импулс за щастие чрез любов. В сърцето на Бог има неограничена емоционална сила и желание за любов. Това е причината религиозните хора да казват, че Бог е любов, защото любовта произтича от Бог. (1 Йоан. 4:7-8)

Любовта може да съществува само, ако обичаме някого или някой ни обича. Бог е имал нужда да създаде човечеството, за да комуникира Своята любов. Точно заради любовта човешките същества са най-висшето творение.

Един идеал трябва да е споделен с някого. Това е абсолютната причина, мотивирала Бог да създаде гората, които Той създал по Свой „образ и подобие”, като видима изява на невидимите Си характеристики, като обекти на Неговата любов, в позиция на Неговия творчески характер.

Бог е създал физическия и духовния свят като среда обект на радост на хората. Ако можехме да станем единни с Бог в истинската любов, можеше да имаме господство над Божието творение, както във физическия, така и в духовния свят.

Истинската любов съдържа трите велики характеристики „наследственост”, „споделяне” и „равенство”. Например, ако една бедна цена, която няма средства за образование, се омъжи за президента и те се обичат, тогава каквото принадлежи на съпруга, принадлежи и на съпругата. Тя има правото да сподели интересите на съпруга си и тъй като те се обичат един друг повече отколкото обичат самите себе си, те имат еднаква стойност.

Когато живеем живота си изцяло за другите, ние постепенно придобиваме Божията същност и характеристики. Вибрациите на Бог стават наши вибрации и чувствата на Бог естествено ни се предават. Живеейки по този начин, ние ставаме резонъори на Божието сърце и любов. Това е перфектното ниво, което Бог иска да достигнем, и с тази цел Той първоначално ни е създал.

За да осъществи тази цел, Бог създаде мъжа и жената – да могат те първо да израснат и достигнат индивидуално зрялост и съвършенство. Накрая, с Неговата благословия те се обединяват опиянени от любов, така установяват вечна двойка и стават Истински родители на своите деца, като им предават физическа и духовна любов. (Този идеал е изразен в Битие 1:28).

Диаграма 1: Основа на здраво и щастливо общество

Семейството е основният елемент на обществото. Ако ние не съумеем да установим идеала в нашите домове, няма да имаме надежда за създаването на идеално общество, нация и свят. Семейството е училището за любовта и идеалното място, където любовта на Бог се изразява в човешките взаимоотношения.

диаграма 1

Целта на нашето съществуване е първо да реализираме този идеал на истинска любов и вечно щастие в семейството, след което той естествено ще се разгърне в обществото, нацията или идеалния свят. От всички съществуващи институции и други, които биха могли да бъдат създадени, семейството е първата и най-важната, имайки Бог като свой създател. Семейството е фундаментална единица на обществото. Ако ние не можем да основем този идеал в нашите домове, нямаме надежда да изградим едно идеално същество, нация или идеален свят. (Виж Диаграма 1).

Семейството е училището за любов и идеалното място, където любовта на Бог се изразява в човешки взаимоотношения.

Безбройни гледни точки за живота, Вселената и Бог са представлявали неразрешими проблеми в хода на историята. Разрешението на тези проблеми ще бъде намерено, когато истински мъж и истинска жена се обединят с Бог в истинска любов, създавайки абсолютно цяло, благодарение на факта, че това е първоначалната цел на Бог и източникът на абсолютна ценност.

Ако наблюдаваме юношите ще видим, че те физически и духовно се подготвят да изживеят любовта. Обикновено те са много романтични, идеалистични, чувствителни и страстни. Това са знаците, че те се отварят за цялостното изживяване на любовта с тялото, ума и духа си. Те са като цвят, преди да се разтвори. Сладостта се съхранява вътре. Затова преди да са благословени в брачен съюз, те трябва да са като пъпка – много затворени, запазвайки по този начин уханието и сладостта в сърцевината на съществото си. Непорочността и чистотата са най-скъпите ценности на живота. Те са надежда и гаранцията за успешното изпълнение на истинската, непроменлива и вечна любов. Такъв е божественият принцип.

Бог е създал мъжа заради жената и жената заради мъжа. Така че можем да кажем, че от момента, в който човек се ражда, той или тя се ражда за своя партньор. Мъжът и жената са субстанциалният израз на мъжките и женските характеристики, които идват от Бог. Те са като енергийни акумулатори, заредени с енергия, произтичаща от Бог, но с обратна полярност. Тя е като вид електричество, генерирано между мъжа и жената, като между положителния и отрицателния полюс на електрическа верига, която веднъж свързана, прави електричеството да тече; Бог генерира все по-голям волтаж между тях, създавайки огромна искра и експлозия като кълбовидна мълния на любовта. Тази искра означава съюз и творчество.

Когато се създава любов, между мъжа и жената се генерира вид магнитно поле, идващо от Бог. Ето защо цялото творение е като машина за любов. Бог е създал човешките същества да бъдат вътрешната страна на машината, а вселената – външната. И двете страни вибрират, обединени от еднаква дължина на любовната вълна.

Как накрая мъжете и жените се свързват, за да консумират любовта си? Чрез сексуалните си органи. Мъжките органи на любовта, както и женските, са разположени в центъра на тялото, където са концентрирани всички нервни системи. Бог ги е поставил на защитено място, като скрита конструкция.

Тези органи, ако човекът не беше се провалил в началото, щяха да са свързани с центъра на енергията си, който е Бог. Сексуалните органи първоначално е трябвало да са място на Божията любов. Те са били създадени като най-важните и най-свещените места, чрез които се консумира любовта, сътворява се живота и се предава родословната линия.

Само съпругът и съпругата имат ключа, за да отворят тези свещени места за консумация на небесната любов. Любовният акт е бил предопределен като най-свещеното притежание на съпруга и съпругата, и никога не трябва да се осквернява, като се допусне някой трети да проникне и да го разруши. Това е единственият правилен начин да се разглежда връзката между съпруга и съпругата. Когато веднъж мъжът и жената намерят истинската си любов, тя е нещо постоянно и вечно, и алтернативна любов не може да съществува.

Единственият стимул и реализация на мъжа и жената е истинската любов; нищо по-добро не съществува. Тя е като котва на живота. Когато мъжът и жената консумират любовта си на това свято ниво, Бог живее с тях във всеки момент. Веднъж закотвени в сърцето на Бог, съпругът и съпругата могат да се чувстват напълно задоволени и изпълнени завинаги.

Любовта на нашите родители е източникът на нашия физически и духовен живот и продължава родовата линия. Любовта, животът и родословието са свързани със сексуалните органи. Връзката между любовта, живота и родословната линия е това, което осигурява непрекъснатостта на историята.

Ето защо любовният акт трябва да е най-ценният, най-красивият и свят акт в живота ни. И въпреки това, шокиращо е да открием, че непрекъснато, през цялата човешка история сексуалните органи и любовният акт са били смятани за нещо мръсно и срамно. Симптоматично също е, че повечето езици често използват най-обидните и вулгарни думи за описание на сексуалните органи и любовния акт.

Въпреки че прелюбодействието е най-голямото предателство, което можем да си представим срещу истинската любов, ние за съжаление виждаме този проблем да се повтаря в най-различни типажи от окръжаващата среда и културите през епохите, както и факта, че проституцията деградира секса до една обикновена стока.

Има ясни основания, които доказват, че нещо ужасно, анормално и грешно съществува в човешкото поведение, що се отнася до любовта и сексуалния й израз. Това също ни открива, както по-късно ще видим, че хората са се отклонили от произхода си и са дегенерирали, поемайки в грешна посока по отношение на любовта.

Сексуалният импулс е най-могъщата вътрешна сила. Ако не можем да я контролираме, подчиним и използваме в правилната посока, тогава същата тази сексуална енергия ще бъде силата, която ще ни подчини, доминира и накрая унищожи.

Това е причината, поради която е толкова трудно хората да преодолеят желанието си за непозволена любов. Всички най-велики религии в историята са работили, за да разрешат този специален проблем и ето защо всички те признават прелюбодейството и изневярата за най-големия грях. В много случаи безбрачният живот е бил насърчаван и поощряван като средство за пречистване и достигане най-високото измерение на Божията любов. По този начин се прави ясно разграничение между божествената, небесната и първоначалната любов и това, към което се стремят, и деградиралото и порочно ниво на световната любов, което виждаме около нас.

Любовта е най-великата и най-могъщата сила във Вселената и изворът на живот и щастие. Любовният акт е предопределен да бъде, според божествения принцип, най-красивото, свято и възвишено изживяване. Но ако този акт е извършен по непозволен начин, се превръща в най-мръсното, най-унизителното и срамно изживяване. Ето защо непозволената или забранената любов е също и голяма разрушителна сила, която причинява огромни обърквания, разочарования и страдание.

Може да бъде направена аналогия между атомната енергия на физично ниво и силата на любовта на духовно ниво. Ако атомната енергия правилно се използва, тя е невъобразим източник на просперитет и прогрес, но ако е неправилно използвана се превръща в най-разрушителната сила. По същия начин, когато любовта се изживява в правилната посока, тя ни дава най-великото щастие, мир и хармония, които можем да си представим, но ако се изживява в неправилна посока, тя завършва с най-трагични последствия, които причиняват огромна болка и страдание. (Виж. Диаграма 2).

Страданието произлиза от неправилното използване на любовта

Любовта е най-голямата и могъща сила във вселената и извор на живот и щастие. Актът на любовта е отреден да бъде съгласно божественият принцип най-красивото, свято и възвишено изживяване. Но ако този акт е проведен по едеин непозволен начин той става най-мръсното, покварено и срамно изживяване. Следователно непозволената или забранена любов е също една много разружителна сила която причинява неописуеми раздразнения, разочарования и страдание.

диаграма 2

Трагични последици

от неправилното използване на любовта

Сексуалното развращение е станало причина за паданието на много важни и известни личности, нации и империи в човешката история.

Предното твърдение съдържа много древна и неумолима мъдрост. От най-ранни времена мъдреци, пророви и хора споделят вярата, че рано или късно неконтолируемото сексуално поведение ще бъде сериозна обида срещу боговете и ще донесе нещастие под формата на упадък и себеразруха. В Библията е писано, че градовете Содом и Гомор са били разрушени заради хората там, които водели много неморален живот.

Съвременните изследвания потвърждават тази вяра. Арнолд Тойнби, един ит най-изтъкнатите съвременни историци, пише: „От двадесет и една най-значими цивилизации в историята, деветнадесет са загинали, не защото са били завладяни, а заради вътрешна поквара.”

Друг историк, Д-р Дж. Д. Ънуин от университета в Кембридж, който е направил изследване върху осемдесет цивилизации, съществували в период от 4000 години, е стигнал до извода, че онези цивилизации, които предпочитат сексуалната безразборност, дегенерират, а тези, които упражняват сексуална дисциплина, създават просперитет. Зигмунд Фройд, основателят на психоанализата, казва: „Мога да го повтарям отново и отново – тъй като никога не можах да докажа противното – сексуалността е ключът към разбулването на психоневрозата и неврозата изобщо.” („Три есета върху теория на сексуалността”).

Римската империя успя да стане невероятно силна и властна за своето време, но накрая рухна не заради някоя страховита армия, нападаща отвън, а заради вътрешен упадък, който я направи слаба и уязвима. От императорите до обикновените хора, много са се отдали на хедонистичен и развратен живот. Когато археолозите открили руините на град Помпей в Италия, който изненадващо е бил погребан от изригналия Везувий, са могли да възстановят сцени от живота в момента на изригването, които разкриват, че животът на жителите му е бил развратен, безнравствен и неморален.

В светлината на казаното до тук, представата, че сексът не е нищо повече от биолобическа необходимост, апетит, който трябва да се задоволи като да изпиеш „чаша вода”, когато си жаден, е абсолютно неправилно. Поддържа се грешното разбиране на много хора, че човекът е само продукт на еволюцията, рационално животно, което е опит напълно да отрече духовното и божественото измерение на човека.

За индивидуалното си оцеляване ние имаме нужда да се храним, да пием, да се обличаме и да имаме подслон. Сексуалната активност е необходима от биологична гледна точка за продължаване на вида, а не за да поддържаме индивидуалното си физическо съществуване. Сексуалният акт не е просто физическа функция, сексът е междуличностен и директно засяга другия. Както вече видяхме истинската му цел е да бъде неделим израз на истинска любов.

Ако имаме някакви съмнения относно това, трябва да видим какво се е случило в Русия през първите години след революцията. В началото има целенасочени атаки срещу брака и семейстшото. Развод е можело да се получи по всякаква причина и по всяко време. Абортът е бил легален и благоприятстван. Предбрачните връзки са благодетелствани. Сексуалните връзки извън семейството са били нещо нормално. Какво се е случило? Според проф. Сорокин от Харвардския университет, след няколко години орди от диви момчета и момичета без дом са станали истинска заплаха за страната. Милиони животи, специално на момичета, са били разрушени, а разводите и абортите достигнали нечувани размери. Омразата и конфликтите вследствие полигамията и полиандрията бързо се уверличили, както и психоневрозата. Работата в национализираните фабрики била занемарена.

Милиони животи, специално на момичета, са били разрушени, а разводите и абортите достигнали нечувани размери. Омразата и конфликтите вследствие полигамията и полиандрията бързо се уверличили, както и психоневрозата. Работата в национализираните фабрики била занемарена.

Резултатите били толкова тревожни, че правителството било принудено да промени политиката си. Пропагандата, известна като „чаша вода”, е била обявена за противореволюционна и на нейно място официално провъзгласена непорочността, а неприкосновеността на брака била въведена.

С други думи, руснаците открили реалността, че сексът, разглеждан като „апетит”, прошалил не само индивида, но много бързо и самата държава.

Хармонията и социалната стабилност естествено започват с хармонията и стабилността в дома. Много просто наблюдение е, че семейството е моралната основа на обществото, ето защо етическият и моралният стандард на една нация е отражение на моралния стандарт на нейните семейства.

Ние се нуждаем от любов и привързаност за вътрешното си израстване, така както тялото ни се нуждае от физическо хранене. Ако един юноша не се храни пълноценно докато расте, тялото му ще страда от рахит, недохранване и други проблеми, които ще се отразят на формирането му.

Същото се случва, когато не получаваме любов, внимание, необходимата грижа и топлина от родителите си в къщи: резултатът е ограничения, усложнения и други проблеми, които накрая засягат характера и поведението ни като зрели хора.

Многобройни статистически и социологически изследвания показват, че много нарушители и престъпници произхождат от разрушени семейства и че повечето от проблемите, като алкохолизъм, наркомания и насилие са свързани с липса или деформиране на домашната любов. В момента много проблеми могат постепенно да бъдат разрешени с развитие на науката, технологията и използването на нови и по-съвременни политически, социални и икономически системи. Но независимо от значимостта на тези завоевания, изглежда, че повече се развива една страна, толкова повече намалява способността й да разпознава и контролира сексуалната неморалност, изневярата и всички сексуални престъпления.

Обикновено подобни действия се извършват насаме и тайно. Проблемът е, че нито законите, таблетките, технологиите,нито съвременните методи на сексулано обучение могат да ги разрешат.

За съжаление, много от съвременните програми за сексуално обучение на младите са превърнати в чисто доставяне на полова информация, която се съсредоточава само върху биологичните, медициндките и хигиенните аспекти на секса, с множенство подробности за всякакви методи и способи за предпазване от бременност и болести, които се предават по сексуален път.

Резултатът от този тип образование, лишен от етически и морални ценности, без задълбочаване в истинската и свещена роля на любовта и сексуалния й израз е, че по-скоро усложява проблема, отколкото спомага за разрешаването му.

Тези методи, вместо да подчертават ценнотста на въздържанието и да служат като сериозна подготовка за истинска любов и женитба, в много случаи са като отворена покана за ранни сексуални преживявания и последниците създават проблем, само ако не са взети подходящи мерки.

Необходимостта от отговори и решения

Както току-що дискутирахме, любовта трябва да се съсредоточи, според божествения план или принцип, в една правилна и истинска посока, за да дава добри резултати и без съмнение да е източник на щастие и осъществяване на идеалите ни.

Но за съжаление, както вече обяснихме, през цялата история хората не са знаели как да намерят истинската посока, що се отнся до любовта и да достигнат идеалите, които толкова много желаят.

Откъде и как е произлязла тази склонност да избираме грешната и забранена любов? Каква е причината за това отклонение? Ако Бог е нашият създател, а Неговият вечен и постоянен идеал е реализирането на един обединен свят на любов, мир и щастие, защо този свят е място на стадание и трагедия, толкова различен от божествения идеал?

Досега никой не е могъл да изясни задоволително, в дълбочина и подробности всички тези страдание и трагедия.

От всички проведени изследвания, това, което ще представя след малко, е най-важното. От всички тайни разбулвани някога, тази е най-трансцеденталната.

Изключителните открития, направени от преп. Д-р Сан Мьонг Мун в тази сфера, имат неизмерима стойност и представляват основен принос, изяснявайки този провлем, който никога преди това не е бил задоволително разрешен.

Сан Мьонг Мун започва дълъг и тежък път в търсене на тези скрити тайни и мистерии в едно великденско утро на 17 април 1935 г. на планински връх в северозападната част на Корейския полуостров, негово родно място.

На петнадесетгодишна възраст, в състояние на дълбока молитва и изключително потресен от страданието, което вижда около себе си и което за съжаление е продължение на човешките изпитания през историята, Иисус Христос се появява като видение и му показва хода на събитията в живота си.

Поради невежеството и нетърпимостта на сувременниците му, животът на Иисус е бил изпълнен със страдание и болка. Въпреки цялата подготовка на израилтяните, направена от Бог, включително изпратените пророци и дадените знаци преди придтигането на Месията, Иисус е поспрещнат с отхвърляне и противопоставяне в своето време, защото хората не са могли нито да го познаят, нито да го приемат в ролята и позицията на Месия. Неуспехът на избраните хора да се обединят с очаквания Месия ги довежда дотам, да го мислят за измамник и накрая го разпъват само след три години от публичната му служба. Въпреки това Ииауа завинаги запазва сърце на безусловна любов и побено донася духовно спасение на човечеството чрез примера си и жертвата си на кръста.

Така че невероятната надежда и очакванията на Бог и Иисус да изкоренят грега от лицето на земята по онова време и физически да установят Небесното царство, не са осъществени. Тази надежда все още остава неизпълнена.

Иисус обяснил на младия Мун необходимостта някой сериозно да поеме задачата да завърши тази мисия и го помолил да поеме тази отговорност.

Независимо от възрастта си, Сан Мьонг Мун вече бил почувствалтрагедията и страданието на човечеството и бил решен да посвети животга си, за да го излекува. Той получил огкровението изненадващо и бил много учуден. Бил помолен да вземе изключително трудно и важно решение.

Првоначално той отхвърлил мисията, но накрая приел. Както години по-късно обяснявал на последователите си, направил го е по две причини: ако той не приемел, Иисус можели да не намери никой друг. Второ, ако започнел подобна задача по свое убеждение, винаги е щяла да съществува възможността да я остави за в бъдеще, но ако е направено тържествено обещание, в случая пред Иисус Христос, тогава той е трябвало да го спазва до края.

След това дълбоко и завладяващо преживяване, всичко в неговия живот напълно се променило и през следващите девет години той започнал усилено да търси истината.

Въпреки че външно той продължил образованието си и завършил електроинженество, цялото си свободно време посвещавал на молитви, изучаване на Библията и други свещени книги. Бил напрегнат, сериозен и загрижен, подготвяйки се за мисията си. Скитал се по планините и покрай реките, като медитирал, постел, молел се и изследвал.

Отговорите никога не идвали лесно. Трябвало е да води напрегнати и жестоки духовни битки със зли сатански сили, които искали да блокират търсенето на истината, която можела да освободи човечествето от грях и страдание.

През безбройните нощи, прекарани в молитва, той имал дълбоко духовно общуване с Иисус Христос, Мойсей, Буда и други светци, както и пряко общувал с Бог.

Отчаяно се борел за да разреши огромната духовна енигма на въпроси като:

Кой е Бог? Каква е Неговата природа? Какви са Неговите намерения и цели? Защо е създал човека? Какви взаимоотношения трябва да съществуват между хората и техния Създател? Това е един от отговорите, които сам Бог пряко разкрил пред него:

„Основната и най-важната истина за тази вселена е че Боб е нашият Баща и ние сме негови деца. Всички хора са създанени като Божии деца.”

Следователно, той попитал Небесния Баща: Защо като Баща и син не се наслаждаваме на тази интимна връзка сега с теб? По какъв начин, процес, причина, кога е от кого е разрушена тази връзка? От Сатана? Кой е Сатана? Кой е създал Сатана? Защо Сатана е станал Сатана? Ако ти си добър и единственият Създатек, как се е появило злото? Ако никой не е създал Сатана, как Сатана е просъществъвал?

Ако Бог е любов и ни е учил да прощаваме на врага си 70 пъти по 7, защо този същият Бог не прости на Сатана, че дори и за Бог е невъзможно да прости? Какъв грях е извършен в началото, който е довел този свят до такава голяма трагедия? Какво точно е така нареченият първоначален грях? Защо ни е засегнал и продължава дълбоко да ни засяга?

Ако Бог е всемогъщ, как е могъл да допусне съществуването на злото? Защо Бог изглежда неспособен, безсилен? Защо?…Кой е отговорен за разрешението на проблема със злото? Бог? Човек? Месията?

Бог и Иисус са очаквали някой накрая да разкрие пред света самоличността на Сатана и неговото скрито престъпление, за да може той да бъде обвинен и съден пред Бог.

Да си в състояние да изясниш и разкриеш природата на пръвоначалния грях, е най-сложната и трудна задача.

Сан Мьонг Мун открил непоносимото предателство, извършено срещу Бог и Неговия идеал на любовта в началото на човешката история. Знанието на тази тайна станало най-доброто оръжие за защита и контраатака срещу силите на злото и ключът, позволяващ му да бъде възсгтановено в първоначално планираното състояние на доброта и съвършенство. Той открива не само онази част от пътя, която сме изминали в миналото, но и тази, която все още трябва да изминем в бъдеще.

По това време, Сан Мьонг Мун започнал силно да разбира мъката в сърцето на Небесния ни Баща, който непрекъснато е страдал и продължава да страда заради изпитанията и греховете на всичките свои деца. Въпреки че много хора са изоставяли Бог, Той никога не е изоставил никой от нас. Въпреки самотата и скърба, Той непрестанно работел за спасението на човечеството.

Осъзнавайки и усещайки тази трагедия, Сан Мьонг Мун неспирно плачел като си давал сметка за незвидното положение на Небесния ни Баща. Понякога дрехите му били напълно пропити от неговите сълзи, а лицето му толкова подпухвало, че дори съседите му не можели да го познаят.

Той продължавал да пита: По какви принципи Ти работиш през цялата човешка история, за да възстановиш човечеството? Защо Небесното царство, провъзгласено от Иисус Христос докато е бил тук на земята, не е установено? Какви са били обстоятелствата и причините, поради които Иисус е бил отхвърлен и разпънат преди 2000 години?

Кога ще дойде краят на света, както е провъзгласено във Библията? Защо трябва да идва краят на света? Как ще свърши светът? Ще бъде ли това някаква Вселенска катастрофа или не? Ако не, какво е значението на необникновения феномен, предсказан в Библията? Как и кога злото и грехът ще бъдат премахнати от човешката история?

След много невероятни изпитвания, накрая Сан Мьонг Мун победил и получил отговори на тези и на много други въпроси, които по-късно били систематично написани от последователите му в книга, която е известна днес като „Божественият Принцип”.

През 1972 г., в Лондон, преподобният Мун коментира:

„Аз разбулвам най-голямото противоречие в съвременния теологически свят. Неговата същина не е просто в изучаването или изследването на Библията. Това е откровение, което идва след напрегнато търсене и проучване на най-отдалечените места от духовния свят, където получих отговорите. Ето защо, моята най-сериозна молба е да не бързате да правите предварителни заключения. Моля, запазите изводите си, докато направите собсвени изследвания, специално в духовния свят.

Добре знам, че законът на Бог е много суров. Ако аз заявя нещо, което не е истина, знам, че ще бъда съден от историята. Подложен съм на преследване през целия си живот, само защото говоря истина и само по тази причина. Има два начина това да се провери. Можем да повярваме тук на Земята или можем да потвърдим тази истина в духовния свят. Казвам ви го, защото се надявам, че дълбоко ще мислите върху това и ще се отнесете сериозно.”

Следва да изложим някои концепции, които ще ни помогнат да разберем много по-добре откровенията за историческия произход на злото и неговата роля в това, което е традиционно познато като „грехопадението на човека”.

Продължава…

Как и защо започва злото

2 част

Кога, как и защо започват злото, страданието и човешката трагедия?


През цялата записана човешка история забелязваме съществуване на неестествена, зла природа в човека, която причинява конфликти и противоречия, носи много страдание е трагедия в живота ни. Затова е логично да допуснем, че злото се е появило в самото начало на нашето съществуване на тази планета, като се започне най-вероятно от пъвите ни предци.

Тъй като това е проблем, който надхвърля сферата на науката, трябва да се опитаме да го разберем от гледна точка на религията.

Много показателно и важно е да открием факта, че почти всички световни култури и религии проповядват някакъв мит или легенда за това какво се е случило в зората на историята, като приемат, че човечеството е загубило първоначалната си посока и в определен момент е станало зло и покварено.

В египетските предания например, се говори за изгубена златна епоха и смърт, причинени от „женския прародител” и змията.

Индийските легенди ни разкриват как Брама е бил прелъстен от Шива, която го накарала да повярва, че цветът от дървото на знанието ще му донесе безсмъртие.

В гръцката митология кутията на Пандора е известен пример. Пандора е била жена, която щяла да се омъжва за един от боговете, преди злото да е съществувало. Боговете й дали една кутия и я помолили да не я отваря до края на брачната си нощ. Но тя не могла да устои и сдържи любопитството си. Когато я отворила, ужасни нещастия и бедстия сполетели човешката раса. Библията разказва историята за Адам и Ева.

Известния психоаналитик Карл Юнг тълкува тези истории не просто като суеверия и митове, а като важни, истински откровения, далеч от обсега на рационалния ни ум. За Юнг това са символични изрази на колективната памет на човешката раса, съкровищница на тайни, идващи от подсъзнателния колективен разум, който ни разказва за миналото ни на човешки същества.

От всички истории, свързани с това, което религиите традиционно наричат „грехопадението на човека”, Библията съдържа най-поробното опидание, което е имало най-голямо въздействие върху различните световни културни сфери. Следователно тази история заслужава цялото ни внимание.

Книгата Битие, в Библията, ни описва как първия мъж (Адам) и първата жена (Ева) живеели в Едемската градина, щастлив свят, без страх, срам или зло. В центъра на тази градина имало две дървета. Бог дал пълна свобода на Адам и Ева, но заповядал да не ядат от „плода” на „Дървото на познанието на доброто и злото”, със сериозното предупреждение, че ако ядат, ще упрат.

Изкушена от една „змия”, жената яла от забравения плод и после го споделила с мъжа. Впоследствие двамата се почувствали засрамени от голотата си и се скрили от Бог. После Бог проклел змията, изгонил Адам и Ева от градината и поставил ангел на входа, за да пази човека да не достигне „Дървото на живота”, другото дърво, което стояло в центъра на градина.

Това е било грехопадението на нашите прародители според библейския разказ.

Нека детайлно да разгледаме тази история, за да дешифрираме различните и символи, които ни позволяват да разберем значението и посланиет и във връзка с днешната ситуация на човечеството.

В търсенето на първите ни предци

Една от характеристиките, които отличават човешките същества от животните, е притежаването на уникален, вечен и неразрушим дух. Ето защо, когато споменаваме най-първата двойка (според Библията, „Адам и Ева”) имаме пред вид първия човешки вечен и неразрушим дух на мъж (Адам) и на жена (Ева). Двамата представляват и въплъщават мъжките и женските характеристики на Бог и е трябвало да станат видим израз на Неговите невидими характеристики (образ и подобие). Първите сътворени човешки духове произлизат от тези два първи (майка и баща) човешки духа.

Основната ни грижа е да изясним техния духовен и божествен произход, както и целта на тяхното сътворение, а не толкова детайлите на биологичния и физическия им произход. Въпросът за физическия произход, който принадлежи на научното поле, се надяваме да намери отговор някъде в бъдещето. Дори да предположим, че множество хуманоиди са въвлечени в биологичния ни произход, това няма да предстаблява проблем за основните твърдения на Божествения Принцип. Въпреки това има много интересни нови открития относно произхода ни, направени наскоро чрез генетичната биология:

Съвременните биолози Ребека Л. Кан, Марк Стоункинг и Алан Уилсън от Калифорнийския университет в Бъркли, са направили изследване, проследявайки генетичния код на митохондрийните ДНК, съдържащи се в нашите клетки, които извлекли от 147 плаценти на жени от всички раси и географски райони на петте континента. Любопитен е фактът, че митохондрийните ДНК се наследяват и се предават изключително от нашите майки. Резултатите от това изследване водят до значимо, показателно заключение: всеки от нас, като част от човешката раса може да проследи родословната линия в миналото до една единствена жена, наречена от тези учени „Митохондриална Ева”.

Резултатите се публикуват на 1 януари 1987 г., под заглавието „Митохондрийните ДНК и човешката еволюция” в сп. „Нейчър”, едно от престижните научни списания. Това изследване стана причина за големи дискусии, а по-късно се правиха много опити да се дискредитират заключенията му. Въпреки че тези опити успешно подкопаха твърденията за раса, време и място на появяване на предполагаемата „първа жена”, фундаменталната презумция, че гените ни произлизат от нея, остава все още неоспорена.

Човешката раса е започнала съществуването си в точно определен момент от историята на нашата планета, също както индивидуалният ни физически живот има точно начало. Следователно, логично е да направим следното сравнение:

Нашите баща и майка са началната точка на живота ни. Те са ни предали характеристиките и гените си, съдържащи се в двете първоначални клетки, обединили се в момента на зачатието, които след продължително мултиплициране дават значително количество от клетки, оформящи органите не тялото ни. Всяка клетка от тялото ни притежава уникален генетичен код, хатактерен за всеки индивид, произлизащ от двете първоначални клетки.

По същия начин, повече от 5,5 милиарда хора, които съставляват населението на света, произлизат от възпроизводството на всяко отделно поколение, съществувало някога, и в крайна сметка, ако се движим назад по родословното си дърво, ще стигнем до първите ни предци. Първият баща и първата майка, първата човешка двойка, началото на биологичния ни вид. Всеки от нас носи този уникален генетичен код и характеристика, дадена му от първите родители.

(Всеки индивид без изключение води началото си от един баща и една майка. Ето защо има математически проблем на статистиката на ръста на населението към спад от приблизително 5,500000000 настоящи жители на населението на света до времето на нула жители и очевидно следващият номер след нула, който ние можем да разгледаме математически, трябва по необходимост да бъде номер 2, тъй като 1 или 1,5 в този случай не могат да създадат потомство.)

Дали биолозите неизбежно ще достигнат до заключението, че Адам и Ева от историята, разказана в Бивлията, първата двойка и предците на човечеството, наистина са съществували?

Днес трябва да сме благодарни, че няколко открития в съвременната наука ни помагат да обидиним и изясним много от тези древни религиозни вярвания. Особено новите и революционни открития в областта на квантовата физика, молекулярна биология и парапсихологията.

За съжаление в отминалите векове, от времето на Галилео Галилей, сериозни и нестихващи полемики се водят между религиозната и научната гледни точки, в основата си провокирани от невежеството и фанатизма, които много често са присъствали и от двете страни. Според Божествения Принцип, противоречия между наука и религия не могат да съществуват. Както преп. Мун хумористично се изразил пред група учени, които искали да знаят защо един религиозен лидер спонсорира огромни научни конференции, той отговорил: „Бог е най-опитният учен, номер едно”. Наука и религия трявва да работят заедно и в хармония, тъй като и двете служат за преодоляване външното и вътрешното ни невежество. Както отбезва Алберт Айнщайн: „Науката без религия е саката, а религията без наука е сляпа.”

Значението на символите

Едемска градина: Еврейска дума „еден” означава „щастие” и „наслада”, което ни показва, че хората е трябвало да живеят в радост и щастие. Ето защо „Едемската градина” представлява Идеалния свят или Земния рай, постигнат чрез изпълнението на това, което Божестения Принцип нарича „трите големи благословии”.
Първа благословия: достигане на индивидуално съвършенство.

Втора благословия: установяван е на истинско семейство на вечна любов.

Трета благословия: хармония и обединение между човешко семейство и цялото творение (като пазители и защитници на околната среда).

Тези дарове или божествени благословии трябва да са основните цели, които всеки човек е нужно да достигне, а ние ги намираме изразени в Бит. 1:28: „…Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я …” (Виж Диаграма 3).

Осъществяването на целта на нашия живот

Бог би се радвал да живее в дом, в който има такава любов, но той също би желал да разшири този дом, докато цялото човечество не стане едно семейство с Бог като баща и заживее в хармония с околната среда.

диаграма 3

Адам и Ева е трябвало да израснат и достигнат както физическа, така и духовна зрялост като синове и дъщери на Бог, с други думи да станат единни с Бог в сърцето си, любовта и идеалите си. Така Адам и Ева са били предопределени да бъдат въплъщение или видима проява на невидимия Бог. Храмът, където Божия Дух постоянно ще обитава.

Тогава, с Божието позволение и благословия, е трябвало да се обединят, опиянени от небесна любов, да създадат една вечна двойка и да станат Истинските Родители на човечеството, които могат да предават физически и духовен живот на децата си. Били са предопределени да установят традицията на истинска любов и вечно щастие, която да се следва от техните наследници и накрая от цялото човечество.

Сферата на истинска любов и вечно щастие е трябвало да продължи да се разраства в духовното измерение или в в Духовния свят след смъртта на физическо тяло. Посредством човешкото семейство Бог е щал да властва чрез любов над цялото творение – и във физичеслата вселена, и в духовния свят.

Всичко това днес можеше да бъде реалност, ако хората не бяха деградирали поради греха си в самото начало. По тази причина постоянно желание на човек е да възобнови и възстанови изгубената Едемска градина или Земния рай, и по този начин накрая да достигне Божия вечен и непроменлив идеал. В религиозната фразеология тази надежда се нарича „Небесно царство” или „Ново небе и Нова земя”, както са споменати в Библията.

Двете дървета в едемската градина: Дървото на живота и Дървото на познанието на доброто и злото, споменати в Библията, не са „дървета” в буквалния смисъл – с листа и клони, каквито можем да намерим в ботаническите градини. Тези две дървета, разположени в средата на Едемската градина, символизират Адам и Ева, които са били в центура на божественото творение. В Библията можем да намерим няколко пасажа, които сравняват човека с дърво. (Пс. 11:30 и Пс. 1:3, Ис. 5:7, Дан. 4:17 – 19, Йоан. 15:5, Рим. 11:17)

„Дървото на живота” е било искреното желание на Адам, но той не е могъл да го достигне, защото е изгонен от градината, след като е съгрешил. То представя идеалния Адам или човек на живота. Ето защо изразът „Дръвото на живота” е споменат в Библията в различни случаи, като надежда и вечното желание не само на Адам, но и на всички човешки същества, които се стремят към съвършенство. Например в Стария завет – Притчи 13:12, „…постигнатото желание е дърво на живота” – също в Новия завет – Откровение на Йоана 22:14, „Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота…”
„Дървото на познание на доброто и злото”, символизиращо Ева на степента й на растеж и нейният „плод” би могъл да даде знание както за „добро”, така и за „зло”, което ще видим по-нататък.

Заповедта: Фактът, че възможността за действие в грешна посока е съществувала, ни показва, че Адам и Ева все още са били незрели, т.е. в период на изратване към съвършенство. Заповедта представлява „Божието слово, Истина или Принцип”, които е трябвало да ги водят през периода им на растеж. Било е отговорност на човека да се довери на това слово като на предизвикателство, което ще му позволи със собствени усилия да достигне съвършенство и изпълни целта на живота си. Тази история и трагична реалност, в която живеем днес, ни показват, че Адам и Ева не са изпълнили отговорността си.

Забраненият плод: Какво точно са направили те? Отговорът е в плода. Какво е значението на този плод, който ги е подтикнал към злото? Очевидно трябвада е символ на нещо изключително желано, за което те са били склонни да рискуват живота си.

Не е възможно този плод да е бил просто тест, даден им от Бог, за да демонстрират подчинението си, както някои хора вярват. Никой родител и още по-малко един Бог на любовта, при това всемогъщ, няма да изпитва децата си и да налага смъртно наказание, ако те се провалят на теста. Ето защо заповедта на Бог не е била тест, а предупреждение, за да предпази децата си от някои сериозни опасности. Още повече, че предците ни е можело да рискуват да умрат само за нещо, което е било по-примамливо и стимулиращо от самия живот. Какво е можело да бъде това? Кое е по-важно от самия жовот и ни кара, дори днес да го рискуваме? Както вече обяснихме, само силата на любовта може да е по-голяма от желанието за живот. Мъжете и жените сега и в миналото са жертвали живота си за Божията любов, родината си, идеите си и т.н. Много дуели и смърт е имало в спорове за женската или мъжката любов.

Плодът на едно дърво е знак за неговата зрялост и капацитет за продуктивност. Едно дърво се размножава чрез плодовете си, които съдържат семената. По същия начин човешките същества се размножават чрез сексуалните си органи, които носят семената им. Затова нашият „плод” символизира сексуалната любов, чрез която ние също се размножаваме. Ето защо преди да изядат плода, Адам и Ева не са се срамували от голите си тела. Но след като са го изяли, са изпирали срам и са скрили сексуалните си органи. Това че Адам и Ева са изяли плода, означава, че са имали полово сношение.

Фактът, че те са се скрили и да почувствали срам ни показва, че са загубили невинността си и че тази специфична връзка е била осъществена в неподчинение на заповедта и наставленията на Бог, преди да достигнат физическата и духовната си зрялост. Ние имаме естествена наклонност да крием грозотата си и да се чувстваме засрамени от неуместното си поведение.

Означава ли това, че сексът сам по себе си е нещо грешно? Естествено, не. Напротив, както вече обясних, веднъж след като сме достигнали физическа и духовна зрялост, сексуалната любов с център Бог трябва да е най-красивото и свещено преживяване между мъжа и жената. Секдуалните органи трябва да са свързващата точка за обединението и консумацията на истинска и вечна любов между Бог, Адам и Ева. Тези органи са най-ценните: мястото на любовта, живота и родословното дърво, чрез които децата на Бог ще се множат.

Заповедта на Бог „не яжте” е била нужна на Адам и Ева само през пеирода на израстването им към съвършенство. Стриктно им подчинение е било много важно, защото реализацията на Идеала за Любов и целта на Божественото творение са зависели от това. Веднъж достигнали зрялост, сам Бог е щял да се обедини с тях в радостта им от женитбата и сексуалната любов.

Змията: Често срещаме и в най-широко разпространената литература известния сюжет за любовния триъгълник, където два персонажа се борят за любовта на трети. Откриваме го също и в някои от историите за грехопадението. В библейската история този трети прерсонаж е характеризиран като „змията”.

Коя е тази „змия”, придумвала Адам и Ева, които са били чисти и невинни, да имат преждевременна сексуална връзка в неподчинение на заповедта на Бог? Очевидно е, тази „змия” не е истинска змия с говорни способности.

Библията, в книгата Откровението на Йоана (12:9), нарича тази „старовременна” змия „дявол и сатана” и я идентифицира с падналия ангел, който „мами цялата вселена” и бил изгонен от небето заедно с другите ангели. В християнската традиция водачът на ангелите, първоначално добър, но после предал Бог и предизвикал грехопадението на Адам и Ева, е познат като архангел Луцифер. Какво е направил Луцифер, за да предаде божествения план? Библията ни разкрива в стихове 6 и 7 от Съборно послание на Юда в Новия завет, че тези паднали ангели са загубили позицията си защото са извършили сексуални грехове. Това ни показва, че архангел Луцифер,като предводител на тези ангели, също е съгрешил и се е опозорил поради сексуалнен грях.

Като се има пред вид, че това е бил грехът, извършен също от Адам и Ева под влияние на архангела, стигаме до заключението, че не става въпрос за два отделни случая без връзка, а по-скоро за едно и също престъпление.

Първото престъпление или първоначалният грях

Когато всички символи на тази история на грехнопадението са изследвани и декодирани, можем да си направим извода, че първото престъпление или първоначален грях е бил извънбрачната връзка на сексуална любов между Ева и архангел Луцифер. Впоследствие тази покварена любов е предадена на Адам, когото Ева убедила да имат междувременна сексуална връзка.

Тази забранена сексуална любов представлява най-голямото предателство срещу Бог и Неговия идеал за истинска и вечна любов, която Адам и Ева е трябвало да достигат след тяхната физическа и духобна зрялост.

Ако любовта е най-бажното и ценно очакване от живота, тогава унищожението на любовта представлява най-голямата трагедия в история.

Както после ще видим, този инцидент е осквернил нашите първи предци, които е трябвало да поставят истинския стандард за това, което е щяло да бъде вечна любов между съпруг и спъпруга. Трябвало е също да станат Истински родители на човечеството и видими представители на Бог за всичките си наследници, установявайки свят на радост и просперитет.

Но вместо това човешката история е започнала с изневяра и прелюбодействие, установявайки грешен модел и изцяло различен пример от това, което е трябвало да бъде идеалът, поставяйки човешките същества на много ниско ниво, примитивен в духовно и физическо отношение начин на живот, което ни докарва до пещерно съществуване и води човешката история до трагични последствия.

Винаги са ни учили, че първоначалният грях е коренът или изворът на всички последвали прегрешения и причината за духовната смърт и нищета на цялото човечество. Много теолози и вярващи са били заинтригувани и учудени как един единствен инцидент, колкото и тежък да е, може да опропасти цялата човешка раса за толкова дълго време.

Можем да го сравним с просто избождане на око, което причинява постоянна слепота или една перфорация на сърцето, която слага край на живота в цялото тяло. Психоаналитиците често са проследявали случаи на тежки умствени отклонения, започнали от една-единствена психическа травма или шок.

Ще го сравним със замърсяване на воден източник, което неизвежно засяга целия град или с болест, която прониква в корена на дърво и постепенно поразява всеки клон и листо. В родословното дърво на човешката раса Адам и Ева бяха коренът.

Сродни тълкувания

Сексуалната интерпретация на грехопадението

Сексуалната интерпретация на грехопадението на ангелите и грехопадението на Адам и Ева не е изцяло нова в историята на Юдео-Християнството. Откриваме тази линия на интерпретация в писанията на някои юдейски равини, предимно от междузаветния период, както и при някои църковни отци и църковни писатели от ранните векове.

През втори век Климент Александрийски пише:”…първият човек от нашата раса не е изчакал съответното време, пожелавайки удоволствията на женитбата преди ипределения час и той изпаднал в грях, като не е изчакал времето на Божията воля… те (Адам и Ева) били подтиканти да го направят преди естественото време, защото са били все още млади и придумани в измяна.” (За женитбата XIV:94, XVII:102 – 103).

Теофил Антиохийски и Свети Ириней също считат за незряла Аданивата възраст, когато той нарушил правилото да се въздържа от сексуално общение с Ева, бъдещата му жена. Не защото действието е било грешно, а защото не е билио подходящо за възрастта им.

Представата, че грехопадението е станало в период на ндезрялост, преди да са достигнали събършенство, е споделена също и от Питър Ломбард, Хуго от Свети Виктор, Александър Хелейски, Св. Бонавентура, Джон Дънс Скотус и други представители на францисканската школа.

Повлияна от някои апокрифни книги от този период и особено от Книгата на Енох, представата за сексуална връзка между ангели и жени в началото на историята е била общоприета, в частност за да се изтълкуват стиховете 6:1-4 на Битие. Тертулиан (160-200) нарекъл тези паднали нагели „Desertores Dei, Amatores Feminarum” – дезертьори на Бог и любовници на жените.

Сродни интерпретации са поддържани от Св. Ириней, Атеногор, Св. Атанасий, Св. Амброзий, Св. Йеронимий, Св. Юстин и други. Всъщност тези неясни и непълни анализи не могат да предоставят ефективно разрешение на сериозния проблем за първоначалния грях.

„Амброзиастър”, текст от четвърти век, дълго време приписван на Св. Амброзий, но сега определен като анонимен, е малко по-конкретен по темата:

„Ева, първата жена, не само, че се опорочила, загубила девствеността си против Божията воля, а и всичко, произлязло от нея, било опорчено, като се започне от Каин, роден от първото неподчинение.”

„…дяволът използвал Ева, за да въвлече Адам, като го превърнал в инструмент, чрез който да узурпира върховната власт, принадлежаща на Бог.”

„…Адам, първият и единствен мъж, създаден и воден от Бог към универсално царуване, с даден божествен образ и подобие, приел предложението на дявола да стане като Бог, като отнел девствеността на жена си Ева, на която Господ Бог обещал чистата съпружеска любов на святата женитба”. (Първоначалният грях. Елефтерий Елорду. Б.А.С. 1977, стр. 202, 208, 221).

„Амброзиастър” е имал огромно влияние над Св. Августин, който въпреки че подчертава, че грехопадението се дължи най-вече на грешна гордост и неподчинение, заслужава нашето признание за разкриване като ненаситна похотливост – все още коренът на сегашното греховно състояние на човека.

Това, Мьонг Мун, е фактът, че те не се явяват само като библейски тълкувания или изследвания на теологически интерпретации, направени в миналото, а по-скоро преп. Мун обявява с абсолютно убеждение и голям авторитет, че това са нови божествени откровения, резултат от целенасочено и напрегнато търсене в реалността на духовния свят.

Второ, тези откровения, както ще видим за първи път, хвърлят светлина и задълбочават отделния детайл – мотивация, процес, последици и разрешение на това първо престъпление или първо роден грях, който ни е засегнал толкова дълбоко и продължава да ни въздейства, като трагично тегли мъжа и жената в посока на непозволена любов.

За нещастие, трябва да признаем, че дълбоко в човешкото сърце все още съществува силна склонност или тенденция да се търси непозволената или забранената любов.

…Назад | Продължава…

______________________________________________________________________

1. ЛЮБОВ И ЖИВОТ ...... 2. КАК ЗАПОЧВА ЗЛОТО? ..... .3. АНТЕЛИТЕ

4. НЕЗРЯЛАТА ЛЮБОВ ...5. ПОСЛЕДСТВИЯ от ГРЕХА ...6. СВЯТ НА ИСТИНСКА ЛЮБОВ

______________________________________________________________________

Семейна Федерация
ОРГАНИЗАЦИЯ СЪС СПЕЦИАЛЕН СТАТУТ В ООН

семейство
проекти
обединение
морал


Peace Federation
Rev. Sun Myung Moon
Victory Over Communism

WASU-FM DJ

КНИГАTA: съдържание

ЛЮБОВ И ЖИВОТ
Любовта и целта на живота

Науката и духовния свят

Любовта: Физическото Грехопадение

Незрялата любов

Сърцето на Бог

Силата на любовта

Защо Бог не се е намесил

Последици от Грехопадението

Разделени дух и тяло

Грешната ни природа

Възможна критика

Безбрачието и светостта на брака

Първородния грях засяга родословието ни

Реализацията на свят на истинска любов

Истинската любов и забранената любов