ЛЮБОВ И ЖИВОТ

ЛЮБОВТА Е НАЙ-ВИСШАТА ЦЕННОСТ

Какво ценим най-много в живота? Какво ни прави щастливи? Някои ще казват: „Пари и богатство”. Други без колебание ще отговорят: „Мъдрост и знание”. Трети може би ще кажат: „Власт, обществено положение и слава”. Тогава парите, богатството, знанието, властта и славата ли са най-важните неща в нашия живот?

Когато погледнем сериозно на този въпрос, могат да ми дойдат други мисли. Няма съмнение, че всички ние търсим богатство, знание, власт и слава, които несъмнено ценни сами по себе си, не са източникът на нашето щастие. Човек, може да притежава цялото богатство на света, както и знание, но ако е принуден да живее в изолация, няма да бъде щастлив. Стремежи като пари, богатство, знание, власт и слава имат значение само когато са споделени или използвани за другите.

Ние сме щастливи, когато можем да споделим с другите позицията си в обществото, богатството, знанието или всичко ценно, което притежаваме. Ако някой ви предложи милиони долари, както и знание, и власт в замяна на любящия ни партньор, родители или деца, ще ги продадете ли? Ще бъдете ли щастливи след това? Само когато имаме хармонични взаимоотношения на истинска любов с другите, можем да изпитваме най-голямо щастие.

Следователно щастието изисква връзка с някого и това е истина както за Бог, така и за хората. Ето защо трябва да заключим, че най-ценното в живота е любовта. Никакво количество пари, власт или знание не могат да се сравняват с неизмеримата власт на истинската любов.

Няма значение колко дълго живеем: биологичното ни съществуване няма стойност, ако не изпитваме любов.

Когато наблюдаваме вселената, разбираме, че всеки организъм съществува чрез обединение на двойка елементи. Това е истина на всички нива, като започнем още от минералното царство. Атомите и молекулите са формирани от обединението на позитивни и негативни елементи. При цветята съществуването и репродукцията изискват обединението на плодника и тичинките, което представлява мъжкия и женския аспект.

Системата от двойки е още по-очевидна в животинското царство. Рибите, птиците, бозайниците и другите животни съществуват като мъжки и женски. И хората съществуват като мъже и жени.

Защо съществува тази система от двойки? Имало ли е някога в историята мъж, който да е възнамерявал да създаде себе си и наследниците си като мъжки същества, с всички свои органи и характеристики, и женско допълнение, за да създаде дом и потомство? Логично е да твърдим, че това трябва да е първоначалният Създател, първият, който е мислил, планирал и проектирал, който ни е създал като мъже и жени с цел да консумираме съюза си с любов.

Създателят е разделил всички живи същества на мъжки и женски, за да могат да се размножават чрез даване и получаване на любов. Бог е създал всеки със сроден партньор, за да могат всички нива на творението да изпитат радост и любов. Чрез любовното действие видовете се мултиплицират и се разрастват.

Концепцията за любовта първо е била в съзнанието на Бог и чак след това Той е създал мъжа и жената. Мъжът и жената могат да намерят истинска любов само един чрез друг.

Живеем ли ние, мъжете и жените. Само за да се храним по три пъти на ден и да спим по осем часа всяка нощ? Естествено, не.

Ние живеем за осъществяването и екстаза на любовта. Бог ни е създал по този начин.

Бог е първата личност и човешката личност произлиза от Бог. Ето защо мъжете и жените са готови да жертват собствения си живот за тези, които обичат.

Думата „свещен” трябва да е свързана с любовта: само в любовния контекст думата „свещен” има някакво значение. Например, всеки съпруг, който може да се жертва за добруването на своята съпруга, е свещен съпруг и обратното. Човек, който е готов да умре за своите родители, е дете със синовна почит, свещен син или дъщеря. Човек, който отдава живота си в полза и за добруването на човечеството, е светец.

Любовта е най-висшата ценност. Любовта не съществува за мен самия, а за другите. Истинската любов започва, когато жертваме себе си и живеем за да обичаме другите.

Истинската любов е алтруистична или не-егоистична, непрестанно да даваш на другите и да забравиш всичко, което си дал. Ако подробно помните какво сте дали, тогава ще започнете да изчислявате колко е достатъчно да дадете. И ако решите, че сте дали достатъчно, тогава любовта не може да продължи вечно. Истинската любов е акт на даване без условие за получаване.

Ние всички трябва да се предадем пред тази истинска любов. Истинската любов има сила и власт над всичко, само истинската любов надмогва всички бариери. За да се нарече нещо истинско то трябва да съдържа четири характеристики: трябва да е уникално, вечно, непроменливо и абсолютно.
.

Любовта и целта на живота

Любовта и целта на живота

„Сърцето” е най-важно и е в основата на всички съставки, които съществуват... „сърцето” е емоционалния импулс за щастие чрез любов. Точно заради любовта човешките същества са най-висшето творение.

Божият вечен и непроменлив идеал е създаването на свят на любов, мир и щастие за цялото човечество. „Сърцето” е най-важно и е в основата на всички съставки, които съществуват в Божествения характер. Можем да дефинираме „сърцето” като емоционалния импулс за щастие чрез любов. В сърцето на Бог има неограничена емоционална сила и желание за любов. Това е причината религиозните хора да казват, че Бог е любов, защото любовта произтича от Бог. (1 Йоан. 4:7-8)

Любовта може да съществува само, ако обичаме някого или някой ни обича. Бог е имал нужда да създаде човечеството, за да комуникира Своята любов. Точно заради любовта човешките същества са най-висшето творение.

Един идеал трябва да е споделен с някого. Това е абсолютната причина, мотивирала Бог да създаде гората, които Той създал по Свой „образ и подобие”, като видима изява на невидимите Си характеристики, като обекти на Неговата любов, в позиция на Неговия творчески характер.

Бог е създал физическия и духовния свят като среда обект на радост на хората. Ако можехме да станем единни с Бог в истинската любов, можеше да имаме господство над Божието творение, както във физическия, така и в духовния свят.

Истинската любов съдържа трите велики характеристики „наследственост”, „споделяне” и „равенство”. Например, ако една бедна цена, която няма средства за образование, се омъжи за президента и те се обичат, тогава каквото принадлежи на съпруга, принадлежи и на съпругата. Тя има правото да сподели интересите на съпруга си и тъй като те се обичат един друг повече отколкото обичат самите себе си, те имат еднаква стойност.

Когато живеем живота си изцяло за другите, ние постепенно придобиваме Божията същност и характеристики. Вибрациите на Бог стават наши вибрации и чувствата на Бог естествено ни се предават. Живеейки по този начин, ние ставаме резонъори на Божието сърце и любов. Това е перфектното ниво, което Бог иска да достигнем, и с тази цел Той първоначално ни е създал.

За да осъществи тази цел, Бог създаде мъжа и жената – да могат те първо да израснат и достигнат индивидуално зрялост и съвършенство. Накрая, с Неговата благословия те се обединяват опиянени от любов, така установяват вечна двойка и стават Истински родители на своите деца, като им предават физическа и духовна любов. (Този идеал е изразен в Битие 1:28).

Целта на нашето съществуване е първо да реализираме този идеал на истинска любов и вечно щастие в семейството, след което той естествено ще се разгърне в обществото, нацията или идеалния свят. От всички съществуващи институции и други, които биха могли да бъдат създадени, семейството е първата и най-важната, имайки Бог като свой създател. Семейството е фундаментална единица на обществото. Ако ние не можем да основем този идеал в нашите домове, нямаме надежда да изградим едно идеално същество, нация или идеален свят. (Виж Диаграма 1).

Семейството е училището за любов и идеалното място, където любовта на Бог се изразява в човешки взаимоотношения.

Безбройни гледни точки за живота, Вселената и Бог са представлявали неразрешими проблеми в хода на историята. Разрешението на тези проблеми ще бъде намерено, когато истински мъж и истинска жена се обединят с Бог в истинска любов, създавайки абсолютно цяло, благодарение на факта, че това е първоначалната цел на Бог и източникът на абсолютна ценност.

Ако наблюдаваме юношите ще видим, че те физически и духовно се подготвят да изживеят любовта. Обикновено те са много романтични, идеалистични, чувствителни и страстни. Това са знаците, че те се отварят за цялостното изживяване на любовта с тялото, ума и духа си. Те са като цвят, преди да се разтвори. Сладостта се съхранява вътре. Затова преди да са благословени в брачен съюз, те трябва да са като пъпка – много затворени, запазвайки по този начин уханието и сладостта в сърцевината на съществото си. Непорочността и чистотата са най-скъпите ценности на живота. Те са надежда и гаранцията за успешното изпълнение на истинската, непроменлива и вечна любов. Такъв е божественият принцип.

Бог е създал мъжа заради жената и жената заради мъжа. Така че можем да кажем, че от момента, в който човек се ражда, той или тя се ражда за своя партньор. Мъжът и жената са субстанциалният израз на мъжките и женските характеристики, които идват от Бог. Те са като енергийни акумулатори, заредени с енергия, произтичаща от Бог, но с обратна полярност. Тя е като вид електричество, генерирано между мъжа и жената, като между положителния и отрицателния полюс на електрическа верига, която веднъж свързана, прави електричеството да тече; Бог генерира все по-голям волтаж между тях, създавайки огромна искра и експлозия като кълбовидна мълния на любовта. Тази искра означава съюз и творчество.

Когато се създава любов, между мъжа и жената се генерира вид магнитно поле, идващо от Бог. Ето защо цялото творение е като машина за любов. Бог е създал човешките същества да бъдат вътрешната страна на машината, а вселената – външната. И двете страни вибрират, обединени от еднаква дължина на любовната вълна.

Как накрая мъжете и жените се свързват, за да консумират любовта си? Чрез сексуалните си органи. Мъжките органи на любовта, както и женските, са разположени в центъра на тялото, където са концентрирани всички нервни системи. Бог ги е поставил на защитено място, като скрита конструкция.

Тези органи, ако човекът не беше се провалил в началото, щяха да са свързани с центъра на енергията си, който е Бог. Сексуалните органи първоначално е трябвало да са място на Божията любов. Те са били създадени като най-важните и най-свещените места, чрез които се консумира любовта, сътворява се живота и се предава родословната линия.

Само съпругът и съпругата имат ключа, за да отворят тези свещени места за консумация на небесната любов. Любовният акт е бил предопределен като най-свещеното притежание на съпруга и съпругата, и никога не трябва да се осквернява, като се допусне някой трети да проникне и да го разруши. Това е единственият правилен начин да се разглежда връзката между съпруга и съпругата. Когато веднъж мъжът и жената намерят истинската си любов, тя е нещо постоянно и вечно, и алтернативна любов не може да съществува.

Единственият стимул и реализация на мъжа и жената е истинската любов; нищо по-добро не съществува. Тя е като котва на живота. Когато мъжът и жената консумират любовта си на това свято ниво, Бог живее с тях във всеки момент. Веднъж закотвени в сърцето на Бог, съпругът и съпругата могат да се чувстват напълно задоволени и изпълнени завинаги.

Любовта на нашите родители е източникът на нашия физически и духовен живот и продължава родовата линия. Любовта, животът и родословието са свързани със сексуалните органи. Връзката между любовта, живота и родословната линия е това, което осигурява непрекъснатостта на историята.

Ето защо любовният акт трябва да е най-ценният, най-красивият и свят акт в живота ни. И въпреки това, шокиращо е да открием, че непрекъснато, през цялата човешка история сексуалните органи и любовният акт са били смятани за нещо мръсно и срамно. Симптоматично също е, че повечето езици често използват най-обидните и вулгарни думи за описание на сексуалните органи и любовния акт.

Въпреки че прелюбодействието е най-голямото предателство, което можем да си представим срещу истинската любов, ние за съжаление виждаме този проблем да се повтаря в най-различни типажи от окръжаващата среда и културите през епохите, както и факта, че проституцията деградира секса до една обикновена стока.

Има ясни основания, които доказват, че нещо ужасно, анормално и грешно съществува в човешкото поведение, що се отнася до любовта и сексуалния й израз. Това също ни открива, както по-късно ще видим, че хората са се отклонили от произхода си и са дегенерирали, поемайки в грешна посока по отношение на любовта.

Сексуалният импулс е най-могъщата вътрешна сила. Ако не можем да я контролираме, подчиним и използваме в правилната посока, тогава същата тази сексуална енергия ще бъде силата, която ще ни подчини, доминира и накрая унищожи.

Това е причината, поради която е толкова трудно хората да преодолеят желанието си за непозволена любов. Всички най-велики религии в историята са работили, за да разрешат този специален проблем и ето защо всички те признават прелюбодейството и изневярата за най-големия грях. В много случаи безбрачният живот е бил насърчаван и поощряван като средство за пречистване и достигане най-високото измерение на Божията любов. По този начин се прави ясно разграничение между божествената, небесната и първоначалната любов и това, към което се стремят, и деградиралото и порочно ниво на световната любов, което виждаме около нас.

Любовта е най-великата и най-могъщата сила във Вселената и изворът на живот и щастие. Любовният акт е предопределен да бъде, според божествения принцип, най-красивото, свято и възвишено изживяване. Но ако този акт е извършен по непозволен начин, се превръща в най-мръсното, най-унизителното и срамно изживяване. Ето защо непозволената или забранената любов е също и голяма разрушителна сила, която причинява огромни обърквания, разочарования и страдание.

Може да бъде направена аналогия между атомната енергия на физично ниво и силата на любовта на духовно ниво. Ако атомната енергия правилно се използва, тя е невъобразим източник на просперитет и прогрес, но ако е неправилно използвана се превръща в най-разрушителната сила. По същия начин, когато любовта се изживява в правилната посока, тя ни дава най-великото щастие, мир и хармония, които можем да си представим, но ако се изживява в неправилна посока, тя завършва с най-трагични последствия, които причиняват огромна болка и страдание. (Виж. Диаграма 2).

Трагични последници от неправиилното използване на любовта

Трагични последници от неправиилното използване на любовта


Сексуалното развращение е станало причина за паданието на много важни и известни личности, нации и империи в човешката история.

Предното твърдение съдържа много древна и неумолима мъдрост. От най-ранни времена мъдреци, пророви и хора споделят вярата, че рано или късно неконтолируемото сексуално поведение ще бъде сериозна обида срещу боговете и ще донесе нещастие под формата на упадък и себеразруха. В Библията е писано, че градовете Содом и Гомор са били разрушени заради хората там, които водели много неморален живот.

Съвременните изследвания потвърждават тази вяра. Арнолд Тойнби, един ит най-изтъкнатите съвременни историци, пише: „От двадесет и една най-значими цивилизации в историята, деветнадесет са загинали, не защото са били завладяни, а заради вътрешна поквара.”

Друг историк, Д-р Дж. Д. Ънуин от университета в Кембридж, който е направил изследване върху осемдесет цивилизации, съществували в период от 4000 години, е стигнал до извода, че онези цивилизации, които предпочитат сексуалната безразборност, дегенерират, а тези, които упражняват сексуална дисциплина, създават просперитет. Зигмунд Фройд, основателят на психоанализата, казва: „Мога да го повтарям отново и отново – тъй като никога не можах да докажа противното - сексуалността е ключът към разбулването на психоневрозата и неврозата изобщо.” („Три есета върху теория на сексуалността”).

Римската империя успя да стане невероятно силна и властна за своето време, но накрая рухна не заради някоя страховита армия, нападаща отвън, а заради вътрешен упадък, който я направи слаба и уязвима. От императорите до обикновените хора, много са се отдали на хедонистичен и развратен живот. Когато археолозите открили руините на град Помпей в Италия, който изненадващо е бил погребан от изригналия Везувий, са могли да възстановят сцени от живота в момента на изригването, които разкриват, че животът на жителите му е бил развратен, безнравствен и неморален.

В светлината на казаното до тук, представата, че сексът не е нищо повече от биолобическа необходимост, апетит, който трябва да се задоволи като да изпиеш „чаша вода”, когато си жаден, е абсолютно неправилно. Поддържа се грешното разбиране на много хора, че човекът е само продукт на еволюцията, рационално животно, което е опит напълно да отрече духовното и божественото измерение на човека.

За индивидуалното си оцеляване ние имаме нужда да се храним, да пием, да се обличаме и да имаме подслон. Сексуалната активност е необходима от биологична гледна точка за продължаване на вида, а не за да поддържаме индивидуалното си физическо съществуване. Сексуалният акт не е просто физическа функция, сексът е междуличностен и директно засяга другия. Както вече видяхме истинската му цел е да бъде неделим израз на истинска любов.

Ако имаме някакви съмнения относно това, трябва да видим какво се е случило в Русия през първите години след революцията. В началото има целенасочени атаки срещу брака и семейстшото. Развод е можело да се получи по всякаква причина и по всяко време. Абортът е бил легален и благоприятстван. Предбрачните връзки са благодетелствани. Сексуалните връзки извън семейството са били нещо нормално. Какво се е случило? Според проф. Сорокин от Харвардския университет, след няколко години орди от диви момчета и момичета без дом са станали истинска заплаха за страната. Милиони животи, специално на момичета, са били разрушени, а разводите и абортите достигнали нечувани размери. Омразата и конфликтите вследствие полигамията и полиандрията бързо се уверличили, както и психоневрозата. Работата в национализираните фабрики била занемарена.

Милиони животи, специално на момичета, са били разрушени, а разводите и абортите достигнали нечувани размери. Омразата и конфликтите вследствие полигамията и полиандрията бързо се уверличили, както и психоневрозата. Работата в национализираните фабрики била занемарена.

Резултатите били толкова тревожни, че правителството било принудено да промени политиката си. Пропагандата, известна като „чаша вода”, е била обявена за противореволюционна и на нейно място официално провъзгласена непорочността, а неприкосновеността на брака била въведена.

С други думи, руснаците открили реалността, че сексът, разглеждан като „апетит”, прошалил не само индивида, но много бързо и самата държава.

Хармонията и социалната стабилност естествено започват с хармонията и стабилността в дома. Много просто наблюдение е, че семейството е моралната основа на обществото, ето защо етическият и моралният стандард на една нация е отражение на моралния стандарт на нейните семейства.

Ние се нуждаем от любов и привързаност за вътрешното си израстване, така както тялото ни се нуждае от физическо хранене. Ако един юноша не се храни пълноценно докато расте, тялото му ще страда от рахит, недохранване и други проблеми, които ще се отразят на формирането му.

Същото се случва, когато не получаваме любов, внимание, необходимата грижа и топлина от родителите си в къщи: резултатът е ограничения, усложнения и други проблеми, които накрая засягат характера и поведението ни като зрели хора.

Многобройни статистически и социологически изследвания показват, че много нарушители и престъпници произхождат от разрушени семейства и че повечето от проблемите, като алкохолизъм, наркомания и насилие са свързани с липса или деформиране на домашната любов. В момента много проблеми могат постепенно да бъдат разрешени с развитие на науката, технологията и използването на нови и по-съвременни политически, социални и икономически системи. Но независимо от значимостта на тези завоевания, изглежда, че повече се развива една страна, толкова повече намалява способността й да разпознава и контролира сексуалната неморалност, изневярата и всички сексуални престъпления.

Обикновено подобни действия се извършват насаме и тайно. Проблемът е, че нито законите, таблетките, технологиите,нито съвременните методи на сексулано обучение могат да ги разрешат.

За съжаление, много от съвременните програми за сексуално обучение на младите са превърнати в чисто доставяне на полова информация, която се съсредоточава само върху биологичните, медициндките и хигиенните аспекти на секса, с множенство подробности за всякакви методи и способи за предпазване от бременност и болести, които се предават по сексуален път.

Резултатът от този тип образование, лишен от етически и морални ценности, без задълбочаване в истинската и свещена роля на любовта и сексуалния й израз е, че по-скоро усложява проблема, отколкото спомага за разрешаването му.

Тези методи, вместо да подчертават ценнотста на въздържанието и да служат като сериозна подготовка за истинска любов и женитба, в много случаи са като отворена покана за ранни сексуални преживявания и последниците създават проблем, само ако не са взети подходящи мерки.

Необходимостта от отговори и решения

Необходимостта от отговори и решения


Както току-що дискутирахме, любовта трябва да се съсредоточи, според божествения план или принцип, в една правилна и истинска посока, за да дава добри резултати и без съмнение да е източник на щастие и осъществяване на идеалите ни.

Но за съжаление, както вече обяснихме, през цялата история хората не са знаели как да намерят истинската посока, що се отнся до любовта и да достигнат идеалите, които толкова много желаят.

Откъде и как е произлязла тази склонност да избираме грешната и забранена любов? Каква е причината за това отклонение? Ако Бог е нашият създател, а Неговият вечен и постоянен идеал е реализирането на един обединен свят на любов, мир и щастие, защо този свят е място на стадание и трагедия, толкова различен от божествения идеал?

Досега никой не е могъл да изясни задоволително, в дълбочина и подробности всички тези страдание и трагедия.

От всички проведени изследвания, това, което ще представя след малко, е най-важното. От всички тайни разбулвани някога, тази е най-трансцеденталната.

Изключителните открития, направени от преп. Д-р Сан Мьонг Мън в тази сфера, имат неизмерима стойност и представляват основен принос, изяснявайки този провлем, който никога преди това не е бил задоволително разрешен.

Сан Мьонг Мън започва дълъг и тежък път в търсене на тези скрити тайни и мистерии в едно великденско утро на 17 април 1935 г. на планински връх в северозападната част на Корейския полуостров, негово родно място.

На петнадесетгодишна възраст, в състояние на дълбока молитва и изключително потресен от страданието, което вижда около себе си и което за съжаление е продължение на човешките изпитания през историята, Иисус Христос се появява като видение и му показва хода на събитията в живота си.

Поради невежеството и нетърпимостта на сувременниците му, животът на Иисус е бил изпълнен със страдание и болка. Въпреки цялата подготовка на израилтяните, направена от Бог, включително изпратените пророци и дадените знаци преди придтигането на Месията, Иисус е поспрещнат с отхвърляне и противопоставяне в своето време, защото хората не са могли нито да го познаят, нито да го приемат в ролята и позицията на Месия. Неуспехът на избраните хора да се обединят с очаквания Месия ги довежда дотам, да го мислят за измамник и накрая го разпъват само след три години от публичната му служба. Въпреки това Ииауа завинаги запазва сърце на безусловна любов и побено донася духовно спасение на човечеството чрез примера си и жертвата си на кръста.

Така че невероятната надежда и очакванията на Бог и Иисус да изкоренят грега от лицето на земята по онова време и физически да установят Небесното царство, не са осъществени. Тази надежда все още остава неизпълнена.

Иисус обяснил на младия Мун необходимостта някой сериозно да поеме задачата да завърши тази мисия и го помолил да поеме тази отговорност.

Независимо от възрастта си, Сан Мьонг Мун вече бил почувствалтрагедията и страданието на човечеството и бил решен да посвети животга си, за да го излекува. Той получил огкровението изненадващо и бил много учуден. Бил помолен да вземе изключително трудно и важно решение.

Првоначално той отхвърлил мисията, но накрая приел. Както години по-късно обяснявал на последователите си, направил го е по две причини: ако той не приемел, Иисус можели да не намери никой друг. Второ, ако започнел подобна задача по свое убеждение, винаги е щяла да съществува възможността да я остави за в бъдеще, но ако е направено тържествено обещание, в случая пред Иисус Христос, тогава той е трябвало да го спазва до края.

След това дълбоко и завладяващо преживяване, всичко в неговия живот напълно се променило и през следващите девет години той започнал усилено да търси истината.

Въпреки че външно той продължил образованието си и завършил електроинженество, цялото си свободно време посвещавал на молитви, изучаване на Библията и други свещени книги. Бил напрегнат, сериозен и загрижен, подготвяйки се за мисията си. Скитал се по планините и покрай реките, като медитирал, постел, молел се и изследвал.

Отговорите никога не идвали лесно. Трябвало е да води напрегнати и жестоки духовни битки със зли сатански сили, които искали да блокират търсенето на истината, която можела да освободи човечествето от грях и страдание.

През безбройните нощи, прекарани в молитва, той имал дълбоко духовно общуване с Иисус Христос, Мойсей, Буда и други светци, както и пряко общувал с Бог.

Отчаяно се борел за да разреши огромната духовна енигма на въпроси като:

Кой е Бог? Каква е Неговата природа? Какви са Неговите намерения и цели? Защо е създал човека? Какви взаимоотношения трябва да съществуват между хората и техния Създател? Това е един от отговорите, които сам Бог пряко разкрил пред него:

„Основната и най-важната истина за тази вселена е че Боб е нашият Баща и ние сме негови деца. Всички хора са създанени като Божии деца.”

Следователно, той попитал Небесния Баща: Защо като Баща и син не се наслаждаваме на тази интимна връзка сега с теб? По какъв начин, процес, причина, кога е от кого е разрушена тази връзка? От Сатана? Кой е Сатана? Кой е създал Сатана? Защо Сатана е станал Сатана? Ако ти си добър и единственият Създатек, как се е появило злото? Ако никой не е създал Сатана, как Сатана е просъществъвал?

Ако Бог е любов и ни е учил да прощаваме на врага си 70 пъти по 7, защо този същият Бог не прости на Сатана, че дори и за Бог е невъзможно да прости? Какъв грях е извършен в началото, който е довел този свят до такава голяма трагедия? Какво точно е така нареченият първоначален грях? Защо ни е засегнал и продължава дълбоко да ни засяга?

Ако Бог е всемогъщ, как е могъл да допусне съществуването на злото? Защо Бог изглежда неспособен, безсилен? Защо?...Кой е отговорен за разрешението на проблема със злото? Бог? Човек? Месията?

Бог и Иисус са очаквали някой накрая да разкрие пред света самоличността на Сатана и неговото скрито престъпление, за да може той да бъде обвинен и съден пред Бог.

Да си в състояние да изясниш и разкриеш природата на пръвоначалния грях, е най-сложната и трудна задача.

Сан Мьонг Мун открил непоносимото предателство, извършено срещу Бог и Неговия идеал на любовта в началото на човешката история. Знанието на тази тайна станало най-доброто оръжие за защита и контраатака срещу силите на злото и ключът, позволяващ му да бъде възсгтановено в първоначално планираното състояние на доброта и съвършенство. Той открива не само онази част от пътя, която сме изминали в миналото, но и тази, която все още трябва да изминем в бъдеще.

По това време, Сан Мьонг Мун започнал силно да разбира мъката в сърцето на Небесния ни Баща, който непрекъснато е страдал и продължава да страда заради изпитанията и греховете на всичките свои деца. Въпреки че много хора са изоставяли Бог, Той никога не е изоставил никой от нас. Въпреки самотата и скърба, Той непрестанно работел за спасението на човечеството.

Осъзнавайки и усещайки тази трагедия, Сан Мьонг Мун неспирно плачел като си давал сметка за незвидното положение на Небесния ни Баща. Понякога дрехите му били напълно пропити от неговите сълзи, а лицето му толкова подпухвало, че дори съседите му не можели да го познаят.

Той продължавал да пита: По какви принципи Ти работиш през цялата човешка история, за да възстановиш човечеството? Защо Небесното царство, провъзгласено от Иисус Христос докато е бил тук на земята, не е установено? Какви са били обстоятелствата и причините, поради които Иисус е бил отхвърлен и разпънат преди 2000 години?

Кога ще дойде краят на света, както е провъзгласено във Библията? Защо трябва да идва краят на света? Как ще свърши светът? Ще бъде ли това някаква Вселенска катастрофа или не? Ако не, какво е значението на необникновения феномен, предсказан в Библията? Как и кога злото и грехът ще бъдат премахнати от човешката история?

След много невероятни изпитвания, накрая Сан Мьонг Мун победил и получил отговори на тези и на много други въпроси, които по-късно били систематично написани от последователите му в книга, която е известна днес като „Божественият Принцип”.


През 1972 г., в Лондон, преподобният Мун коментира:

„Аз разбулвам най-голямото противоречие в съвременния теологически свят. Неговата същина не е просто в изучаването или изследването на Библията. Това е откровение, което идва след напрегнато търсене и проучване на най-отдалечените места от духовния свят, където получих отговорите. Ето защо, моята най-сериозна молба е да не бързате да правите предварителни заключения. Моля, запазите изводите си, докато направите собсвени изследвания, специално в духовния свят.

Добре знам, че законът на Бог е много суров. Ако аз заявя нещо, което не е истина, знам, че ще бъда съден от историята. Подложен съм на преследване през целия си живот, само защото говоря истина и само по тази причина. Има два начина това да се провери. Можем да повярваме тук на Земята или можем да потвърдим тази истина в духовния свят. Казвам ви го, защото се надявам, че дълбоко ще мислите върху това и ще се отнесете сериозно.”

Следва да изложим някои концепции, които ще ни помогнат да разберем много по-добре откровенията за историческия произход на злото и неговата роля в това, което е традиционно познато като „грехопадението на човека”.

Как започват злото, страданието и човешката трагедия

Как започват злото, страданието и човешката трагедия

злото, страданието и човешката трагедия

През цялата записана човешка история забелязваме съществуване на неестествена, зла природа в човека, която причинява конфликти и противоречия, носи много страдание е трагедия в живота ни. Затова е логично да допуснем, че злото се е появило в самото начало на нашето съществуване на тази планета, като се започне най-вероятно от пъвите ни предци.

Тъй като това е проблем, който надхвърля сферата на науката, трябва да се опитаме да го разберем от гледна точка на религията.

Много показателно и важно е да открием факта, че почти всички световни култури и религии проповядват някакъв мит или легенда за това какво се е случило в зората на историята, като приемат, че човечеството е загубило първоначалната си посока и в определен момент е станало зло и покварено.

В египетските предания например, се говори за изгубена златна епоха и смърт, причинени от „женския прародител” и змията.

Индийските легенди ни разкриват как Брама е бил прелъстен от Шива, която го накарала да повярва, че цветът от дървото на знанието ще му донесе безсмъртие.

В гръцката митология кутията на Пандора е известен пример. Пандора е била жена, която щяла да се омъжва за един от боговете, преди злото да е съществувало. Боговете й дали една кутия и я помолили да не я отваря до края на брачната си нощ. Но тя не могла да устои и сдържи любопитството си. Когато я отворила, ужасни нещастия и бедстия сполетели човешката раса. Библията разказва историята за Адам и Ева.

Известния психоаналитик Карл Юнг тълкува тези истории не просто като суеверия и митове, а като важни, истински откровения, далеч от обсега на рационалния ни ум. За Юнг това са символични изрази на колективната памет на човешката раса, съкровищница на тайни, идващи от подсъзнателния колективен разум, който ни разказва за миналото ни на човешки същества.

От всички истории, свързани с това, което религиите традиционно наричат „грехопадението на човека”, Библията съдържа най-поробното опидание, което е имало най-голямо въздействие върху различните световни културни сфери. Следователно тази история заслужава цялото ни внимание.

Книгата Битие, в Библията, ни описва как първия мъж (Адам) и първата жена (Ева) живеели в Едемската градина, щастлив свят, без страх, срам или зло. В центъра на тази градина имало две дървета. Бог дал пълна свобода на Адам и Ева, но заповядал да не ядат от „плода” на „Дървото на познанието на доброто и злото”, със сериозното предупреждение, че ако ядат, ще упрат.

Изкушена от една „змия”, жената яла от забравения плод и после го споделила с мъжа. Впоследствие двамата се почувствали засрамени от голотата си и се скрили от Бог. После Бог проклел змията, изгонил Адам и Ева от градината и поставил ангел на входа, за да пази човека да не достигне „Дървото на живота”, другото дърво, което стояло в центъра на градина.

Това е било грехопадението на нашите прародители според библейския разказ.

Нека детайлно да разгледаме тази история, за да дешифрираме различните и символи, които ни позволяват да разберем значението и посланиет и във връзка с днешната ситуация на човечеството.

В търсенето на първите ни предци

Една от характеристиките, които отличават човешките същества от животните, е притежаването на уникален, вечен и неразрушим дух. Ето защо, когато споменаваме най-първата двойка (според Библията, „Адам и Ева”) имаме пред вид първия човешки вечен и неразрушим дух на мъж (Адам) и на жена (Ева). Двамата представляват и въплъщават мъжките и женските характеристики на Бог и е трябвало да станат видим израз на Неговите невидими характеристики (образ и подобие). Първите сътворени човешки духове произлизат от тези два първи (майка и баща) човешки духа.

Основната ни грижа е да изясним техния духовен и божествен произход, както и целта на тяхното сътворение, а не толкова детайлите на биологичния и физическия им произход. Въпросът за физическия произход, който принадлежи на научното поле, се надяваме да намери отговор някъде в бъдещето. Дори да предположим, че множество хуманоиди са въвлечени в биологичния ни произход, това няма да предстаблява проблем за основните твърдения на Божествения Принцип. Въпреки това има много интересни нови открития относно произхода ни, направени наскоро чрез генетичната биология:

Съвременните биолози Ребека Л. Кан, Марк Стоункинг и Алан Уилсън от Калифорнийския университет в Бъркли, са направили изследване, проследявайки генетичния код на митохондрийните ДНК, съдържащи се в нашите клетки, които извлекли от 147 плаценти на жени от всички раси и географски райони на петте континента. Любопитен е фактът, че митохондрийните ДНК се наследяват и се предават изключително от нашите майки. Резултатите от това изследване водят до значимо, показателно заключение: всеки от нас, като част от човешката раса може да проследи родословната линия в миналото до една единствена жена, наречена от тези учени „Митохондриална Ева”.

Резултатите се публикуват на 1 януари 1987 г., под заглавието „Митохондрийните ДНК и човешката еволюция” в сп. „Нейчър”, едно от престижните научни списания. Това изследване стана причина за големи дискусии, а по-късно се правиха много опити да се дискредитират заключенията му. Въпреки че тези опити успешно подкопаха твърденията за раса, време и място на появяване на предполагаемата „първа жена”, фундаменталната презумция, че гените ни произлизат от нея, остава все още неоспорена.

Човешката раса е започнала съществуването си в точно определен момент от историята на нашата планета, също както индивидуалният ни физически живот има точно начало. Следователно, логично е да направим следното сравнение:

Нашите баща и майка са началната точка на живота ни. Те са ни предали характеристиките и гените си, съдържащи се в двете първоначални клетки, обединили се в момента на зачатието, които след продължително мултиплициране дават значително количество от клетки, оформящи органите не тялото ни. Всяка клетка от тялото ни притежава уникален генетичен код, хатактерен за всеки индивид, произлизащ от двете първоначални клетки.

По същия начин, повече от 5,5 милиарда хора, които съставляват населението на света, произлизат от възпроизводството на всяко отделно поколение, съществувало някога, и в крайна сметка, ако се движим назад по родословното си дърво, ще стигнем до първите ни предци. Първият баща и първата майка, първата човешка двойка, началото на биологичния ни вид. Всеки от нас носи този уникален генетичен код и характеристика, дадена му от първите родители.

(Всеки индивид без изключение води началото си от един баща и една майка. Ето защо има математически проблем на статистиката на ръста на населението към спад от приблизително 5,500000000 настоящи жители на населението на света до времето на нула жители и очевидно следващият номер след нула, който ние можем да разгледаме математически, трябва по необходимост да бъде номер 2, тъй като 1 или 1,5 в този случай не могат да създадат потомство.)

Дали биолозите неизбежно ще достигнат до заключението, че Адам и Ева от историята, разказана в Бивлията, първата двойка и предците на човечеството, наистина са съществували?

Днес трябва да сме благодарни, че няколко открития в съвременната наука ни помагат да обидиним и изясним много от тези древни религиозни вярвания. Особено новите и революционни открития в областта на квантовата физика, молекулярна биология и парапсихологията.

За съжаление в отминалите векове, от времето на Галилео Галилей, сериозни и нестихващи полемики се водят между религиозната и научната гледни точки, в основата си провокирани от невежеството и фанатизма, които много често са присъствали и от двете страни. Според Божествения Принцип, противоречия между наука и религия не могат да съществуват. Както преп. Мун хумористично се изразил пред група учени, които искали да знаят защо един религиозен лидер спонсорира огромни научни конференции, той отговорил: „Бог е най-опитният учен, номер едно”. Наука и религия трявва да работят заедно и в хармония, тъй като и двете служат за преодоляване външното и вътрешното ни невежество. Както отбезва Алберт Айнщайн: „Науката без религия е саката, а религията без наука е сляпа.”

Библейската история за Грехопадението: Значението на символите

Библейската история за Грехопадението: Значението на символите

Значението на символите


Едемска градина: Еврейска дума „еден” означава „щастие” и „наслада”, което ни показва, че хората е трябвало да живеят в радост и щастие. Ето защо „Едемската градина” представлява Идеалния свят или Земния рай, постигнат чрез изпълнението на това, което Божестения Принцип „трите големи благословии”.


Първа благословия: достигане на индивидуално съвършенство.

Втора благословия: установяван е на истинско семейство на вечна любов.

Трета благословия: хармония и обединение между човешко семейство и цялото творение (като пазители и защитници на околната среда).


Тези дарове или божествени благословии трябва да са основните цели, които всеки човек е нужно да достигне, а ние ги намираме изразени в Бит. 1:28: „...Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я ...” (Виж Диаграма 3).

Адам и Ева е трябвало да израснат и достигнат както физическа, така и духовна зрялост като синове и дъщери на Бог, с други думи да станат единни с Бог в сърцето си, любовта и идеалите си. Така Адам и Ева са били предопределени да бъдат въплъщение или видима проява на невидимия Бог. Храмът, където Божия Дух постоянно ще обитава.

Тогава, с Божието позволение и благословия, е трябвало да се обединят, опиянени от небесна любов, да създадат една вечна двойка и да станат Истинските Родители на човечеството, които могат да предават физически и духовен живот на децата си. Били са предопределени да установят традицията на истинска любов и вечно щастие, която да се следва от техните наследници и накрая от цялото човечество.

Сферата на истинска любов и вечно щастие е трябвало да продължи да се разраства в духовното измерение или в в Духовния свят след смъртта на физическо тяло. Посредством човешкото семейство Бог е щал да властва чрез любов над цялото творение – и във физичеслата вселена, и в духовния свят.

Всичко това днес можеше да бъде реалност, ако хората не бяха деградирали поради греха си в самото начало. По тази причина постоянно желание на човек е да възобнови и възстанови изгубената Едемска градина или Земния рай, и по този начин накрая да достигне Божия вечен и непроменлив идеал. В религиозната фразеология тази надежда се нарича „Небесно царство” или „Ново небе и Нова земя”, както са споменати в Библията.

Двете дървета в едемската градина: Дървото на живота и Дървото на познанието на доброто и злото, споменати в Библията, не са „дървета” в буквалния смисъл – с листа и клони, каквито можем да намерим в ботаническите градини. Тези две дървета, разположени в средата на Едемската градина, символизират Адам и Ева, които са били в центура на божественото творение. В Библията можем да намерим няколко пасажа, които сравняват човека с дърво. (Пс. 11:30 и Пс. 1:3, Ис. 5:7, Дан. 4:17 – 19, Йоан. 15:5, Рим. 11:17)

„Дървото на живота” е било искреното желание на Адам, но той не е могъл да го достигне, защото е изгонен от градината, след като е съгрешил. То представя идеалния Адам или човек на живота. Ето защо изразът „Дръвото на живота” е споменат в Библията в различни случаи, като надежда и вечното желание не само на Адам, но и на всички човешки същества, които се стремят към съвършенство. Например в Стария завет – Притчи 13:12, „...постигнатото желание е дърво на живота” – също в Новия завет – Откровение на Йоана 22:14, „Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота...”
„Дървото на познание на доброто и злото”, символизиращо Ева на степента й на растеж и нейният „плод” би могъл да даде знание както за „добро”, така и за „зло”, което ще видим по-нататък.

Заповедта: Фактът, че възможността за действие в грешна посока е съществувала, ни показва, че Адам и Ева все още са били незрели, т.е. в период на изратване към съвършенство. Заповедта представлява „Божието слово, Истина или Принцип”, които е трябвало да ги водят през периода им на растеж. Било е отговорност на човека да се довери на това слово като на предизвикателство, което ще му позволи със собствени усилия да достигне съвършенство и изпълни целта на живота си. Тази история и трагична реалност, в която живеем днес, ни показват, че Адам и Ева не са изпълнили отговорността си.

Забраненият плод: Какво точно са направили те? Отговорът е в плода. Какво е значението на този плод, който ги е подтикнал към злото? Очевидно трябвада е символ на нещо изключително желано, за което те са били склонни да рискуват живота си.

Не е възможно този плод да е бил просто тест, даден им от Бог, за да демонстрират подчинението си, както някои хора вярват. Никой родител и още по-малко един Бог на любовта, при това всемогъщ, няма да изпитва децата си и да налага смъртно наказание, ако те се провалят на теста. Ето защо заповедта на Бог не е била тест, а предупреждение, за да предпази децата си от някои сериозни опасности. Още повече, че предците ни е можело да рискуват да умрат само за нещо, което е било по-примамливо и стимулиращо от самия живот. Какво е можело да бъде това? Кое е по-важно от самия жовот и ни кара, дори днес да го рискуваме? Както вече обяснихме, само силата на любовта може да е по-голяма от желанието за живот. Мъжете и жените сега и в миналото са жертвали живота си за Божията любов, родината си, идеите си и т.н. Много дуели и смърт е имало в спорове за женската или мъжката любов.

Плодът на едно дърво е знак за неговата зрялост и капацитет за продуктивност. Едно дърво се размножава чрез плодовете си, които съдържат семената. По същия начин човешките същества се размножават чрез сексуалните си органи, които носят семената им. Затова нашият „плод” символизира сексуалната любов, чрез която ние също се размножаваме. Ето защо преди да изядат плода, Адам и Ева не са се срамували от голите си тела. Но след като са го изяли, са изпирали срам и са скрили сексуалните си органи. Това че Адам и Ева са изяли плода, означава, че са имали полово сношение.

Фактът, че те са се скрили и да почувствали срам ни показва, че са загубили невинността си и че тази специфична връзка е била осъществена в неподчинение на заповедта и наставленията на Бог, преди да достигнат физическата и духовната си зрялост. Ние имаме естествена наклонност да крием грозотата си и да се чувстваме засрамени от неуместното си поведение.

Означава ли това, че сексът сам по себе си е нещо грешно? Естествено, не. Напротив, както вече обясних, веднъж след като сме достигнали физическа и духовна зрялост, сексуалната любов с център Бог трябва да е най-красивото и свещено преживяване между мъжа и жената. Секдуалните органи трябва да са свързващата точка за обединението и консумацията на истинска и вечна любов между Бог, Адам и Ева. Тези органи са най-ценните: мястото на любовта, живота и родословното дърво, чрез които децата на Бог ще се множат.

Заповедта на Бог „не яжте” е била нужна на Адам и Ева само през пеирода на израстването им към съвършенство. Стриктно им подчинение е било много важно, защото реализацията на Идеала за Любов и целта на Божественото творение са зависели от това. Веднъж достигнали зрялост, сам Бог е щял да се обедини с тях в радостта им от женитбата и сексуалната любов.

Змията: Често срещаме и в най-широко разпространената литература известния сюжет за любовния триъгълник, където два персонажа се борят за любовта на трети. Откриваме го също и в някои от историите за грехопадението. В библейската история този трети прерсонаж е характеризиран като „змията”.

Коя е тази „змия”, придумвала Адам и Ева, които са били чисти и невинни, да имат преждевременна сексуална връзка в неподчинение на заповедта на Бог? Очевидно е, тази „змия” не е истинска змия с говорни способности.

Библията, в книгата Откровението на Йоана (12:9), нарича тази „старовременна” змия „дявол и сатана” и я идентифицира с падналия ангел, който „мами цялата вселена” и бил изгонен от небето заедно с другите ангели. В християнската традиция водачът на ангелите, първоначално добър, но после предал Бог и предизвикал грехопадението на Адам и Ева, е познат като архангел Луцифер. Какво е направил Луцифер, за да предаде божествения план? Библията ни разкрива в стихове 6 и 7 от Съборно послание на Юда в Новия завет, че тези паднали ангели са загубили позицията си защото са извършили сексуални грехове. Това ни показва, че архангел Луцифер,като предводител на тези ангели, също е съгрешил и се е опозорил поради сексуалнен грях.

Като се има пред вид, че това е бил грехът, извършен също от Адам и Ева под влияние на архангела, стигаме до заключението, че не става въпрос за два отделни случая без връзка, а по-скоро за едно и също престъпление.

Първото престъпление или първоначалният грях

Първото престъпление или първоначалният грях

Когато всички символи на тази история на грехнопадението са изследвани и декодирани, можем да си направим извода, че първото престъпление или първоначален грях е бил извънбрачната връзка на сексуална любов между Ева и архангел Луцифер. Впоследствие тази покварена любов е предадена на Адам, когото Ева убедила да имат междувременна сексуална връзка.

Тази забранена сексуална любов представлява най-голямото предателство срещу Бог и Неговия идеал за истинска и вечна любов, която Адам и Ева е трябвало да достигат след тяхната физическа и духобна зрялост.

Ако любовта е най-бажното и ценно очакване от живота, тогава унищожението на любовта представлява най-голямата трагедия в история.

Както после ще видим, този инцидент е осквернил нашите първи предци, които е трябвало да поставят истинския стандард за това, което е щяло да бъде вечна любов между съпруг и спъпруга. Трябвало е също да станат Истински родители на човечеството и видими представители на Бог за всичките си наследници, установявайки свят на радост и просперитет.

Но вместо това човешката история е започнала с изневяра и прелюбодействие, установявайки грешен модел и изцяло различен пример от това, което е трябвало да бъде идеалът, поставяйки човешките същества на много ниско ниво, примитивен в духовно и физическо отношение начин на живот, което ни докарва до пещерно съществуване и води човешката история до трагични последствия.

Винаги са ни учили, че първоначалният грях е коренът или изворът на всички последвали прегрешения и причината за духовната смърт и нищета на цялото човечество. Много теолози и вярващи са били заинтригувани и учудени как един единствен инцидент, колкото и тежък да е, може да опропасти цялата човешка раса за толкова дълго време.

Можем да го сравним с просто избождане на око, което причинява постоянна слепота или една перфорация на сърцето, която слага край на живота в цялото тяло. Психоаналитиците често са проследявали случаи на тежки умствени отклонения, започнали от една-единствена психическа травма или шок.

Ще го сравним със замърсяване на воден източник, което неизвежно засяга целия град или с болест, която прониква в корена на дърво и постепенно поразява всеки клон и листо. В родословното дърво на човешката раса Адам и Ева бяха коренът.

Сродни тълкувания: Сексуалната интерпретация на грехопадението

Сродни тълкувания

Сексуалната интерпретация на грехопадението на ангелите и грехопадението на Адам и Ева не е изцяло нова в историята на Юдео-Християнството. Откриваме тази линия на интерпретация в писанията на някои юдейски равини, предимно от междузаветния период, както и при някои църковни отци и църковни пидатели от ранните векове.

През втори век Климент Александрийски пише:”...първият човек от нашата раса не е изчакал съответното време, пожелавайки удоволствията на женитбата преди ипределения час и той изпаднал в грях, като не е изчакал времето на Божията воля... те (Адам и Ева) били подтиканти да го направят преди естественото време, защото са били все още млади и придумани в измяна.” (За женитбата XIV:94, XVII:102 – 103).

Теофил Антиохийски и Свети Ириней също считат за незряла Аданивата възраст, когато той нарушил правилото да се въздържа от сексуално общение с Ева, бъдещата му жена. Не защото действието е било грешно, а защото не е билио подходящо за възрастта им.

Представата, че грехопадението е станало в период на ндезрялост, преди да са достигнали събършенство, е споделена също и от Питър Ломбард, Хуго от Свети Виктор, Александър Хелейски, Св. Бонавентура, Джон Дънс Скотус и други представители на францисканската школа.

Повлияна от някои апокрифни книги от този период и особено от Книгата на Енох, представата за сексуална връзка между ангели и жени в началото на историята е била общоприета, в частност за да се изтълкуват стиховете 6:1-4 на Битие. Тертулиан (160-200) нарекъл тези паднали нагели „Desertores Dei, Amatores Feminarum” – дезертьори на Бог и любовници на жените.

Сродни интерпретации са поддържани от Св. Ириней, Атеногор, Св. Атанасий, Св. Амброзий, Св. Йеронимий, Св. Юстин и други. Всъщност тези неясни и непълни анализи не могат да предоставят ефективно разрешение на сериозния проблем за първоначалния грях.

„Амброзиастър”, текст от четвърти век, дълго време приписван на Св. Амброзий, но сега определен като анонимен, е малко по-конкретен по темата:

„Ева, първата жена, не само, че се опорочила, загубила девствеността си против Божията воля, а и всичко, произлязло от нея, било опорчено, като се започне от Каин, роден от първото неподчинение.”

„...дяволът използвал Ева, за да въвлече Адам, като го превърнал в инструмент, чрез който да узурпира върховната власт, принадлежаща на Бог.”

„...Адам, първият и единствен мъж, създаден и воден от Бог към универсално царуване, с даден божествен образ и подобие, приел предложението на дявола да стане като Бог, като отнел девствеността на жена си Ева, на която Господ Бог обещал чистата съпружеска любов на святата женитба”. (Първоначалният грях. Елефтерий Елорду. Б.А.С. 1977, стр. 202, 208, 221).

„Амброзиастър” е имал огромно влияние над Св. Августин, който въпреки че подчертава, че грехопадението се дължи най-вече на грешна гордост и неподчинение, заслужава нашето признание за разкриване като ненаситна похотливост – все още коренът на сегашното греховно състояние на човека.

Това, Мьонг Мун, е фактът, че те не се явяват само като библейски тълкувания или изследвания на теологически интерпретации, направени в миналото, а по-скоро преп. Мун обявява с абсолютно убеждение и голям авторитет, че това са нови божествени откровения, резултат от целенасочено и напрегнато търсене в реалността на духовния свят.

Второ, тези откровения, както ще видим за първи път, хвърлят светлина и задълбочават отделния детайл – мотивация, процес, последици и разрешение на това първо престъпление или първо роден грях, който ни е засегнал толкова дълбоко и продължава да ни въздейства, като трагично тегли мъжа и жената в посока на непозволена любов.

За нещастие, трябва да признаем, че дълбоко в човешкото сърце все още съществува силна склонност или тенденция да се търси непозволената или забранената любов.
.

Ангелите: Мотивациите и процеса на човешкото грехопадение

Мотивациите и процеса на човешкото грехопадение

Ангелите

Вярата в приятелски настроени духовни същества, както и страхът от демонични същества, намират продължение в почти всички култури и религии по света.

Тези характеристики обитатели на духовния свят в Библията са наречени ангели. Въпреки, че религиознот изкуство често ги представя като същества с крила,а всъщност ангелите имат външност подобна на нашата, поради което някои библейски описания ги объркат с човешки същества. Основната разлика с човешките същества е, че ангелите никога не са притежавали или изпитвали какво е временно и физическо тяло, за да могат да израснат и да се усъвършенстват преди да се преселят да живеят завинаги в духовния свят. Но като нас, ангелите имат вечно и неразрушимо духовно тяло със същите способости за емоции, интелект и воля.

Ангелите, според религиозната традиция, са създадени преди Бог в дългия творчески процес.

Намираме пасажи за ангелите в различни истории в Библията. Понякога те се появяват като вестители и емисари, изпратени от Бог, а в други длучаи се явяват, за да помогнат и се погрижат човешките същества да изпълнят мисията и отговорността си по пътя на възстановяването.

Отделно от тези библейски пасажи, откриваме многобройни свидетелства за тяхното появяване в живота на много мъже и жени през историята. Мохамед, Св. Тереза от Авила, шведският учен и ясновидец на XVIII век Емануел Сведенборг, да споменем само някои, всички те са имали интересни срещо с ангели.

Отделно от вече споменатия факт, че ангелите никога не са имали физическо тяло, друга важна разлика с хората е в тяхната мисия и статус.

Бог създал ангелите като Негови помощници и вестители, но сътворил човешките същества като Свои деца. Ангелите са създадени, за да се грижат за цялото творение и намират щастие в служене на Бог и човечеството, получавайки нашата любов и благодарност. Веднъж постигнали съвършенството си, мъжът и жената ще са признати за господари на творението, наследявайки и упражнявайки и упражнявайки като видими представители на Бог, истинско господство на любов над всичко както във физическия, така и в духовния свят, включително и над ангелите.

Като Божии деца, човешките същества е трябвало да имат власт над ангелите, както Апостол Павел казва в посланието си към Коринтяните (I. Кор. 6-3). Но въпреки че традиционно ангелите винаги са били възприемани като прекрасни и по-висши същества, всъщност човешките същества са били първоначално създадени да са в по-висша позиция от който и да е ангел, и само като резултат от грехопадението сега позициите са обърнати, поради което ние се възприемаме като по-нискостоящи.

Преди сътворението и появата на Адам и Ева ангелите са били най-близките същества до Бог, които до голяма степен отразявали Неговата същност и получавали цялата му любов.
.

Архангел Луцифер и неговото предателство

.
Архангел Луцифер и неговото предателство

В Юдео-Християнската традиция Дяволът или Сатана е обвинителият или свръхестественият пра-враг на човечеството, произходът на цялото зло и инициаторът на цялото страдание и човешка трагедия.

Сатана е силен противник, защото той е грешен ангек, който познава човешките слабости толкова добре, колкото и плановете и стратегията на Бог. Тъй като някога е бил Луцифер, архангел от небесната свита, той има способността дори да имитира Бог и да се преобразява в „ангел на светлината”.

Той работи самостоятелно и задкулисно. Сатана работи най-ефективно като всепроникващ, невидим „дух на времената”. След като веднъж дяволът е помрачил и объркал истинското положение на хората, човешките ценности и моралните стандарти изглеждат само като сенки, а това, което се явява като най-реално са конкретни икономически, политически и материални сили. Отделени от Божията светлина, ние започваме да се страхуваме от другите и да не им се доверяваме от другите и да не им се доверяваме, което води до социален хаос.

Ето защо Сатана има огромна полза и получава голямо предимство пред човешкото невежество и едно от неговите невероятни постижения е да накара хората да повярват, че той не съществува.

Докато идентичността на един престъпник не е разкрита, докато природата и методите на неговото престъпление останат тайни, престъпникът може да твърди, че е невинен и ще е лесно за него да продълви безнаказано да извършва пестъпления. Но ако веднъж неговото престъпление е показано, неговата личност разкрита и доказателствата представени, всички ще са нащрек и той няма да може да продължи измамата си.

Следва да разкрием как този „ангел на светлината” предава Бог и успява да поеме управлението на човечеството, като се превърща в това, което Библията нарича „бога на този свят”.

Търсенето на и борбата срещу злото не са прости задачи. Ето защо не е лесно да разберем защо в този свят на поквара и грях, пророците и хората на Бог винаги страдат от преследване и отхвърляне.

Сан Мьонг Мун преминава през неизказани духовни битки, за да разкрие скритото престъпление на Сатана и после се изправя пред огромни трудности в живота си, за да открие тази тайна пред света.

Луцифер преди грехопадението е бил архангел в позиция на водач в невесната йерархия. Луцифер е бил отговорен за предаването на Божиите наставления и любов на другите ангели, което се е радвал на специална силна връзка с Бог и е монополизирал неговата любов.

Въпреки че хронологично Адам и Ева се появяват в края на творческия процес, Луцифер много скоро е започнал да разбира и осъзнава, че те са най-висшето творение на Бог, неговичт по-завършен образ. Луцифер разбрал, че като Божии деца те ще получат цялата Му любов, след като веднъж достигнат съвършенство и ще станат също наследници и господари на цялото Божие творение, включително и на ангелите.

Ако сравним Бог и крал, а Луцифер с любимия му първи министър, можем да разберем как кралят би развил по-интимна и сърдечна вързка с децата си, отколкото с първия си министър. Неговите деца, родени принцове и принцеси, ще са предопределени да наследят цялото му кралство.

Луцифер продължава да получава същата любов и благословии от Бог и след раждането на Адам и Ева. Но когато се сравнявал с Адам, Луцифер се чувствал пренебрегнат и изместен от централна на второстепенна позиция.

Луцифер особено завиждал поради факта, че Адам и Ева, освен че унаку духовно тяло тало ангелите, претижавали и физическо тяло с капацитет да създават потомство и имат влияние и власт над физическата вселена.

Луцифер, който желаел да запази старото си положение и отдавал повече значение на бившата си заслуга и позиция, отколкото на любовта, коята после щял да получи от човешките същества, се почувствал така, като че ли Бог го обичал по-малко. Стъпка по стъпка той започнал да се отделя от Бог и постепенно почувствал засилваща се завист, ревност и неприязън към новата си позиция.

В книгата Еклисиаст, която е била част от Септуагинтската Библия използвана в ранната църковна традиция и понастоящем приета като канон в Католическата църква, ясно споменава, че Дяволът изкушил човека поради завист. (Екл. 2:23-24).

Коранът също споменава за такова чувство, когато ангелът казва: „Защо трябва да им служа? Те са направени от пръст, докато аз от огън.” (Коран. Сура VII, 11)

Ревността е естествена реакция. Много е подобно на това, което първото дете изпитва, когато ново дете се появи в семейството, монополизирайки цялото внимание на родителите. Все пак ревността може да е печеливша или разрушителна, зависи от отговора и поведението ни.

Отговорността на Луцифер е била да остане верен на Бог и да има пълно доверие в Неговата любов и справедливост. Той е трябвало да се обедини с Божията гледна точка и любов, и грижа за Адам и Ева със същото сърце, което Бог е имал за тях, вместо да ги вижда като съперници.

Луцифер, който е бил създаден първи и е участвал в процеса на сътворението, по това време е имал много повече знания и способности от Адам и Ева, но за да достигне собствената си зрялост, е трябвало да може да преоделее арогантността и гордостта си.

Той е трябвало ясно да предвиди, че ще постигне своето щастие чрез изпълнение на мисията си да служи и се грижи за Бог и децата Му, като признава тяхната позиция, обучава ги и им помага.

По този начин, като добър учител на Адам и Ева, Луцифер щеше да има огромен принос за реализацията на божествения идеал. Помощта му към Адам и Ева, за да достигнат съвършенството си щеше да позволи по-дълбоко и по-интимно разбирание за Божиего сърце, поради което тази ситуация е била необходима и полезна за собственото му усъвършенстване и израстване.

Адам и Ева, веднъж обединили се в любовта си с Божията благословия и станали Истинските родители на човечеството, щяха да установят модела и небесната традиция, които да направляват установяването на идеалния свят на вечното щастие за Бог, човечеството, ангелите и цялото творение.

Науката и духовния свят

Науката потвърждава съществуването на духовния свят

Материалистичната наука от 19 век почти не оставя пространство за реалността на духовния свят. Тази материалистична интерпретация на науката, в която за съжаление много хора все още вярват, днес е под голям въпрос. Фактът за съществуването на духовния свят и неговото влияние е изцяло правдоподобен в светлината на съвременните научни идеи и открития.

На първо място, разбирането ни за произхода и природата на материалния свят е драстично променено. Въпреки че в миналото учените обикновено са мислели, че вселената ни е съществувала без точно начало и са свеждали всичко, което тя е съдържала, до малки плътни неразрушими късове материя, съвременните физици обратно, с готовност възприемат едно точно определено начало на вселената и откриват, че материята съдържа невидими разновидности енергия.

Доказано е, че плътността на материалния свят е напълно илюзорна. Днес за учените вече не съществува рязка граница между физическия и духовния свят.

Тази мистерия не само озадачава физиците, както и съвременните невролози и молекулярни биолози, които досега не са могли да обяснят процедурата на въздействие на духа върху материята в сложните мозъчни процеси. Известният английски невролог и лауреат на нобелова награда Сър Джон Екълс веднъж бил помолен да поздрави конференция на парапсихолози, които дискутирали обичайните теми на екстрасензитивното възприятие, телепатия и психокинеза – способността да се виждат физически обекти с помощта на мисълта. Ако искате да видите истинска психокинеза, казал той на аудиторията, тогава разгледайте изключителните прояви на духа над материята, осъществявани в ума.

Забележително е, че с всяка мисъл ума успява да раздвижи хидрогенни, карбонни, кислородни атоми и други частици в мозъчните клетки. Ще се окаже, че нищо не е толкова различно колкото несубстанциалната мисъл и солидната сива материя на мозъка. Целият номер някак се извършва без каквато и да било видима връзка.

Второ, дълбинната психология, особено тази на Карл Юнг, предлага различна гледна точка за човека. Според Юнг, ние не сме просто същества във времето и пространството, моделирани от наследствеността и околната среда. Освен че е повлиян от съзнателни мисли и чувства, върху всеки индивид силно въздейства мощно подсъзнателно поле, което се разкрива в сънищата и е описано в древните митологии. Този не-физически свят е част от нашата околна среда и силно влияе на нашето здраве и добруване. Подсъзнателното, според психологията на Юнг, е духовният свят и неговите влияния.

Трето, научни изследвания на парапсихологични феномени се извършват от около сто години. Както показват внимателните проучвания на британските и американските общества за психични изследвания, психично или духовно измерение съществува, което е доказано от безброй феномени с екстрасензорно възприятие, трансмедиуми, гадатели, предварително познание, извънтелесни преживявания на хора, съживени от клинична смърт и много други експерименти, които са били изучавани и внимателно наблюдавани, дори в бившия Съветски съюз по времето, когато официалната доктрина бе тази на атеистичния материализъм.

На последно място, антрополози и студенти културолози започнаха да интерпретират с разбиране религиите на т. нар. Примитивни хора. Те осъзнаха универсалната вяра в свръхестествени сили, които са в контакт с хората и влияят върху тяхното поведение.

Иронично е, че всички тези скорошни открития, настъпили в научния свят в области като квантовата физика, психиатрията, молекулярната биология, парапсихологията и културната антропология, ни карат да вярваме отново в традиционните религиозни принципи.

След смъртта си ние не продължаваме просто да съществуваме. От началото и през целият си живот ние живеем едновременно във физическия и духовния светове. Въпреки че повечето от нас не осъзнават това, защото нашите духовни сетива не са отворени, ние живеем заобиколени от голям брой свидетели и наблюдатели. Макар че са безплътни духове, те съществуват навсякъде около нас, като влияят и насочват всекидневните ни дела. (Диаграма)

Римо-католическата и Източно-православната теология формулира това в доктрината си за мистичната общност на светците. Католиците твърдят, че има постоянен обмен между физическия и духовния свят. Затова те подчертават важността на молитвите, за да се получи посредничеството на светците и да продължат да се грижат за духовното здраве на този свят.

Католиците проповядват, че всеки човек има ангел-пазител, който му помага да избягва злото и да живее праведно. Съществуванието и влиянието на множество лоши духове също може да се признае. Новият завет и евангелията ясно ни показват как Иисус Христос е вярвал в силата на демоничните сили и е освобождавал хора от тези влияния.

Този вид вяра е много естествен за повечето религии по света. В Далечния Изток например (Конфуцианството, Индуизмът, Будизмът, Шинтуизмът и др.), откриваме поклонение пред предците. Предците са почитани и молени да осигурят защита и добър живот.

Божествения Принцип напълно се придържа към това твърдение и доразвива виждането, че добрите духове печелят от сътрудничеството си с нас, за да ускорят духовния ни растеж и напредък във възстановяването на света според Провидението на Бог. В замяна на тази услуга, самите те се издигат на по-високи нива в духовния свят чрез хората, на които сътрудничат.

За разлика от тях, злите и отмъстителни духове могат да ни повлияят и ни изкушават да действаме по неморален и насилствен начин. Тези духове се забавляват, като карат хората да извършват неморални и разрушителни действия благодарение на тяхното ниско духовно ниво и невероятна обърканост и неприязън.
Човек под подобно въздействие трябва силно да се противопоставя на лошите импулси, като се изправи срещу тях и ги преодолява. Иначе не може да се осъществи освобождение от такива влияния.

Духовете винаги се чувстват привлечени от хора със същото ниво, обстоятелства, темперамент и земна мисия, като техните собствени. Известна съзнателна или подсъзнателна обща база обаче трябва да съществува, за да осъществят връзка.
Всички тези наблюдения ни позволяват да видим близката връзка която съществува между двата свята. Независимо дали осъзнаваме това или не, никой не може да избегне това влияние.

В заключение, горното ни помага да разберем, че духовното грехопадение между Луцифер и Ева не е било само въображаема връзка или обикновено прелюбодеяние в сърцето или ума на Ева, а по-скоро сексуалния акт, чрез който Ева губи своята невинност и чистото, дълбоко засягайки и двамата. Продължава...

Връзка с духовния свят

Взаимовръзката между физическия и духовния свят

Ангелите и човешките духове притежават сенситивно възприятие като нас, имат и духовно тяло, което понякога можем да усетим. Библията описва случки, в които ангели и човешки духове са имали директен контакт с хора. Откриваме дори документирани случаи на сексуални връзки с духове. ...

Всички имаме въпроси: Защо съм тук? Какво става след смъртта?

Въпреки всички обяснения за грехопадението, и независимо колко добре е документирано в древните писания и прето в миналото, това представлява сериозна трудност да бъде разбрано и преито от съвременния човек. Как е възможно ангел да има сексуална връзка с човешко същество?

Библията ни описва няколко случки, в които ангели и човешки духове са имали директен контакт с хора и неща. Например Яков получил името Израил от същия ангел, който се борил яростно снего и изкълчил хълбока му (Бит. 32:25). На Планината на Преображението Иисус Христос разговарял с Мойсей и Исия, въпреки че и двамата отдавна били умрели (Мат. 17:3). Когато Мария Магдалена видяла ангел близо до гробницата на Иисус, тя го е помислила за градинар (Йоан 20:15).

В литературата на всички велики култури и древни цивилизации също откриваме подобни разкази, в които се приема, че хора, там и по онова време, са имали контакт както с човешки духове, така и с ангели.

Можем да заключим, че ангелите и човешките духове не само притежават сенситивно възприятие като нас, а също имат и духовно тяло, което понякога може да се усети.

Нека за малко се спрем на мистичното преживяване на Св. Тереза Авилска с един ангел наречен "Небесният младоженец":

"Видях в ръката на ангела дълга златна стрела с горещ връх. Няколко пъти той дълбодо ме прободе по такъв начин, че проникна във вътрешността ми. Когато я извади, като че вътрешността ми излезе с него, оставяйки ме цялата да горя от огромна любов към Бог. Болката беше толкова силна, че ме накара да стена, в същото време сладостта беше толкова ненадмината, че не можех да пожелая да ме напусне".

От дурга страна, в писаната история откриваме документирани случаи на някои личности, които са имали сексуални връзки с духове. Натъкваме се на необикновени свидетелства на хора, които нощем са имали странни сексуални изкушения от духове. Тове не са само добре познатите мокри сексуални сънища, изпитвани обикновенно, нито сексуалните халюцинации съществуващи при шизофрениците, а истински преживявания в будно състояние.

В историята на религиите този феномен е добре познат, изучаван и документиран. Мъжкият дух е наречен "инкубуб", а женският "сукубус". Добре известни са непубликуваните исторически подробности за Св. Антонии Египетски, за борбата му да запази чистотата и целомъдрието си. Той бил изкушаван от духове с външност на красиви жени, които го преследвали с всякакви видове похотливи, искусителни и еротични номера.

Документирани случаи на подобни изкушения често е имало в мъжките и женските манастири с монасите и монахините, които изолирани от света, опитвайки се смело да се пречистят от тези желания е трябвало да преминат и преодолеят многото трудни тестове, пред които са били изправени.

Не ни липсват доказателства и за сатанинската страна на този вид феномени. Сатанисти, магьосници, вещици отдавна твърдят, че на тайните им обреди човек може да има сексуално общение с господарите или свръхестествените им себеподобни. През Средновековието, до XVII век и дори до днес, те го признават пред духовната и светската власт, не като вина, а като част от вярата и преживяванията си.

Естествено този вид феномен не е в обсега на всекидневните преживявания на обикновените хора. Това е реалност, която все пак се потвърждава дори днес. Огромно влияние на рационалния, прагматичния и материалистичния начин на мислене в днешно време, са ни превърнали в скептици и са ни отделили от мистичните преживявания и интуитивната чувстувителност. Това ни е довело до голямо невежество относно духовните феномени, не само в полето на хуманитарните науки, но изненадващо дори и в някои религиозни области.

От времето на Исак Нютон, учените са мислели вселената за огромна машина, управлявана от постоянни и непроменливи механизни закони. Твърдяло се е , че човекът е разположен в свят пространство и време, кеото строго го ограничава. Било е прието, че природата и характерът ни са строго определени от взаимодействието между наследственост и околна среда. Вярвало се е, че мислите ни са резултат на електрически вълни в мозика ни, а емоциите ни регулирани от функциите на шлезите ни.

Очевидно такъв "научен" светоглед почти не оставя пространство за реалността на духовния свят. Продължава...

Любовта: Физическото Грехопадение

Физическото Грехопадение
Физическата злоупотреба с любовта на Адам и Ева

Първоначалния грях беше консумацията на забранена любов
“Грехопадението на човека не се появи просто с яденето на вид плод. Бог поиска от тях (Адам и Ева) да запазят своята любов чиста, докато достигнат съвършенство. Децата на Бог се обединиха в една непозволена любовна връзка с Божия слуга, омърсявайки се с егоистична любов, която умножиха оттогава от поколение на поколение.” (Сан Мьон Мун)

Когато любовта обедини две същества, в двамата винаги се осъществява взаимно влияние и промяна.
Както Уилям Греъм писа: Откраднати предмети могат да бъдат върнати или компенсирани, лъжите и клеветите могат да се отрекат или да се поправят, завистта и ревността могат да се преодолеят. Но сексуален акт, извършен с друг човек, не може да бъде анулиран. Общата връзка преживява радикална промяна и засегнатата двойка никога няма да бъде същата като преди. Нещо незаличимо ги е белязало."
Луцифер е изпитвал огромно удоволствие и егоистична насита, след като желанието му да покори и притежава Ева било изпълнено и това може да се опише като първия случай на експлоатация на жената от мъжа.

Луцифер е изпитвал страх и безпокойство
Все пак дълбоко в сърцето си Луцифер е бил изпълнен със страх и безпокойство, защото е предал Бог. След като се противопоставя на Бог, Луцифер губи първоначалната си позиция и става Сатана, враг на Бог.
Сатаната знаел, че този акт не само нарушава естествения ред, но напълно разрушава целта на Бог, която е трябвало да се осъществи чрез Адам и Ева, идеалът за истинска и вечна любов.
Когато Ева "яла от плода", "очите й се отворили", както "змията" била обещала. Ева получила знанието и опитала от сексуалната любов, нещо непознато до този момент. Чрез това преживяване тя могла да разбере, че вместо Луцифер, Адам е трябвало да бъде неин истински съпруг. Тя осъзнала сериозността на своите действия и е получила същото усещане за страх и безпокойство като това на архангела. Тя се отделила от Бог, като не се подчинила на предупрежденията Му.

Губи вътрешния мир на съвестта си
По този начин Ева загубила вътрешния си мир, своето достойнство и чувство за ценност като дъщеря на Бог. Безпокойство, вина, угризение на съвестта, обърканост, срам и други нови и непознати чувства я обзели, след като загубила невинността и чистотата си.
Естествено Ева искала да се освободи от болката на съвестта си и да възстанови старата си позиция и добруване. Тя мислела, че най-добрия начин да постигне това е да се обедини сексуално с Адам като негова съпруга.
Адам, който бил чист и невинен, близо до Бог, изглеждал много красив в очите на Ева и в този момент представлявал единствената й надежда. Но вместо честно да признае пред Адам сексуалното си прегрешение с ангела и така да получи утеха и да иска той да се застъпи за нея пред Бог, Ева избрала да скрие своя проблем и да прелъсти Адам, като го убеди и му повлияе по същия начин, по който Луцифер го е направил с нея.
Ако Ева бе признала грешката си, всичко щеше да бъде по-лесно. Адам никога не би се съгласил на толкова преждевременен съюз, който е против заповедта на Бог.
След като Адам достигнел своята зрялост и съвършенство, той би могъл да възстанови Ева като следва напътствията на Бог.

Прелъстен сексуално - омърсен духовно
Като син на Бог, пълната отговорност за избягването на трагедията паднала на раменете на Адам. Ала вместо да помоли Бог за напътствие, Адам се оставя да бъде измамен и прелъстен сексуално.
Адам бил опозорен чрез съюза си с Ева в незряла сексуална връзка по подобие на егоистичната любов, научена от Ева чрез прелюбодейната й връзка с Луцифер.
Впоследствие той е отделен от Бог и получава съответните елементи н страх, срам и вина.
По този начин Адам и Ева заедно участват в това, което Божественият Принцип нарича “Физическо грехопадение”.
Това действие ги отделя от Бог по същия начин, по който едно емоционално разстроено дете е отделено от реалността. В този вътрешен свят на страх и срам, Сатана може да контролира и да доминира над първите ни предци и по-късно над техните наследници.

Първия пример на мъж експлоатиран от жена
Това прелъстяване от страна на Ева представлява първият пример на мъж, експлоатиран от жена и началната точка на неестествената доминация на тялото над духа.
Когато девствеността и невинността се загубят, те стават невъзстановими. Като незрял плод, който веднъж откъснат от дървото не може да бъде поставен обратно и да продължи да расте.
Незрялата сексуална връзка на нашите първи предци ограничила любовта до една незряла и егоистична степен, като разрушила идеала за истинска и вечна любов.

Станало почти невъзможно да си представим човешкото съвършенство, тъй като следващите поколения се научили да живеят според този деградирал стандарт за любов. (виж диаграма 5)

Първоначалния грях беше консумацията на забранена любов
“Грехопадението на човека не се появи просто с яденето на вид плод. Бог поиска от тях (Адам и Ева) да запазят своята любов чиста, докато достигнат съвършенство. Децата на Бог се обединиха в една непозволена любовна връзка с Божия слуга, омърсявайки се с егоистична любов, която умножиха оттогава от поколение на поколение.” (Сан Мьон Мун)

Към следващата глава: Незрялата любов

Грехопадението: Незрялата любов

НЕЗРЯЛА И НЕПОЗВОЛЕНА ЛЮБОВ
СТАВА ПЪРВОПРИЧИНАТА ЗА ЦЯЛАТА ЧОВЕШКА ТРАГЕДИЯ И СТРАДАНИЕ

Първото семейство посяло семето на неверността, изневярата и убийството. За съжаление, човешката история започнала да се развива от този модел и се възпроизвела в свят, пълен с недоверие, изневяра, прелюбодеяние, конфликти и убийства. Хората се научили да се нараняват и обвиняват, вместо да се обичат и да си прощават. Тази грешна традиция се предала от поколение на поколение.

Първата двойка установява модел на семеен живот, който ще бъде следван в историята. Адам и Ева дават начало на историята като преждевременно се обричат един на друг, под контрола на фалшивата любов, която са научили от падналия в грях архангел, вместо от Бог. С други думи, те започнали семейния си живот в прелюбодейство и разврат.
От този момент започнали проблемите. Адам обвинил Ева, че го е изкушила, а Ева обвинила Адам, че се е оставил да бъде прелъстен. Животът им се изпълнил с взаимни обвинения, с конфликти, несъгласие, угризения и страдание.
Тези родители изпитвали срам пред по-младото поколение, защото не били в състояние да им дадат добър пример или истинска ориентация за секса и любовта.
Цялото това страдание трябва да се е отразявало на ежедневието им. Децата наследили тези чувства от родителите. Те виждали и слушали кавгите на родителите си. Естествено, в такава среда растежът на децата бил повлиян. Като резултат от тази атмосфера, те се карали помежду си, докато единият брат убил другия.

Семето на сексуалната развратенсот
Първото семейство посяло семето на неверността, изневярата и убийството. За съжаление, човешката история започнала да се развива от този модел и се възпроизвела в свят, пълен с недоверие, изневяра, прелюбодеяние, конфликти и убийства. Хората се научили да се нараняват и обвиняват, вместо да се обичат и да си прощават. Тази грешна традиция се предала от поколение на поколение.
Тъй като ние сме различни от животните, като човешки същества имаме по-малко инстинкти, които да ни насочват. Ние основно се учим как да обичаме и да живеем в нашето семейство и култура. Поради тази причина, моделът на поведение на първото семейство е бил на краищата е щяла да оформи живота на хората за стотици бъдещи поколения.
И все пак в момента продължаваме да следваме една традиция на незряла, временна, променлива и условна любов, която е твърде различна от първоначално замислената.
За съжаление, тази непълна и незряла любов е все още най-силната във взаимоотношенията между мъжа и жената. Преживяването на любов на това ниво блокира и пречи на реализацията на идеала на една вечна безусловна и непроменлива любов.
В началото тази любов изглежда и обещава да бъде неповторима, но накрая откриваме, че това е само имитация, която с течение на времето остава незавършена и незряла. Връзката ни често започва с чувство на щастие и надежда, но често завършва с измама, омраза и неприязън. Вместо да ни освободи и да развие духовния ни потенциал, тя ни подтиска и ни прави недоверчиви.

Грешната любов ни заробва в страх и безпокойство, и спира духовното ни развитие
Ние живеем в безпокойство, в страх, че взаимоотношенията ни могат да се променят, да се прекратят или че повече няма да можем да задоволяваме нуждата на сърцата си от истинска и непроменлива любов, каквато толкова отчаяно търсим.
В центъра на тези ситуации ние често намираме едно егоистично отношение. Незрялата изгода и не може да задоволи нуждата в нашите сърца от истинска и непроменлива любов, която така отчаяно търсим.
Дори и така, тази незряла любов продължава да бъде най-силното изкушение за нас, докато достигнем съвършенство и накрая изпираме вечна любов с център Бог.
Грехопадението причинява тоталното разрушение на мечтата на Бог за истинска любов. То деградира и променя любовта, най-върховното, красивото и свято изживяване в нещо обикновено, неприлично, нечисто и много често вулгарно. Всяко изживяване на любов е трябвало да бъде радостна, небесна експлозия на енергия и творчество.

Сексът: най-красивото и свято преживяване
Абсолютното осъществяване и истинското задоволяване на който и да е мъж или жена ще бъде открито, без съмнение, в истинската любов; нищо по-добро не може да съществува. Сексуалното общение между един истински съпруг и съпруга е състоянието на истинска любов. Този съюз е трябвало да бъде най-ценният и красивият, най-светият от всички свети неща. Преживяването на истинска любов винаги ще бъде върховното преживяване, кулминационната точка, екстазът на живота. Котвата, която ще ни даде постоянна стабилност. Въпреки че можем да имаме много различни преживявания чрез живота си, винаги ще ни даде постоянна стабилност. Въпреки че можем да имаме много различни преживявания през живота си, винаги ще си останем свързани с „главната котва”. Някога, когато животът ни на земята свърши, ще отнесем тази „котва на живота” с нас в духовния свят, където ще бъде „спусната” в сърцето на Бог.
Бог е направил мъжа и жената много специални и привилегировани същества, които са способни да осъществяват многократно през живота си любовния акт и да продължават да го правят и след това – в духовния свят.

Тайната на вселената
Преживяванията на истинска любов са истинските ни преживявания, които формират личността ни, идентичността и характера ни. Това е единственото ни богатство или собственост, която можем да отнесем със себе си в духовния свят.
Адам и Ева са били създадени за да станат храмове, където Бог ще обитава. Човешкото сърце е мястото, където Бог ще пребивава и проявява любовта Си. Човешкото духовно тяло трябва да вибрира в единство с любовта на Бог, направлявайки действията на физическото ни тяло.
Истинската любов е силата на вибрация, видимата бива проява на невидимия Бог на земята. Те са можели да бъдат олицетворение на Бог. Бог е искал да живее с тях и чрез тях да има власт над цялото творение. Тъй като Бог е невидим, Той не може да направи всичко, което би искал да направи. Той има нужда от нас. Чрез всеки един от нас Той може да почувства любов, радост и да дарява на другите. Само работейки чрез нас, Той може да направи този свят по-добро място. Шокиращата реалност е, че без нас Той не може да установи идеала Си.
Това е тайната на вселената, която никой в историята не е могъл да обясни с дълбочината и яснотата на откровението, което преп. Сан Мьонг Мун е получил.
Ако грехопадение никога не беше станало, Бог щеше да обича Адам и Ева всецяло, те щяха да станат свещения храм, където Божията любов да властва завинаги. Но Сатана превзема това най-свято място. Това е най-голямата катастрофа в историята. Ето защо злоупотребата с любовта е била, още е и винаги ще бъде основен грях от Божията гледна точка.

Сексуалните органи: Пресечната точка на Божията и човешката любов
Пред много религиозни лидери, участници в Асамблеята на световните религии през август 1990 г., преп. Мун попитал: „Къде се срещат Божията любов и човешката любов?” Той продължил пред затихналите участници: „В сексуалните органи. Това място е мястото на любовта, мястото на произхода на живота, мястото на родословното дърво. Чрез властта си Сатана е злоупотребил с това място и мисията на преп. Мун е да отстрани Сатана от това място. Това е мисията на преп. Мун и мисията на религията.”
Според първоначалния план на Бог, сексуалните органи са щели да бъдат мястото, където мъжът и жената ще се обединят, за да консумират вечната си любов с център на Бог.
Ето как Бог е планирал да предаде любовта си, да мултиплицира живот и да продължи линията си. По тази причина сексуалният скт е трябвало да бъде последното преживяване, когато любовта ще бъде запечатана и консумирана и където Бог, Адам и Ева завинаги ще пребивават. Това е начина, по който мъжете и жените първоначално е трябвало да се обединят с Бог.
Чрез този акт те е трябвало да създадат и да размножат децата на Бог. Деца се раждат, когато съпруг и съпруга се слеят в любов, приемайки формата на Бог. Човекът е инструментът за раждане на деца; обаче властта да се създават деца идва от Бог. Следователно, когато съпруг и съпруга се обединят в сферата на Божията любов, те зачеват, създават и раждат дете на Бог.
Така както всеки от нас не може да смени родителите, които са му дали живот, веднъж след като един мъж и една жена се оженят с абсолютната благословия на Бог, те не могат да бъдат разделени. Те ще бъдат съпруг и съпруга на тази земя, а също и в духовния свят, завинаги.
Началната точка на един идеален свят е винаги един идеален мъж и една идеална жена и техният божествен брачен съюз, установен с Божията благословия.
От къде произлиза човечеството? Не от очите, носа или главата, а от най-святото място – органите за възпроизводство, органите на любовта, сексуалните органи.
Идеалът на Бог, нашето съществуване, животът и щастието, всичко ще е свързано с това централно място, където любовта се консумира. Това е мястото, където живее истинската любов, семето на любовта и истинската кръвна линия.

Сатана оскверни сексуалната любов
Нужно ни е да осъзнаем, че в тези органи можем да съсредоточим най-ценния фундамент на живота, любовта и кръвната връзка. Те свързват миналото, настоящето и бъдещето.
Сатана оскверни това място, като пося семето на покварата в първите човешки предци. От тогава това семе се е предавало от поколение на поколение.
Сексуалният акт между мъжа и жената е трябвало винаги да бъде най-святото, чистото, възвишеното и красиво преживяване в живота ни. Поради това, че попада под контрола на Сатана, този акт често се превръща в неприлично или вулгарно преживяване.
Прелюбодеяние, изневяра, проституция, кръвосмешение, аборти, изнасилване, порнография, хомосексуалност и всички сексуални извращения, извършвани чрез тези органи, покваряват човешкия живот на всички раси, култури, религии и т.н., в човешката история. Сексуалните органи станали храм на злото и напълно са унищожили небесния принцип. Чрез тези органи са установени грешна любов, грешен живот и грешна линия.
Мръсни вицове и най-неприличният и вулгарен език често се използват за описание на любовния акт и на органите за възпроизводство.
Юношеските години често се прекарват в изживяване на сатанинска и незряла любов, вместо това време да се използва в чиста и сериозна подготовка за вечна, небесна любов.
За мъжете и жените първоначалната любов е трябвало да бъде билет за небесното царство, но вместо това чрез непозволената любов, той се превръща в билет за ада.
Така, както една малка птичка знае как да си построи гнездо, ние е трябвало да знаем как да построим взаимоотношенията на истинската любов. Заради грехопадението човешките същества трябва да се срамуват пред някои от по-низшите форми на живот. Някои животни след като изберат партньора си, остават верни, а в някои случаи, дори и след смъртта на партньора нямат други връзки.
Как е възможно лоялността и предаността на един разумен и духовно чувствителен човек да е толкова много по-слаба от инстинкта на животно?
Животните не съгрешават. Те живеят според естествените закони, които управляват вселената. От друга страна, върховното творение на Бог деградира морално до ниво много по-ниско от това на животните. Масови убийства, изтезания и садизъм се причиняват от едно човешко същество на друго през записаната история. Това няма аналог с нито едно поведение познато в животинския свят, нито дори и при най-опасните хищници. Животните не изнасилват, нито се занимават с проституция, хомосексуализъм и цяла поредица от сексуални извращения.
В Библията четем, че Бог, като видял безчестието и извратеността на човека се разкаял, че направил човека и се огорчил в сърцето Си (Бит. 6:5-6).

Към Следваща част

Сърцето на Бог

СЪРЦЕТО НА БОГ:
Болката от разрушения идеал и злото в света

С прелюбодеянието си Адам и Ева унищожиха Божия идеал за истинската любов. на посятата в началото непринципна любов сега ги виждаме навсякъде.

Най-лошото в тази трагедия е ударът, който тя нанася на Бог. Нека в тази връзка прегледаме коментари, направени от преп. Сан Мьонг Мун в някои проповеди: „Най-голямата ирония е, че Адам и Ева не са имали дълбоко разбиране за това, колко много болка и страдание техните действия всъщност са причинили на Бог. От тогава никой не е разбрал силната болка в сърцето на Бог в момента, в който Адам и Ева са извършили грехопадението. Грехопадението е върховната точка на страданието за Бог”. (22 май 1977)
„Бог по-скоро би пожелал цялата вселена да се разбие на парчета, отколкото грехопадението на Адам и Ева. Ако цялото му творение бе разрушено, Бог нямаше да скърби толкова, колкото за Адам и Ева. Ако цялата земя се беше разбила на парчета Бог лесно би построил дом за Адам и Ева, но Бог не може да пресътвори любовта, тя трябва да се възстанови и да бъде доброволно давана със свободна воля. Цялата цел на творението е съсредоточена в един мъж и една жена и ако те се разрушат, тогава няма надежда, само пълен мрак. Бог не може да ги сътвори отново. Може да се следва само един курс: възстановяване”. (31 декември 1978)
„Позиция на Бог е почти каро тази на съпруг, чиято съпруга го е предала и забегнала с някой непознат. Какво чувство този мъж ще съхрани в сърцето си към нея, след като толкова много я е обичал? Той ще се измъчва”. (1 април 1979)
„ В определен смисъл, Ева е трябвало да бъде бъдещата съпруга на Бог. Това е така, защото когато веднъж Адам достигнел нивото на обединение с Бог, Божият Дух е щял да живее в него, тогава Адам е щял да бъде Негово превъплъщение. Следователно за Бог съпругата Му е била изнасилена от Сатана.” (4 февруари 1969)
„Сатана е архангелът, нищо повече от слуга на човека и Бог, но този слуга не само изнасилва дъщерята на Бог, също така той взема цялата собственост на Бог. Сатана е самозванец и развратник-прелюбодеец. Задача ни е да разобличим и изгоним Сатана от нашата планета. Обаче, досега в човешката история, Сатана се опитва да изхвърли Бог от планетата.” (27 август 1987)
„В цялата история най-голямата мъка за Божието сърце е това, че Адам е станал грешен човек. А второ е смъртта на Иисус Христос.” (11 февруари 1972)
„Спирали ли сте някога, за да се замислите как бихте се чувствали, ако съпругата или съпругът и децата ви са отвлечени? Ето как точно Бог чувства сърцето Си. В Божите очи всички хора са отвлечени и Той отчаяно желае да ги върне обратно.” (11 юни 1978)
„Грехопадението е извършено на същото място, където Бог е трябвало да пребивава. Но той е бил изгонен. Сатана е станал притежател. Той се настанил там. Ето защо престъплението на Сатана е разрушаването на любовта, която е истинската същност на Бог. Следователно Бог не е можел да прости на Сатана, защото, ако го направи, това би означавало, че Сатана разрушава Бог. Това е като Сатана да е в позиция да превземе едно жилище. Той е дошъл в храма на Бог, завзел позицията Му, заробил човека и изхвърлил Бог.” (Лондон, 1972)

Йонг Уи Ким, един от първите последователи на преп. Сан Мьонг Мун пише:
„Чрез грехопадението Бог загубва възлюбените Си деца, които били създадени по Негов образ, като Негово субстанциално тяло. Когато Бог видял тази трагедия, не могъл да я понесе. Сърцето му било разбито и Той почувствал най-голямата скръб. Бог създал човека да бъде такова любвеобилно същество и вложил всичко,което имал, Своето сърце, любов и енергия, за да направи хората Свои деца, шедьоврите на цялото Му творение.
Човекът е бил създаден като толкова ценно същество, че без него идеалът на Бог не би могъл да се реализира. Ала Бог загубил децата Си чрез грехопадението.
Бог също така губи цялото творение, защото човешките същества като господари на творението са доминирани от Сатана. Целта и идеалът на Бог чрез сътворението на човека и вселената е да получи радост и щастие посредством връзката си с тях.
Бог губи всичко и поради това Бог остава без никой, който напълно да отразява природата Му. Вместо това Бог вижда най-омразните взаимоотношения да се осъществяват между хората и Сатана. Мъжете и жените, създадени да бъдат деца на Бог, се превърнали в деца на Сатана. Човешките същества, създадени да са господарите на творението, станали слуги на слугите.
Но грешните хора не знаят за окаяното си състояние и често остават доволни. Като необразовани сираци те дори отричат съществуването на Бог и вършат всякакви лоши дела, установявайки един трагичен свят. Така Бог не само загубва децата Си, а и децата Му се изправят срещу Него като Негови врагове.
Бог е в парадоксална позиция: Той не може да се откаже от грешните хора защото те първоначално са създадени от Него, като Негови деца, а Той не може да ги обича пълноценно, защото те да станали деца на злото. Той не може да ги унищожи, но трябва да работи, за да ги издигне от низшето положение до първоначалното състояние на творението.
Когато Бог изпратил Свите пророци или представители и дори Своя възлюбен Син, човечеството се опълчва срещу тях, замерва ги с камъни и ги убива, случва се обратното – Божията мъка и болка се увеличават.
Когато Той започва работа върху творението Си, очакванията Му за човека са били толкова големи, че разочарованието, скръбта и силната болка, които почувствал, когато човекът извършил грехопадението, били неописуеми. Не може да се намери никой по-печален от Бог. Когато и да погледне реалността, този свят неизменно Му напомня за грехопадението на човека и го прави тъжен. Бог отчаяно иска да възстанови децата Си и да ги обича.
Ето защо Той работи за възстановяване или спасение чрез историята. Затова ние трябва да Го успокоим и сложим край на страданието Му, като възстановим първоначалната си позиция на Неговите деца.”

Любимото обръщение на Иисус Христос към Бог е било „Авва”, което означава „баща”. Не само, че Бог като баща е близо до нас, но Той също и ни чака с нетърпение да се върнем, като Иисус Христос ни учи в притчата за блудния син.
През хилядите години човешка история Бог никога не е получил истинска слава и щастие от хората. През вековете на мълчание Бог е живял в агония, с разбито сърце.

Колко дълъг и дълбок е бил Неговият ужас, Неговото нещастие и скръб!
В Библията пророкът Осия ни описва следните чувства на Бог:
„Викаха ги, а те отбягваха от лицето им; принасяха жертва на Вааловци и кадяха на истукани. Аз сам учих Ефрема да ходи, носих го на ръцете си, а те не съзнаваха, че ги лекувам. Влечах ги с човешки връзки, с връзки на любов. Аз бях за тях като такъв, който сваля хомота от челюстите им и кротко ни храна подлагах.” (Исия 11:2-4).
Бог ни разкрива чрез пророка Исая: „Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира. (Ис. 1:3).
Разделено от Бог, човечеството от своя страна страда от глад и жажда на духа, както четем в Пс. 41:2-4 42:2-4:
„Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?” Отделянето от Бог довело до духовната смърт на човека, причинявайки нещастие, трагедия и зло на цялото човечество.

От тогава много религии са се развили в човешкото общество. Ние търсим Бог само чрез Иисус Христос и други свети хора. По един или друг начин което и да е религиозно изследване представлява човешко усилие да възстанови Божието подобие в нас самите. Това търсене показва дълбокото желание на човека да открие Бог и установи връзка с Него.
Ако човекът не беше извършил грехопадението, човечеството щеше да е почувствало любовта на Бог, вървейки до Него и творейки с Него. Цялата религиозна практика щеше да е излишна, така както здрав човек не се нуждае от лекар или лекарства.
Споменатите пасажи от Исая, Осия, Псалми и притчите на Иисус Христос едва ли показват скръбта в сърцето на Бог, дълбоката болка в сърцето на Небесния ни баща винаги е била скрита.
Както за нас е много трудно да разкрием пред останалите най-съкровените си чувства, защото повечето хора няма да разберат за какво говорим, така и Бог не може да разкрие напълно дълбоката Си болка и терзание, освен ако не е пред някой, който би разбрал точно какво Сатана е направил и как това се е отразило на целия Божи план.
В своето дълбоко духовно търсене Сан Мьонг Мун открива детайлите около това какво първо се е случило, разкривайки за първи път корена на тази с векове прикривана мъка на Небесния ни баща, Неговите най-интимни чувства, Неговата неизлечима болка, терзание и отвращението, което не е могъл да изрази толкова дълго време.

След като Сан Мьонг Мун осъзнал ситуацията на Небесния ни баща и споделил скритото Му и неизказано сърце, неспирно плакал за Божието страдание с дни наред. След това той не можел повече да запази мълчание или да остане безразличен.
Това състояние на сърцето е било неговата неизменна мотивираща сила, която го е движела, за да продължи с решителност и смелост, въпреки огромните трудности, пред които е трябвало да се изправи. С чувство за ужасяваща неотложност, той работи с постоянство през целия си живот, вдъхновявайки другите да се обединят в тази космическа битка, за да преодолеят и напълно елиминират злото и греха от живота на хората.
За Обединителите целта на спасението не е просто да се сдобием с небесната прошка за личните си грехове и да отидем в небесното царство. За съжаление толкова много хора все още вярват, че е така и не успяват да разберат, че истинското спасение означава възстановяването на цялата човешка раса. Това означава да се върне всяко едно от децата на Бог, освободено от пороци, грях и страдание. Само така крайната цел – избавлението на Небесния ни баща, ще е осъществена.
От младостта си Сан Мьонг Мун е бил абсолютно решен да разплете и излекува непоносимия товар в сърцето на Бог и разкрие причините за дълбокото страдание на Бог. Задача да се сложи край и да се разреши тази космическа трагедия се превръща в мисия на живота му.
След като Бог е свободен да управлява чрез любов над творението, Неговата велика и безкрайна радост ще доведе космическата пролет. Цялата вселена завинаги ще е озарена от щастие и хармония.

Силата на любовта

АБСОЛЮТНАТА И СВЯТА СИЛА НА ЛЮБОВТА

Трябва да помним, че концепцията за любов е била първа и централна в съзнанието на Бог. Идеалът Му за човечеството не е бил планирането на един свят от закони и правила, а свят на любов. Ето защо любовта е била установена от Бог като абсолютната власт, по-висша от всяка друга власт.

Любовта е върховната сила във вселената. Бог прави тази власт толкова абсолютна, че дори Неговият принцип, който регулира механизма на вселената, не изключва възможността да се изразява любов под форма, която нарушава волята Му.
Литература и историята едновременно отдават дължимото на това всесилно господство на любовта над човешкото сърце. Безсмъртният Шекспир разказва как силата на любовта довежда Ромео и Жилиета до самоубийство, как чичото на Хамлет е тласкан и заслепен от страстта да убие брат си и да се ожени за снаха си, и как крал Лир буквално полудява, защото прави грешка относно това, колко много го обичат дъщерите му.
По наше време видяхме как Едуард VII – крал на Англия абдикира от любов.

Религиозните психолози изтъкват, че в този грешен свят дори само еротичният импулс е достатъчно силен, за да пренебрегне всички морални конвенционални норми, които обществото и съвестта приписват на Божията воля.
Мощта на любовта е единствената възможна сила, която може да накара човека да се отклони от пътя на съвършенство. Когато Ева се отдава на изкушението на непокорния архангел и предварително се свързва с Адам, двамата са все още под непрякото господство на любовта на Бог.
Те изоставят Бог и Неговия идеал, за да следват личните се цели. Те не остават в позицията на хора, които се доверяват, чакат и се жертват, както се е изисквало, за да достигнат истинска, съвършена любов.
Бог не е можел да упражнява пряко господство над тях преди да достигнат съвършенство. Когато веднъж Адам и Ева достигнали зрялост, никой и нищо не биха могли да променят тяхната безусловна любов към Създателя им.
Само на това ниво Бог би могъл свободно да излее върху тях безкрайната Си любов. Дотогава любовта на първите ни родители към Бог е била непълна и е могла да бъде погрешно насочена.
По тази причина мъжът и жената трябва да имат пълен любовен съюз, само когато индивидуалната им любов към Бог стане безусловна.

Без да сме успели да усъвършенстваме любовта си към Бог, истинската привързаност към друго човешко същество е трудна, както ясно демонстрират брачните проблеми на времето, в което живеем.

Защо Бог не се е намесил

ЗАЩО БОГ НЕ СЕ НАМЕСВА:
Безсилието на Бог да спре злото

Ако Бог е всесилен, всезнаещ и безкрайно добър, защо някак не е предпазил Адам и Ева да не нарушат плана Му за творението?

Божественият Принцип предлага да се вземат четири фактора под внимание относно този проблем: човешката свобода, абсолютната и свещена сила на любовта, духовната незрялост на Адам и Ева и вътрешната свобода на хората като господари на творението.

Ние притежаваме свобода, защото сме създадени по Божие подобие. Ако сме хора, сме отговорни за делата си. Ако ни липсва свободна воля, ние се превръщаме просто в марионетки, контролирани от другите.

Божието всесилие не е абсолютно и властта му е ограничена от свободата, която Той е дал на човека. От тази гледна точка, човек и Бог трябва да работят заедно, за да реализират целта на историята.

Истинската любов по дефиниция е свободна и доброволна. Не можем да насилим никой да ни обича. Дори Бог не може да наруши този принцип.

Бог е искал Адам и Ева свободно да изберат пътя на доброто и да обичат Бог в отговор на Неговата любов към тях.

Истинската любов може да бъде родена само ако съществува свободата. Ако Бог се беше намесил в грехопадението, Той щеше да обезсили значението и стойността на децата Си. Той щеше да наруши собствената си съвършена система и щеше да анулира човешката отговорност. Нашата свобода, отговорност и творчество имат абсолютна стойност, която Бог признава и уважава безусловно. (Виж Диаграма 6)

Човешките същества са сътворени като господари на творението и потенциално притежават по-голямо достойнство от всяко друго същество. Така че за да са напълно квалифицирани за тази позиция, те трябва да разчитат на собствените си сили и преценка в усъвършенстването на сърцата си според божествения образ.


(ДИАГРАМА 6) НАШАТА СТОЙНОСТ И ДОСТОЙНСТВО

Бог чака докато човек се научи как да се контролира, преди да му позволи да управлява света. Ние трябва да имаме контрол първо над самите себе си, преди да имаме власт над творението. За да застанем с достойнство над Бог и творението, ние трябва да действаме по собствена воля. По този начин Бог иска да сподели с човека творческата Си дейност.

Човекът трябва да премине през процес на узряване, през това време той получава голяма отговорност, за да развие самоинициатива и самодисциплина.

Ние трябва да израснем, до едно сигурно състояние, достойно за доверието на Бог, на хората, които ни заобикалят и на цялото творение, включително ангелите.

От този аспект на човешката отговорност можем да разберем, че грехопадението на човека е единствено негово дело. По никакъв начин Бог не е отговорен участник. Той не може да признае грешната любов и злото като част от Собственото си творение. По същия начин, както някои действия, които нарушават конституцията и законите на една страна, не могат да бъдат приети за законни. По същия начин, както нациите отказват да признаят незаконно установени правителства, Бог не може да признае един свят, който е резултат от грехопадението.

Да се намеси и да спре действие извън съвършения си принцип, ще е равносилно да го признае за валидно и за част от творението.

Ако Бог беше реагирал, това щеше да предполага, че признава Адам и Ева за зрели същества, каквито те всъщност не са били. Бог може да упражнява пряко господство над зрели синове и дъщери, които са достигнали духовна зрялост като са изпълнили своята част от отговорността. Намесвайки се преди Адам и Ева да достигнат съвършенство, би означавало да отрече способността им сами да го постигнат.

Поради всички тези причини, независимо колко болезнена и непоносима е била болката в сърцето Му в този момент, Бог не може да се намеси и предотврати грехопадението.

Последици от Грехопадението

ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ГРЕХОПАДЕНИЕТО

Поради грехопадението първото човешко семейство се отделя от Бог и попада под влиянието на въстаналия архангел. С погрешното използване на любовта се появява грешна традиция и погрешен начин на живот. От този момент лошите навици и греха се умножават чрез наследниците на първото семейство.

Като резултат се развива един „свят” извън принципа на Бог, противоположен на Неговите идеали и извън Неговия контрол. Използвайки религиозния термин, наричаме „ад” света на порока, безпорядъка, бедността, експлоатацията, войната и страданието.

Човечеството, отделено от Бог, без истински закони и в състояние на хаос, става примитивно и деградирало. В отсъствието на обща цел и идеал, хората се отчуждили и постепенно загубили идентичността си. Човешките същества, губейки пътеводната си светлина, изпадат в състояние на варварство с толкова притъпена духовна чувствителност като тази при животните.

Борби и конфликти изолират хората все повече и повече и резултатът е разединение и продължително разделение. Това създава и увеличава териториалните бариери на комуникация, ускорява значими различия в раса, език, вяра, обичаи и др., които характеризират човешката история. Грехопадението принизява човечеството до примитивно и необразовано варварство, което възпрепятства морала на хората и материалното им развитие.

Все пак, не понасяйки снижаването на духовните стандарти, човечеството завинаги запазва в себе си потенциала за добро от първоначалната си природа. Ето защо Бог е можел да работи чрез съвестта ни и постепенно да развива и усъвършенства сърцето и интелекта ни.

Бог ни вдъхновява да изпълняваме отговорността си. От зората на историята, Бог е бил скритата сила, която е направлявала плана за възстановяване на грешния свят до първоначалното му състояние и да възстанови изгубения Си идеал.

Бог, нашият създател, има Воля. Тази Воля е да възстанови този свят на мир и истинска любов. В края на краищата Той ще възстанови Своя първоначален идеален свят, пресътворявайки го от сегашните обстоятелства на този свят.

Следователно от тази гледна точка, човешката история има посока и цел. Тази цел е възстановяването или духовното пресътворяване на човечеството от състояние на грях до първоначалното му състояние. Така целта на историята е да превърне „Ада” в „Небесното царство”.

Традиционно много се говори за спасение. Но какво е спасение? Точно това е спасение – възстановяването. Докторът спасява пациента, като му помага да излекува или възстанови увреденото си здраве. Този процес изисква съдействие от двете страни, на доктора и на пациента..

Усилията на Бог през историята очертават подобна ситуация. Въпреки че Бог е всесилен, Той не може да спаси човечеството само чрез силата си, човешкото съдействие и усилие също на необходими. Ето защо историята е хроника на усилията на Бог и човек, едновременно на успехите и провалите в отговор на помощта на Бог.

Защо Бог иска да ни спаси въпреки факта, че ние сме тези, които са Го предали и изоставили, създавайки този свят на ад и трагедия? Има три основни причини:

Първо, защото Бог е всесилен и абсолютен. Когато Той реши да постигне целта Си, в края на краищата нищо или никой не може да Го спре. Той никога няма да бъде победен от Сатана. Ако Бог е всесилен, най-малкото което е способен да постигне, е да създаде мирен и щастлив свят за човечеството. Ако този вид свят не може да бъде реализиран, тогава можем да заключим, че Бог не съществува.

Второ, Бог е създал човешките същества като Свои деца. Въпреки че сме Го предавали много пъти, Бог е нашият Истински баща. Той не е можел да ни изостави. Неговото щастие напълно зависи от нас. Както родителите са най-загрижени и състрадателни към сина или дъщеря, които страдат най-много, така и грижата на Бог Го тегли към децата Му, които страдат.

Поради истинската любов, Бог не може да Се отдели от нашето нещастие. Всесилният Създател е също и наш любящ Баща, който страда с всички нас. По тази причина Той определено ще разреши проблема с грехопадението.

Трето, Бог е създал човешкия дух неразрушим и вечен. Ако този физически свят бъде унищожен, духовете на безброй хора, които са живели в миналото, ще останат в духовния свят без възможност да бъдат освободени. Докато човечеството не се възстанови физически и духовно, резултатите от грехопадението няма да бъдат поправени и тези хора не могат да бъдат възстановени.

Хрониката на усилията на Бог да спаси човечеството е описана в историята на световните религии. Всъщност думата религия идва от латинската дума „religare”, което означава „повторно свързване”. Ето защо истинската цел на религията е да обедини отново човек и Бог, и възстанови първоначалния Му идеал.

Религиозната природа на човека забелязваме от времето на най-ранните рисунки на първобитните хора, които вече са описвали духовни същества и сили. Бог е можел да издига стъпка по стъпка интелектуалното и моралното ниво на човечеството. Развиват се изрази на по-висша религиозност, отражение на прогреса във възстановяването. След като грехопадението ни отдалечава от Истината, ние трябва да се пресътворим чрез Словото или Истината в процеса на възстановяване.

Ето защо Бог винаги работи чрез праведни и свети личности, чрез пророци и духовни лидери, които прогресивно се появяват в хода на историята, за да обяснят божествената истина. Когато наблюдаваме допирните точки и постепенното обединение на идеалите в историята на религията, можем да познаем Бог като извора на вдъхновението.

В задълбоченото си изследване върху еволюцията на културните сфери, Арнолд Тойнби открива,че културите винаги се развиват на основана на религия. Когато се развива по-универсална и висша религия се появява и по-висока форма на култура, която в края на краищата наистина и асимилира съседните култури на по-ниско ниво. Тези народи и нации в историята, които не могат да се придвижат към една по-висша религиозна философия, винаги са били асимилирани.

В миналото нашият свят се е състоял от повече от двадесет и шест различни културни сфери, които в хода на историята се обединяват, за да създадат днешните четири световни велики фундаментални културни сфери: Индуизъм – Будизъм, Юдео-Християнството, Исляма и културите на Далечния Изток: Конфуцианство – Таоизъм – Шинтоизъм.

Заключението на Арнолд Тойнби е, че всъщност ние се движим към една единствена световна култура. Нарастващите средства за комуникация още повече ще ускорят този процес. Според Божествения Принцип това не е случайно, а резултат от усилията на Бог и човек да пресътворят един обединен свят, който се стреми да възстанови вечния и непроменлив идеал на Бог.

Научните постижения и технологии, на които днес се радваме са изключителни. Ние имаме капацитета и материалните средства да конструираме един чуден свят на спокойствие и благополучие за цялото човечество. Но въпреки този огромен потенциал, ние все още не сме способни да построим един хармоничен свят на мир и щастие, защото няма паралелно развитие на духовното и моралното нива.

Съществува дисбаланс между нашето външно можене и нашето вътрешно развитие. Например, въпреки че вече изследваме открития космос и успяхме да изпратим хора на Луната, ние все още сме неспособни да живеем и успешно да прилагаме етични и морални норми, като например десетте заповеди, дадени от Бог на Моисей, преди приблизително 4000 години.

Въпреки целия наш прогрес, ние все още не изпълняваме ролята си на истински господари на творението, защитавайки ценното наследство, което Бог ни е дал. Всъщност поради грешната ни природа, ние дори злоупотребяваме с природата и не й позволяваме да изпълнява истинската си функция.

Вместо да съществуваме в хармония с околната среда, човешкият егоизъм и алчност са ни довели до неправилната експлоатация на природата, възпроизвеждайки враждебност.

Апостол Павел говори за това страдание на природата, като го сравнява с родилни болки, нетърпеливо чакайки появата на децата на Бог (Рим. 8:22). И не само природата, а също Бог и цялото човечество чакат голямата промяна и трансформация, които ще ни позволят да възстановим стойността и достойнството си като деца на Бог и реализираме един свят, освободен от злото и греха.

Мнозинството от мислещите хора определено са съгласни, че се нуждаем от цялостна промяна, за да се освободим от хаоса, липсата на морал, насилието и разрухата.

Но с определени изключения, общата тенденция досега беше първо да наблюдаваме проблемите извън самите нас. Ние искаме да видим „гредата в чуждото око”. Ето защо толкова много надежди се възлагат на вярата, че определени програми или политически и икономически системи ще ни дадат крайното решение.

Например когато болшевишката революция триумфира през 1917 г., това създаде големи очаквания и нейните лидери бяха горди да сложат край на една стара система на експлоатация и наложат нова, която обещаваше справедливост и мир. Днес целият свят е свидетел на трагедията на тази система и последвалия я провал.

Великият урок, който можем да научим от това и подобни преживявания в миналото е, че е илюзорно да претендираме, че първо трябва да променим обществото и неговите структури, за да може по-късно тези промени да гарантират промяната на човешкото поведение.

Никакъв нов план, програма или система не могат да работят, ако са осъществявани от същите корумпирани хора. Ако човекът не се промени, нищо не може да се промени. Коренът на човешките проблеми започва от егоистичната позиция на индивида, върху когото са построени структурите и системите на обществото. Само когато човекът е способен да преодолее собствения си егоизъм, ще бъде възможно да предвиди постоянни и стабилни промени в обществото.

Ето накъде човечеството трябва да насочи надеждата си и мечтите си за истински мир за в бъдеще. Волята на Бог е да изкорени егоизма от всеки индивид, а после да преобразува и пресътвори човечеството и Своя собствен храм, за да може всички хора да станат святи.

Ето защо истинският мир и хармония между нациите не започват на национално ниво, а с усъвършенстването на индивида. С превръщането си в храм на Бог всеки човек става съвършен. Ето къде започва световният мир. Всеки един от нас е истинска начална точка с която започва световния мир и идеалния свят.

Имаме нужда напълно да възстановим духовната си чувствителност, за да не можем никога да се отнасяме зле или да нараняваме другите. Трябва да чувстваме страданието и болките на другите като наши. (Виж Диаграма 7)

В първоначалния свят на Божието творение двама да се бият би било като лявата ръка да бие дясната и дори по-лошо, като да извадиш очите си със собствената си ръка. В идеалния свят няма да има конфликти, няма да има зло. Ще има само хармония, сътрудничество и взаимопомощ. Ще има само хармония, сътрудничество и взаимопомощ. Ще има единство между хората в преследване на истина, доброта и красота. Това наистина ще бъде светът на мира, който човечеството търси.

Затова трябва да приемем всички промени, които засягат хода на историята, най-голямата и най-важната промяна тепърва трябва да се осъществи.

От всички битки, които някога са били водени, най-фундаменталната все още предстои. Това е усилието, което накрая всеки от нас индивидуално трябва да направи, за да преодолее злото в себе си и да се освободи. Ние трябва да се пречисти и да се избавим от греха. За да сме по-конкретни, трябва напълно да изтрием от сърцето и паметта си грешната и забранена любов. Тази любов толкова дълго време е тровела човечеството.

Тези дълбоки откровения за произхода на неморалността и злото са от жизнена важност, защото ни разясняват природата на греха. Те ни дават оръжието и знанията, за да го преодолеем.

Последната и най-трудната революция ще бъде вътрешната революция на сърцето и съзнанието ни. Тя ще ни изведе от несправедливостта, покварата и егоизма към една позиция, при която любовта и службата на другите ще са най-висшата ценност.

Както Сан Мьонг Мун предрича:

„Мога да предвидя голяма промяна, революция, която настъпва в света, но не на огъня и куршумите, а на Божията истина, разпалваща сърцата на хората. Дошъл съм да възпламеня тази духовна революция, една тиха революция, която променя човешкия егоизъм в алтруизъм.”

Във встъпителния си адрес пред Федерацията за световен мир, през август 1991 г. в Сеул, Корея, пред президенти и високопоставени лица на много страни Сан Мьонг Мун заяви:

„Двадесет и първи век ще бъде правдив век. В този век богатството няма да бъде доминиращ фактор. Вместо това доминиращи ще бъдат човешката душа и дух. Двадесет и първият век ще бъде на обединението между Бог и човек. Това ще бъде епохата, когато ново пробуждане ще дойде при всеки човек, ще осъзнаем, че ще спечелим повече, ако искрено живеем за другите. Егоизмът силно ще намалее. Живот, чест и слава ще триумфират базирани на алтруизма. Това са характеристиките на настъпващия двадесет и първи век. Епохата на мира наближава. И нещо повече, възможността за реализация на Небесното царство ще е налице. Двадесет и първият век ще е надежден и славен век.”

В Библията се говори за „последните дни” и за „края на света”. Ако историята беше започнала от доброто, нямаше да е нужно да свърша. Но тъй като историята започна със зло, трябва да настъпят последните дни, в които злото накрая ще е елиминирано и ще дойде краят на порочния и грешен свят. Ще дойде времето, което Светото писание нарича „и ще изковат ножовете си на палешници”. С други думи – време на преход, когато „ад”-ът ще се трансформира в „Небесно царство”.

Няма да има буквално разрушение на вселената чрез катастрофи, както вярват някои християни. Последните дни ще са време на щастие, когато най-великата надежда на човечеството, твърдо отстоявана в хода на историята, накрая ще бъде реализирана.

Разделени дух и тяло

БОРБАТА МЕЖДУ ДУХА И ТЯЛОТО

За да се спечели тази последна битка в историята и за да сме победители в покоряването и изкореняването на злото в нас, е необходимо ясно да разграничим слабостта, егоизма и грешната природа.

Както Сатана е контролирал първите човешките предци – чрез техните физически желания, така той продължава да ни контролира и днес чрез егоистичните ни физически желания.

Грехопадението, което се случва чрез грешна любов създава дисхармония между алтруистичната насоченост на съзнанието и егоистичните, неправилно ориентирани физически желания. Резултатът от това е разединение и борби във връзките ни на вертикално ниво – с Бог, с родители, с по-малките от нас, с учениците, а също и в хоризонталните ни връзки – със съпруга ни, с познати, с приятели, с колеги и т.н. Тези взаимоотношения вместо да се характеризират с искрена любов, често са деформирани, поради объркването, което съществува в нас самите, между желанието на ума да служи на другите и задоволяването на физическите ни желания.

Първоначално тялото и дъхът е трябвало да бъдат обединени и неспособни да се разделят. Човешкото тяло представлява тялото на Бог. Човешкото тяло е реципиентът, който побира ума, това е мястото, което съзнанието обитава. Разделянето между двете се осъществява поради грехопадението и става причина човешкото тяло да попадне под господството на Сатана и егоизма.

Физическото ни тяло е важно, най-вече за да поддържа духовното ни израстване. Само по себе си тялото търси единствено собственото си удобство и благополучие. Ето защо злото винаги търси да мобилизира тялото ни, да доминира и неутрализира желанията на духа ни. Често вършим неправилни неща, само за да задоволим собствените си желания и физически потребности, дори с цената да нараним другите.

От друга страна, в съзнанието ни човешката съвест се превръща в агент на Бог. Съвестта ни не съществува само за наша облага. Тя е внедрена, за да можем да постъпваме правдиво. Тя винаги търси доброто и следва алтруистична посока. Но тялото често въстава срещу съвестта.

Тялото търси само собствения си комфорт и е предразположено да постъпва егоистично, като задоволява телесните си желания. Съвестта, от друга страна, коригира тялото, като го подчинява в посока на ума. По тази причина е неизбежно преживяването на конфликти и вътрешни борби в нас самите.

Бог упражнява влиянието Си, за да стимулира ума ни чрез духовните ни желания. Духовните ни желания търсят истинско удовлетворение чрез добри и отговорни дейности. Ние сме щастливи, когато първо направим щастливи другите.

Тялото ни обаче винаги е привлечено от алтернативни пътища и търси да се отклони в различна посока. Когато трябва да се направи нещо важно, тялото иска почивка, храна или напитка и човек, който не е силен или духовно развит, ще каже: „Аз искам да правя тези неща и трябва да ги правя”, по един човек, който е наистина мъдър би казал: „Съществото с тези желания не съм истинския ‘аз’ и то трябва да почака.” Често, когато се появи възможността да помогнем на някого, тялото казва: „Защо да се безпокоя. По-добре е, ако някой друг го направи, вместо мен”, но ние трябва да отговорим на тялото си: „Ти няма да ми попречиш да направя нещо добро.”

Тялото е на наше разположение, то е конят, на който препускаме. Следователно ние трябва да се отнасяме внимателно и да се грижим за него, да го храним правилно и да го поддържаме чисто. Без здраво и чисто тяло ние не можем да изпълним трудните задачи, които ще ни позволят да достигнем духовно съвършенство. Но ние винаги трябва да сме тези, които контролират тялото си, а не да оставаме тялото да контролира нас.

В определен смисъл най-големият ни враг е собственото ни тяло. Трябва твърдо да установим един принципа: „Трябва първо да контролирам себе си, преди да имам власт над каквото и да е друго.” Ако аз съм контролиран от обстоятелствата, това означава, че моето тяло контролира ума ми. Но ако аз мога да запазя позицията си и състоянието на духа си, без значение какво правя или колко трудни са обстоятелствата, това означава, че умът ми контролира тялото ми.

Вътрешният сблъсък между духа и тялото представлява войната между доброто и злото.

Духът трябва да има вътрешната сила и необходимата духовна власт на себеконтрола, за да овладее желанието си за храна, сън и секс, които са трите най-основните желания на тялото ни.

В началото забранената сексуална любов ни създава илюзия и чувство за единение и щастие, като че ли това е истинска любов. Парите, властта и славата също могат да ни създадат илюзията, че сме задоволили вътрешните си потребности с външни средства.

Първоначално Бог ни е създал с потенциал да живеем в щастие. Ние сме създадени да се опияняваме не от наркотици, а от любовта на Бог. Тъй като сме загубили първоначалния си капацитет, ние търсим противоестествени, изкуствени средства за силна възбуда като алкохол или наркотици. Всъщност мъжът и жената са създадени да се опияняват един друг с център Бог. Няма нищо, което да надминава това чувство на радост и щастие. Всяка клетка от тялото ни експлодира от удоволствие. Очите, ушите и всички тъкани в екстаз от щастие. Когато веднъж хората открият начина да получават това опиянение от истинската любов с център Бог, дори и да са поощрявани да използват наркотици, алкохол др., те ще откажат. Сравнението ще обезсмисли тяхната употреба.

Ето защо традиционните световни религии, единодушно проповядват принципа на телесна дисциплина чрез постене, молитва, сексуално въздържание и др., т.е. да се правят неща, които тялото не желае да прави. Религията е тренировъчното пространство, където неуправляемите желания на тялото са контролирани, принуждавайки тялото да е в хармония с волята на ума.

Истинската религия набляга на себеотрицанието, себеконтрола, дисциплината и проповядва да живеем себеотдайно. Никога не е имало велика религия в историята, която да е поставяла в центъра егоизма или егоцентризма.

Виждаме, че будистките монаси медитират с години наред, като се опитват да отделят от себе си всички физически желания, до състояние на празнота. Като правят това, те искат да открият идеалния стандарт на човешкия характер. Цялото и усилие може да бъде описано с една фраза: те отричат малкото егоистично „аз”, за да открият истинската си вътрешна същност. Това е тяхната цел.

Все пак никой не е способен напълно да контролира тялото си, без вътрешно да се обедини с Бог. Само когато ума ни е обединен със силата на Божията любов и истина, ние можем да използваме телата си правилно. Умът трябва да е в позиция на субект, а тялото – в позиция на обект относно ума. Любовта на Бог и Неговата истина имат властта да се обединяват заедно в хармония. Подобен хармоничен човек се описва от религиозната терминология като светец. Ето защо религията е била инструмент на Бог, с който да води и възстановява човека към първоначалния Му идеал.

Грешната ни природа

ПЪРВОНАЧАЛНАТА НИ ПРИРОДА И ГРЕШНАТА НИ ПРИРОДА

Според Божествения Принцип ние имаме две цели: целта на цялото, която ни напътства да живеем за другите – неегоистично, и индивидуалната цел, която ни кара да се стремим към собственото си благополучие. Ние сме създадени с добра първоначална природа, която да запазва хармонията между тези две цели. Обаче в резултат на грехопадението желанията ни клонят в посока на егоизма, възпроизвеждайки това, което наричаме „грешна природа”. Грешната природа ни подтиква да поставяме като приоритет по-скоро индивидуалната цел, отколкото целта на цялото. Егоизмът е толкова обичаен, че ние почти не го забелязваме.

Егоизмът не се отнася до личното желание за самоусъвършенстване, което съществува във всеки човек. Ние имаме естествена амбиция да осигурим благополучието си и желание да достигнем най-високите ценности. Това не е егоизъм. Това са качества на първоначалната ни природа, дадена ни от Бог. Егоизмът се свързва с грешната и неправилната посока на желанията и амбициите ни. Тази погрешна посока се проявява в алчност, завист и суета, действията, които представляват отрова за духовния ни живот.

Егоизмът е извратеност на първоначалната ни природа. Животът ни предоставя безкрайна поредица от избори, но ако сме слепи за духовната реалност, вземаме погрешни решения.

Егоизмът може да се сравни с позиция на човек, който без достатъчно информация решава да купи нещо на пазара. По-късно, когато получи повече информация се оказва, че е взел погрешно решение. По подобен начин тези, които живеят грешен живот, докато са на земята ще се чувстват разстроени, след като умрат и осъзнаят неправилните си решения.

Няма нито един основен елемент в човешкия характер, който да е изначално зъл. Доброто и злото са въпрос на посока. Когато желанието на първоначалната ни природа е погрешно насочено – резултата е „грешна природа”. По тази причина коренът на грешното ни поведение е в размяната на основните сили на доброто.

Надежда, центрирана само върху самите нас, се превръща в алчност. Упражняване на свобода без божествения закон, генерира примитивизъм и безнравственост. Грешното използване на любовта я превръща в похот. Когато нашият живот не е с център Бог, естествената ни гордост да сме дете на Бог се превръща в суета и арогантност. Ако не се използват правилно в полза на другите, нашите таланти и творчески способности често се превръщат в злонамереност.

Ние имаме желание да вършим това, което е добро, но не го правим. Вместо това вършим зло, което не желаем. От тези конфликти в самите нас се появяват и световните конфликти. Можем да сравним човека с пробита чаша. Предназначението на чашата е да съдържа течност, но течността изтича от другия край. Основното е да се поправи тази дупка, като преодолеем и елиминираме грешната си природа, която продължава да се възпроизвежда чрез злоупотреба на любов.

причинявайки грехопадението, Сатана увеличава властта и засилва контрола си над човечеството. Въпреки че той е бил причината за тази ситуация, Сатана обвинява мъжете и жените в нарушаване на небесния закон, като се започне от първите ни предци. Целта на Сатана винаги е била да ни раздели от Бог и да ни държи в духовно невежество относно истинската ни стойност и позиция на деца на Бог.

Сатана прави това по два начина. Първо, той постоянно ни обвинява в неподчинение на заповедите и законите на Създателя ни. Второ, той ни прелъстява и ни изкушава да се държим по такъв начин, че да доказваме, че тези обвинения са действителни. Сатана манипулира уязвимостта ни от греха. Той експлоатира слабостите ни, амбициите, гордостта, страстта и егоцентричността. Докато си мислим, че изразяваме собствените си желания, ние просто правим това, което Сатана всъщност иска да правим. Ние не сме само роби на един чужд господар, но сме и негови доброволни поданици. Неговото влияние е изцяло духовно. Тъй като духовните ни сетива са закърнели, не можем лесно да разпознаем негативното влияние на Сатана.

Като невидим властен мафиотски бос, чиито незаконни действия са вършени чрез други хора, Сатана никога не се появява открито пред нас. Той работи анонимно и инкогнито. Сатана работи чрез „грешната ни природа”.

Можем да разпознаем четири основни тенденции в „грешната ни природа”:

1. Неспособността ни да обичаме и да виждаме от гледна точка на Бог, резултатът от което е егоистична позиция.

Основната причина за грехопадението на архангела е неговата неспособност да обича Адам и Ева от Божията гледна точка. Вместо това той поема по свой път и развива завист и ревност към тях.

Откриваме егоизма в основата на грешната природа. Характеризира се с тенденцията винаги да се заема критична позиция към другите, като се набляга на частична и егоцентрична гледна точка.

Вместо да ценим другите, ние се опитваме да се сравняваме с тях и развиваме завист и ревност. Ученици ревнуват от други ученици, които явно са любимци на учителя. На работното място някои хора могат да ревнуват от свои колеги, които са повишени поради отлична работа. Вместо да намираме ценното у другите, много често сме твърде прилежни в това да открием нещо лошо за другите, за да изглеждаме и се чувстваме по-добре.

Неумението да виждаме нещата от Божията гледна точка, постепенно ни отдалечава от истината и ни води, стъпка по стъпка, към вярата в неистината, към недоверие във всички и да съдим и да заемаме непокорна позиция. Първата грешка на Адам и Ева е била в неверието в думите на Бог и вместо това вярват в грешките думи на архангела, които накрая ги водят до неподчинение на Божите заповеди.

2. Напускане на нашата позицията на отговорност

Архангелът не е оценил стойността на позицията, дадена му от Бог. Вместо да намери удовлетворение в изпълнението на отговорността си, той се е надявал да остане удовлетворен като заеме позицията на Адам, дори и узурпира тази на Бог.

По същия начин за нас е много лесно да напуснем позицията си на отговорност. Избягваме от собствените си отговорности, за да търсим лесния изход. Ако нещо не е наред, ние се оплакваме. Имаме склонността да виним и обвиняваме другите за собствените ни грешки и несгоди.

Най- сериозната последица от тази грешна природа е желанието за пълноценно изживяване на любов преди сърцето ни да е узряло. Има тенденция за използване на другите за изпитване на моментно сексуално удоволствие. Прелюбодейството и изневярата са грях, който винаги е свързан с напускане на нашата собствена позиция.

3. Размяна на господството или реда във властта

Човешките същества е трябвало да бъдат естествените лидери на архангела. Луцифер обаче, отказал да се подчини на Адам и Ева и вместо това ги тиранизирал. Без „образование на сърцето”, той е можел да стане само фалшив лидер, който запазва контрола си чрез измама, лъжи и страх.

Подобно на Луцифер, грешните хора често стават арогантни и не следват човека, който е по-подготвен от тях. Вместо да въздействаме на другите с любов и истина, ние се опитваме да поемем контрол над другите, чрез сила и измама. Това е коренът на експлоатацията.

Един от най-сериозните аспекти на грешната природа е тенденцията да се опитваме да доминираме останалите.

Ние мислим, че сме по-добри от другите, поради географско положение, интелигентност, раса, националност. Друг пример за такова обръщане на господството, както вече споменах, е доминирането на плътските ни желания над съвестта ни.

Поради грешната природа, лидерите се стремят да получат власт, чрез методи като насилие, сила и измама. Двадесети век е свидетел на големи примери за този проблем. Поради лошия ни опит с лидери, имаме склонността да не се доверяваме на никой, който е в лидерска позиция. Завист, арогантност, омраза, агресивност, насилие и убийства са винаги свързани с този аспект от грешната природа.

За да се освободим от това положение, трябва да обичаме другите истински и безусловно. Трябва да знаем как да прощаваме и да служим на неприятелите си, докато ги спечелим по естествен начин, чрез доброто си сърце.

4. Размножение на злото и склонност към себеоправдаване

По същия начин, както архангелът е размножил или предал грешна любов на Ева и после на Адам, ние също се опитваме да предадем лошите си навици и грешно поведение на другите.

Опитваме се да въвлечем и другите в погрешното си държание. Колкото повече хора приемат порока и греха, толкова греха изглежда по-малко грешен. Резултатът от всичко това е загубата на абсолютните ценности. Изглежда всичко зависи по-скоро от гледна точка на мнозинството отколкото от принципа. Нарасналото обществено приемане на неморалността сякаш ни направи да се чувстваме по-малко виновни. Поради размножението на злото, ние сме загубили стандарта за добро и зло. Понякога не сме сигурни какво е правилно или грешно и това причинява огромно объркване.

Има две специфични последствия от тази липса на чувствителност, които позволяват злото да продължи. Едното е отчаянието или липсата на надежда, което ни води към убеждението, че няма начин светът да се трансформира в място на добротата. Другото е безотговорността, което ни кара да вярваме, че злото просто е естествен елемент в нашия свят, който ще изчезне от само себе си.

Важно е да разпознаем всички тези елементи в грешната ни природа, за да можем успешно да преодолеем и покорим грешното в себе си.

Възможна критика

ВЪЗМОЖНА КРИТИКА ВЪРХУ ТОВА ВИЖДАНЕ

Изправени пред това ново обяснение за произхода на злото и неморалността, е възможно някои читатели да се почувстват скептични. Човек може да попита: кой би могъл да знае всички тези подробности за поведението и мотивациите на Адам, Ева и Архангела? Повечето хора вероятно смятат тези описания за циста измислица на един древен мит и се съмняват в историческата правдоподобност на тези събития.

Тази реакция е напълно естествена, особено от гледна точка на атеистите и агностиците. Това може да се очаква и от хора, на които липсва здрава религиозна вяра и се съмняват в съществуването на живот след смъртта, които по този начин запазват материалистическа интерпретация на произхода на живота.

Към вярващи хора, обаче нашият съвет би бил внимание, благоразумие и ги призоваваме сериозно да разсъждават пред лицето на предизвикателството, което новите открития могат да донесат. Отнема огромни усилия, смиреност, толерантност и голяма духовна широта на съзнанието, за да променим предишните си концепции или да обмислим нови подходи, без да се поддаваме на прибързани предварителни мнения, докато не проведем свои задълбочени проучвания.

Чрез интензивна и искрена молитва човек може да получи отговори. Друг възможен метод е чрез директно търсене в духовния свят. Очевидно там ще бъдат намерени най-добрите архиви и отговори.

Защото там можем да открием абсолютните и пълни сведения на цялата изминала история. Там ще открием мъжете и жените, а също така и ангелите, които са играли ключова роля в събитията, случили се в миналото.

Тези открития са откровения, получени от преп. Сан Мьонг Мун, базирани на огромни и интензивни усилия въз основа на гореспоменатите методи.

За онези, които разбират разказа от Битие в Библията като чиста митология, е много вероятно да приемат тези нови откровения като фикция.

Дори и обаче да приемем, че всички откровения се интерпретират по този начин и това послание трябва да се разбира чисто символично или митологично, никога не можем да пренебрегнем, отречем или да се откажем от етичната и моралната стойност на обявеното тук за ценен пътеводител на добродетелта, по следните причини:

Без всякакво съмнение този подход ни дава силно потвърждение и защита на моногамията в женитбата, в семейството, в истинската любов и за всички ценности, необходими, за да се запази здраво общество.

Представя ни отлично обяснение за основните причини защо трябва да избягваме свободния секс, прелюбодеянието и изневярата и ни дава най-добрите възможни защита и разрешение.

Изправени през разрастващата се епидемия на СПИН, която за съжаление, поради досегашния грешен подход ще потопи цели нации в криза с катастрофални размери, можем да признаем, че само чистотата и верността са най-добрите приемливи противодействия.

Пред нас се разкриват ясно и прецизно причините и мотивите защо хората са отделени от Бог.
Предупреждава се, че абсолютна и свещената сила на любовта е извор на щастие или трагедия.
Това обяснение разкрива психологически много неща за нас, нашите позиции и тенденции. Следва плътно добре познатите форми на поведение, постоянно повтаряни в човешката история.
Осигурява ни ценно водене и съвети за преодоляване на егоизма и грешната ни природа.
Предлага много вероятни отговори за историческия произход на егоизма, срама, завистта, забранената любов, неморалността, разделянето и разпадането на семейства, и всички произтекли проблеми и пороци, които стават причина за човешкото отчуждение.

Има и такива, които ще повярват в тази интерпретация, и ще се почувстват вдъхновени и благодарни за приноса към духовния живот.

Това, което остава да бъде казано сега е, че искрено очакваме от всички онези, които не споделят това мнение, да приемат предизвикателството да предложат по добър на въпросите и проблемите представени тук.

Безбрачието и светостта на брака

ОБРЯЗВАНЕТО, БЕЗБРАЧИЕТО И СВЕТОСТТА НА БРАКА

Божественият Принцип съвпада с наблюдението на Св. Ириней, че работата по възстановяването следва точно същите степени като грехопадението на човека. За всяка грешна стъпка, направена от човека, изкушен от Сатана, Бог изисква компенсация, така че победата ни над прелъстителя да бъде пълна.

Знанието и проникновението в това, което наистина се е случило в началото, ни помага да разберем някои религиозни практики като обрязването, безбрачието и светостта на брака.

Според Битие, Аврам поставил началото на церемониалния акт на обрязването, като видим знак на завета, свързващ децата на Израил с техния Бог. Хората са извършили грехопадението чрез грешно използване на сексуалните си части и като възстановяване на този акт се изрязва краекожието на момчетата. Изрязването на кожата на сексуалния орган може да се каже, че показва решимостта ни да прекъснем привързаността си към Сатана и грешната сексуална любов, която той проповядва.

Тези откровения за грехопадението имат огромно значение, защото показват точно как е вкоренен грехът в човешката биологична структура.

Като знаем, грехопадението се осъществило чрез сексуална любов. По тази причина всичко световни религии окачествяват прелюбодеянието и изневярата като едни от най-тежките грехове. Всъщност като оставим настрана някои от детайлите на теорията му, Зигмунд Фройд правилно проследява човешката невроза до неконтролираното и несублимирано сексуално желание. Първите църковни отци вече са били направили връзката на първоначалния грях с похотта.

Важно е да се отбележи, че в много случаи тези водачи са изисквали от свещениците живот на сексуално въздържание и безбрачие като начин на пречистване и святост. Това позволило да се установи един добър стандарт и е било пример за дисциплина и самоконтрол, което е давало сила на техните последователи.

Никой не е можел да пренебрегне възхвалата на Иисус Христос и Апостол Павел към практикуването на религиозно безбрачие от онези толкова изключителни мъже и жени, решени да следват този път (Мат.19:12; 1 Кор. 7).

Нека разгледаме за малко случая на Майка Ан Лий Станли, която официално основава безбрачните Квакери. Докато била в затвора в Манчестър, Англия, през 1770 г., тя имала видение с Иисус Христос, в което той графично й е показал, че във връзка с първоначалния грях, сексуалният акт е бил истинският акт на прегрешение, извършен от първия мъж и първата жена в Едемската градина. След това изненадващо преживяване тя и нейните последователи се установяват в безбрачни комуни, в които са живели заедно като братя и сестри.

Много от тези, които имат импулса да живеят безбрачен живот някак интуитивно усещат, че трябва да изминат пътя на възстановяване като братя и сестри, очаквайки абсолютното разрешение от Бог да установят свята и божествена женитба, която може да бъде осъществена по някое време е бъдещето. Така че те са избрали духовно да се „оженят” за Бог и Неговото дело.

В процеса на възстановяване, вертикалната любов трябва да бъде поддържана, а хоризонталната да бъде отречена, защото човешката история е започнала със забранена хоризонтална любов. Сега можем да разберем защо най-главните религии винаги са наблягали на себеотрицанието. Опитвайки се да отрекат всичко в човешкия свят, религиозните хора са водели аскетичен, самотен живот в търсене на изгубената истинска, първоначална вертикална любов, в опит да преодолеят сексуалните изкушения и да останат на страната на Бог. Подобно наблягане на религиозното безбрачие се случва, защото е трябвало да устоят на изкушението на светската любов, за да достигнат по-късно вертикалната любов на Бог.

Това изяснява вътрешната причина, поради която религии като Индуизъм, Будизъм и много форми на християнството проповядват, че тези, които наистина търсят божественото, най-прекият и възвишен път изисква сексуално въздържание.

Например в католическата църква, свещениците, монасите и монахините спазват клетва за постоянно безбрачие като най-добрия духовен път за тяхното лично спасение и за службата им на другите хора.

Ако Иисус Христос не се е оженил, естествено е неговите верни последователи да не бъдат в това отношение различни от Учителя си.

От тази гледна точка женитбата се смятала от някои ранни църковни отци като нещо добро и препоръчително, но също така и като второстепенен или алтернативен вариант за онези, които не могат да следват трудния път на въздържанието. Апостол Павел пише: „Но ако не се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.” (1 Кор. 7:9).

Всичко това предполага до известна степен, че светостта на женитбата все още няма пълната благословия и освещаване от Бог.

За съжаление, Иисус Христос е успял да остави за потомството само модел за лично усъвършенстване. Той не се оженва, нито установява истински модел за семейство, за да го следват и прилагат всички негови последователи. Невежеството на хората, които е трябвало да го признаят за Месия, предизвиква отричане и последвалото го разпъване на кръста предотвратява възстановяването на истинската двойка и семейството, които е трябвало да изместят грешния семеен модел, наследен от грехопадението.

Християнското семейство като моногамна и стабилна двойка, разбира се, е било подходящата и естествена структура за децата, както и най-добрият начин да се избегнат неморалността и промискуитета, но това не представлява завършен модел на възстановеното идеално семейство, който е бил загубен с Грехопадението. Това се демонстрира от факта, че християнските теолози не могат да отрекат, че дори най-посветените християнски двойки все пак предават първоначалния грях на наследниците си.

До днес за мнозинството християнски църкви святата връзка при женитбата има времева и условна валидност: „Докато смъртта ни раздели.” В същото време, всички ние притежаваме вечен и неразрушим дух, даден ни от Бог. В идеалния свят, който Бог иска да види установен, смъртта представлява само отделянето от физическото ни тяло, което се разлага, но всъщност по никакъв начин не ни разделя или развежда от партньора ни, децата или хората, които обичаме и с които накрая ще се срещнем в духовния свят.

Поради всички тези причини е очевидно, че съюзът на мъжа и жената, осъществяван според стандарта или нивото, описани по-горе, все още не е видът небесна и вечна женитба, който Бог е желал първоначално да види, ако грехопадението не беше се случило.

Както по-късно ще бъде обяснено, ние все още очакваме вечната и истинска благословия от Бог за осъществяването на небесната женитба, която ни възстановява на изгубената ни първоначална позиция.

Първородния грях засяга родословието ни

ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ ГРЯХ ЗАСЯГА РОДОСЛОВИЕТО НИ

Любовта е произходът на живота. Грешната любов, изпитана от първите ни предци, предава живот на наследниците им, което много дълбоко засяга нашето родословие.

В Библията четем истински удивителен и разбулващ коментар на Иисус Христос: „На това му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога. Иисус им рече: да беше Бог вашия Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога... Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си...” (Йон. 8:41-48).

Иисус ясно заявява, че нашият баща не е Бог, че нашият баща е Сатана, който е убиец и лъжец от самото начало. Не е ли това шокиращо изявление?

Иисус, както и Йоан Кръстител в някои случаи назовават хората „рожби ехиднини”, като загатват за грешното ни родословие ( Лука 3:7, Мат. 12:34 и Мат. 23:33).

Ето защо първоначалният грях е грях, който засяга родословието ни и се предава от поколение на поколение. Ние сме родени от линията на сатаната като наследници на сатанинската любов.

От момента, в който животът се зачева в майчината утроба, този живот има индиректна връзка с любовта, проповядвана в началото от Сатана, вместо от Бог. Много от първите църковни отци са разбрали, че първоначалният грях е пренесен от първата двойка на всички наследници чрез акта на сексуалната любов на предшествениците ни. Образно казано, това е почти като да се предава духовен вирус от поколение на поколение.
Не можем лично да сме виновни за това, което се е случило е началото на историята. Без значение дали го осъзнаваме или не, дали ни харесва или не, остава фактът, че сме наследили тази линия с начало първите ни предци. Всъщност всички ние трябва да се оплачем както автора на Псалм 50:7 (51:7): „Ето в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми”.

Трагедията е дошла на света чрез Дявола, грешният ангел, който е поставил началото на човешката сексуална любов, вместо Бог, Ето защо Иисус Христос го нарича наш баща. Попаднали сме под сатанинско господство, защото Сатана е станал грешен баща и притежател на този свят.

Вече е ясно, че първоначалният грях е грехът на грехопадението и че ние наследяваме тези сатанински елементи или тенденции от поколение на поколение. Поради природата на това престъпление или първоначален грях, прекратяването му е изключително трудна задача.

Първоначалният грях, извършен от предците ни, е като зараза на корена на дървото на човечеството.

Като се започне от този грях, човечеството постоянно е нарушавало небесния закон, възпроизвеждайки една грешна традиция. Последствията от тези грехове от нашите предци са наследени от потомците, за да се възстановят. Трябва също да имаме предвид колективния грях, извършен от дадена група, който по-късно засяга нацията, расата или дори цялото човечество. Накрая ние имаме и собствени, лични грешки.

До определена степен е възможно да изчистим и възстановим личните си и наследените си грехове. Правим това чрез усилия, като да си признаваме грешки, разкаяние, искане на прошка и изплащане на компенсация. Да елиминираме обаче първоначалния грях, свързан с цялото човешко родословие, е извън възможностите ни. Ето защо човечеството ни има нужда от спасител.

Само този, който накрая открие какво Сатана е направил на първата човешка двойка и техните наследници, може да премахне първоначалния грях и отново да възстанови божието родословие, властта и силата на Бог. Първоначалният грях е извършен най-пред и затова ще бъде последният премахнат.

Когато първоначалният ни грях е простен и премахнат, ще бъде много по-лесно за в бъдеще да се установи „безгреховен” свят. В един свят, където всеки човек с властта и вдъхновението на Бог, ще може да преодолява злото и където Сатана никога няма да може да управлява и обвинява човека.

Желанието за забранена любов е дълбоко вкоренено в човешкото сърце. Много е трудно да се преодолее сексуалния грях и греха на забранена любов.

Иисус Христос е изискал от нас много висок стандарт за чистота:

„Слушали сте, че бе казано на дребните: „Не прелюбодействувай”. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си” (Мат.5:27-28).

Неморалните актове винаги се извършват тайно и в свободното общество няма почти никакъв начин да се предотвратят, освен да се „възпита” сърцето и съвестта. Те не могат да бъдат контролирани от закони или някои други приемливи външни методи.

Хората трябва да са ясно информирани за ужасните последици, които този вид неморално поведение причинява на вечния ни живот. Девствеността ни, която представлява първата и истинската ни любов, е най-ценната и свята собственост, която не е възможно да се откупи с каквато и да е сума пари. След като веднъж се изгуби, тя не може да се възстанови. След като вече осъзнаваме този факт, истинска трагедия е да се изостави толкова безценна собственост заради един момент на похот или страст. В определен смисъл това може да има далеч по-разрушителни последици за бъдещето ни, отколкото да изгубим физическия си живот.

Дори религиозните лидери, които са вдъхновили много хора с вярата си и имат големи постижения, често се поддават на подобни изкушения.

Има и такива, които си мислят, че подобни слабости са съвсем естествени и са част от вътрешната ни човешка природа. Те чувстват, че е безполезно да се опитваме да се променим.

И все пак Иисус Христос ясно е посочил, че в контекста на любовта човешкото съвършенство е възможно: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.” (Мат. 5:48).

Парадоксално е, че пътят ни към съвършенство изисква от една страна да израснем и да достигнем истинска любов. Това означава също и да сме жертвоготовни за другите, включително и за враговете си, дори с цената на живота си. От друга страна, да се въздържаме от това да обичаме по неправилен начин, като избягваме забранената сексуална любов. Накратко, призовани сме да обичаме от Божията гледна точка и да отказваме забранената любов.

Усилията да избегнем или да преодолеем тези проблеми, които традиционно са разрешавани чрез самодисциплина или постоянно безбрачие са похвални и достойни за възхищение. Но са съжаление, те не представляват изкореняване на греха, нито съставляват реалистично и пълно разрешение на проблема.

Как тогава ще можем накрая да разрешим тази трудна ситуация? Ясно е, че единственото противосредство или трайно решение е преживяването на истинска, вечна и непроменлива любов в една женитба, призната и благословена от Бог.

Чистата и истинската любов е незаменимото лекарство, което ще излекува и двете – липсата на любов и покварената любов. Да направим аналогия, когато се засищаме с добра храна, автоматично забравяме желанието си за лошоkачествена храна или необходимостта да постим.

Светлината пропъжда тъмнината и само истинската любов ще укроти желанието за какъвто и да е заместител, който може да имаме.

Ето защо само постигането на божествена любов между мъж и жена ще осигури успеха ни в пълното премахване на желанието ни за безбожна любов. Това ще премахне изневярата, прелюбодеянието, развода, проституцията, изнасилванията и други отклонения в човешкото общуване.

За да разреши този проблем, човечеството трябва да получи нови предци, които да заместят Адам и Ева, грешните родители.

Тези нови предци, в позицията на Истински родители, представляват любовта на Бог и линията на Бог. Те ще ни отделят от грешното ни родословие. Те ще премахнат първоначалния грях във всеки мъж и жена. Те ще ни присадят към истинската линия на Бог и ще ни дадат благословията да осъществим една вечна и свята женитба, призната от Бог.

Истинските семейства, които живеят според небесната традиция ще се множат, като постепенно създават фундамент за построяването на толкова дълго чаканата и желана утопия за по-добър свят.

По този начин силно желаният идеал от Бог и от човечеството, изгубен при грехопадението, ще бъде възстановен.

Реализацията на свят на истинска любов

РЕАЛИЗАЦИЯТА НА СВЯТ НА ИСТИНСКА ЛЮБОВ

Както вече показахме с пълни подробности, Адам и Ева са се отделили от Бог и не са могли да достигнат съвършенство. Ето защо Бог не е можел да ги благослови в небесен съюз и човешката история е започнала с линията на Сатана, вместо с линията на Бог.

Невероятно е да разберем, че дори и след толкова милиарди хора живели на земята, Бог никога не е имал Свое истинско семейство. Никога не е създавано семейство с пълната и завършена благословия на Бог. Ние всички сме наследници на Адам и Ева. Истински се стопля сърцето като разберем, че през хилядите години история, абсолютната цел на Бог е била възстановяването на човечеството като Негово собствено семейство. Той е очаквал деня, когато ще се състои първата небесна брачна церемония, божествена женитба между един съвършен мъж и една съвършена жена.

Бог е искал да види тази небесна женитба по времето на Иисус Христос. Иисус пристига като Месията, единственият роден син на Бог, първият човек на земята без грях. Той е дошъл на Земята като втория Адам (1 Кор. 15:45 ). Той е трябвало да бъде първият съвършен младоженец на земята. Като кулминация на службата му, Иисус Христос е трябвало да възстанови небесната годеница, изпълнявайки пророчеството за „ женитбата на агнеца Божи”. Булката и Иисус заедно е трябвало официално да бъдат обявени за Истински родители на човечеството, установявайки първото семейство на Бог на земята.

Безверието на хората от онова време обаче, не позволява този славен ден да настъпи по времето на Исус Христос. Напротив, той е бил отречен и разпънат. Оттогава съдбата на човечеството е била да получи нов Адам, който да установи позицията на „ Истински родители” на мястото на първите грешни родители.

Хората от Обединително движение вярват, че в днешното време преп. Сан Мьонг Мун успешно е завършил мисията си на Месия, която Иисус Христос му поверява още в младостта му. Въпреки неописуемите изпитания, преследване и опозиция, накрая той победил не само в декодирането на скритата тайна за корена на първоначалния грях, но също и в откриването на истинското разрешение за преодоляването и отстраняването му.

През 1960 г., след като изпълнява всички поставени условия и следвайки Божите заповеди, Сан Мьонг Мун и неговата съпруга Хак Ча Хан получават тази небесна благословия, за да пресъздадат чистата и безгрешна женитба, която е билла изгубена от времето на грехопадението. След това са били благословени от Бог с четиринадесет деца. Тази женитба е считана от Обединителното движение за фундамент и начало за бъдещите благословии на цялото човечество.

Ето защо от 1960 г. преп. Мун успешно благославят в свещен брак голям брой двойки на брачни церемонии в Обединителното движение. През 1960 г. – 36 двойки, а в последните години – 72, 124, 430, 777, 1800, 8000 двойки и т.н. Последната от тези паметни церемонии е била проведена на 25 август 1992 г. в Сеул, Кореа за 30000 двойки[1], символизиращи единство с център Бог, не само за мъжете и жените от всички раси, а също и от многобройни различни националности, които пристигат от целия свят, за да приемат свободно, радостно и с благодарност най- голямата Благословия на всички времена от Небесния ни баща. Това наистина е исторически случай!

За съжаление, поради първоначалното отхвърляне на преп. Мун от страна на някои християнски лидери, се е създала огромна бариера, която е блокирала бързото разпространение на важното откровение врху плодоносната основа, подготвена от християнството през последните 2000 години.

Парадоксално и плачевно е, че поради това най-подготвените хора – пастори, свещесници, монаси и монахини, които е трябвало първи да получат тази велика божествена благословия, често са били първите, които са се противопосавяли на тези откровения и са ги мислели за скандални.

Йезуитският социолог Йозеф Фиктер, който внимателно изучавал начина на живот и особено браковете в Обединителното движение, казва, че хората в него „са открили семейна програма, която работи. Докато брачните адвокати и свещениците в общините вдигат ръце и не знаят какво да правят относно разпадането на семейния живот, Обединителната църква прави нещо за това. Семейство с център Бог не е просто хубав девиз или духовен идеал, предложен от лидерите на църквата. Това е фундаменталната същност на общениет между верните на църквата.

Човек трябва да признае систематичната им програма за възстановяването на ' старомодния' морал, акцента им върху целомъдрието преди женитбата,молитвите като подготовка за женитбата, готовността да се приемат напътствията при подбора на двойките, брачната любов като отражение на любовта на Бог и предаването на духовно съвършенство на децата. Има много разисквания и много критика към теологичните, политическите и икономическите аспекти на Обединителното движение, но много малко е казано за позитивните и ценните резултати във връзка с брака и семейството.”

Поради първоначалнато отхвърляне от страна на много християнски лидери, преп. Сан Мьонг Мун, твърде разстроен от тази ситуация, е трябвало да започне практически от нулата и е бил длъжен противно на желанията си да създаде своя религиозна организания. Проф. Йонг Оон Ким, доктор по теология и една от малкото християнски лидери в Корея, която осъзнала от самото начало стойността на това послание, коментира в една от речите си:

„Преп. Мун организира Обединителната църква в Корея през 1954 г. От самото начало той ни учеше, че не сме деноминация, църквата не е нашата цел, нито основния стълб, на който ще се гради Небесното царство. Това е само способ да се преподава Божествения Принцип, за духовно усъвършенстване на членовете и за продължаване дейността на Бог. Когато достигнем целта си, църквата ще се разформирова.”

Тогава каква е тази цел? Преп. Мун ясно я дефинира в проповед на 11. семтември 1974 г.:

„Каква е целта ни? Да станем истински мъже и жени. Ще създадем истинските съпруг и съпруга и да станем истински родители, които раждат деца, които изпитват любов помежду си и съставляват любящо братство. И тези деца и родители заедно ще създадат едно небесно семейство. Това истинско общество ще стане истинска нация. Истинска нация ще прерасне в истински свят.”

Преп. Мун е основал буквално стотици организации в академичната, икономическата и политическата област, в областта на масмедиите, хуманитарните проекти и т.н., с цел да приближи света към Бог и да създаде база на истинска вяра, доверие и признание, за да може тези откровения накрая да бъдат разбрани и приети от човечеството. Но накрая централната и основна мисия на преп. Мун е била да даде тази първоначална благословия от Бог да създаде истински двойки и истински семейства.

Сега преп. Мун има позволение и власт от Бог да предаде тази „благословия”, която ни позволява да елиминираме напълно първоначалния грях, да се отделим от грешното родословие и да се причислим към родословието на Бог.

За да завърша това есе, бих искал да цитирам посланието на преп. Мун към 2075-те двойки, които са участвали на брачната церемония, осъществена на 1 юли 1982 г., на стадиона на Медисън Скуеър Гардън, Ню Йорк, в която авторът е имал привилегията да вземе да участие:

„Установяването на щастливи, правдиви семейстеа като извор на живота, любовта и радостта, е била целта на Бог и човека през цялата история. За да се реализира този идеал, всеки един ит вас е посветил месеци и години на подготовка, често при много трудни обстоятелства. Моцем заслужена да се гордеем да се срещнем тук заедно на този ден и да прибавим своя принос за Небесното царство на земята.
До днес очите на света бяха обърнати към нашата църква; от днес очите на света ще са към вас и вашите семейства. Преди всичко помнете три неща в живота си:

Вечния съюз между съпруг и съпруга.
Вашата женитба не е само „докато смъртта ни раздели”, а за вечни времена. Всеки парньор е велик ключ за постоянното задълбочаване и разширяване на разбирането ни за безкрайния Бог. В брака ви любовта на Бог е консумирана и заедно вие можете да получите цялата му любов.

Традицията на семейната любов.
След търсенето на идеалната женитба, ваша е отговорността да образовате децата си да се поветят на моралната добродетел. Преди свободно да инвестирате любовта и енергията си в други измерения, вие трябва непременно да изпълнире отговорността си като любящ родител.

Идеалният свят.
Небето е свят на сърцето, където всички могат да си имат доверие и да се обединяват помежду си с любов. Но няма истинско небесно царство за никой, докато хората са все още в нужда, в недостиг, в болка – физицески или духовно. Вие всички трябва да приемете отговорността си да работите като граждани на света, за да може наследството, което оставяте на децата си и на внуците си, да бъде един хармоничен свят на Божията любов.

Бог да ви благослови във всичките ви начинания и Той да ви даде проницателността и силата, от която имаме нужда, за да реализирате Неговото царство на земята. Това в задачата, която всички ни очаква.”

Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува. Нека се радваме и се веселим, и нека отдадем Нему слава: защото дойде сватбата на Агнето и неговата жена се е приготвила... Блаженития, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето... ( Откр. 19:6-9 ).

[1] Бел..ред. – до излизането на българското издание: през 1995 г. в Сеул 360000 двойки, през 1997 г. във Вашингтон – 40 млн. двойки, през 1998 г. в Ню Йорк – 120 млн.двойки, през 1999 г. в Сеул – 360 млн. двойки и през 2000 – 2002 г. са 400 млн. двойки ( в три фази ) и в различните райони на света – чрез сателитна и интернет връзка.

---

Движение за световен мир

Движението за истински семейства и световен мир

1. Движение за световен мир
Истинската любов, основана върху светоглед, в чийто център е Бог, е основното средство за постигането на световен мир. За да се осъществи на земята идеалния свят, в който хората живеят в хармония, като „братя и сестри с един Бог”, преп. и г-жа Мун основават множество международни организации за мир и заедно с други световни лидери инвестират своите способности за постигане на този идеал.
За да издигне движението за мир на следващ по-висок етап на развитие, те откриват ежегодни заседания на Върховният съвет за световен мир и работят неуморно ден и нощ за всеобщото щастие и благо на човечеството.
Организациите, служещи на тази цел са:

- Надденоминационна и наднационална федерация за световен мир (IIFWP)
- Върховен съвет за световен мир
- Федерации на континенталните, полуостровните и островните държави за световен мир
- Международна фондация за мир
- Световна федерация за мир

2. Движение за помирение между религиите
Бог основава религиите като средство за спасение на човечеството, а общото между тях е, че се стремят към вечната и непроменлива истина. Преп. Мун с плам развива дейности за обединение и помирение между религиите и техните деноминации. В това движение се включват следните инициативи и организации:

- Конференция за надденоминационен диалог
- Конференция на религиите в Корея
- Събор на световните религии
- Пхенянска църква в Северна Корея
- Международна религиозна фондация
- Религиозна федерация за световен мир
- „Световните писания” – сравнителна антология на свещени текстове
- Надденоминационен спортен фестивал

Надденоминационна и наднационална церемония на благословия за световен мир (14 септември 2002 г.; Манхатън, Ню Йорк)

3. Идеология, светоглед и движение за обединение на Южна и Северна Корея
Разделението на Корейския полуостров е последица от студената война, но от гледна точка на Божието провидение изразява разделението на идеологията и ценностите на комунизма и демокрацията. Ето защо обединението на Северна и Южна Корея носи огромно значение за хармонията на човечеството и световния мир. През декември 1991 г. се състоя среща между преп. Мун и Ким Ир Сен, с която стартирааха серия културни и икономически инициативи в Северна Корея: автомобилният завод „Пьон-хуа”, Ансамбъла за сценични изкуства „Малките ангели” и Юнивърсал балет. За постигане на обединението между Севера и Юга допринасят:
- Световна федерацията за победа над комунизма
- Федерация за обединение на Северна и Южна Америка?
- Международен съвет по сигурността
- Изследователски институт „Обединителна Мисъл”
- Корейска федерация на движенията за обединение на Севера и Юга
- Семейна партия за космически мир и обединение

4.Дейности в Организацията на Обединените Нации (ООН) и образование на Посланици на мира
За да подпомогнат обновлението на ООН да изпълнява целите си на световна организация за мир преп. Мун и г-жа Мун от 1993 г. до днес организират серия открити дискусии за реформация, международни семинари на Надденоминационната и наднационална федерация за мир и разгръщат мрежата от Посланици на мира. Плодовете от тези усилия са много:
- Надденоминационен и наднационален съвет за мир (ООН на мира)
- Световна лидерска конвенция на ННФСМ в главната квартира на ООН през 2002 г.
- Ежегодна Международна награда за мир
- Гранпри награда за световен мир на IAEWP към ООН.
- Семинари на ННФСМ и Световната асоциация на неправителствените организации и назначаване на Посланици на мира
Общо събрание на ННФСМ, открито в заседателната зала на Икономическия и социален съвет в главната квартира на ООН

5. Женско движение и дейности за благотворителност и подпомагане
През започващия 21 век преп. Мун и г-жа Мун обръщат специално внимание на духа на истинска любов, в чиято основа е майчиното сърце на жертвоготовност. От 1992 г. до днес те учредяват и развиват:

- Женска федерация за световен мир
- Корейско-японски прояви за посестримяване и побратимяване (160 000 двойки)
- Корейско-китайски семинари на жени общественици и лидери
- Международна фондация за сътрудничество и подпомагане
- Сдружение на доброволци за обществена служба (ЕУОН)
- Специални образователни програми за жени лидери от Япония
- подготвя се Международна благотворителна фондация за медицинско обслужване и лечение

Президента Хак Ча Хан Мун заедно с деца с физически увреждания (в средата)

6. Младежко и студентско движение
Тенденциите към безразборен секс сред младежите се превръщат и в корен на обществените проблеми. Затова преп. Мун насърчава движение за чиста любов, основано на идеята за абсолютен секс, чрез организации и инициативи като

- Междууниверситетската асоциация за изследване на принципи
- Служба за мир
- Младежка федерация за световенмир
- Междууниверситетска организация за изследване на принципи
- Световна университетска федерация
- Общонационална учителска асоциация за изследване на принципи
- Международна конвенция за младежки и студентски лидери
- Младежки доброволчески отряд за бързо реагиране (STF)
- Международна образователна конференция

7. Международен фестивал на културата и спорта
Международна брачна церемония на Благословия
През 1992 г. под надслов „Един Бог – едно Човечество – едно Семейство” се проведе първият Международен фестивал на културата и спорта. Този фестивал е форум, на който се събират лидери, интелектуалци и младежи от цял свят и участват в различни конференции и прояви, посветени на световния мир, истинското семейство, спорта, културата и изкуството. Специален акцент на фестивала е провеждането на Международната брачна церемония и Благословия, която допринася за изграждане на глобално човешко семейство с център истинската любов, отвъд национални, расови, културни и езикови граници. Някои основни прояви са:
- Практическа лидерска конвенция за истински семейства
- Международни брачни церемонии и Благословия за 36, 72, 124, 430, 777, 1 800, 6 000, 6 500, 30 000, 360 000., 40 млн., 360 млн., и 400 млн. семейства.
- Шествия за чиста любов
- тържествени церемонии – обещание за чиста любов в средните училища и гимназиите
- конференции на отделните организации в рамките на Обединителното движение
Международната брачна церемония на Благословия за 400 млн. двойки, 5-та фаза (26 юли 2004 г.)

8. Медии и образование
Преп. Мун набляга на ролята на медиите за световния мир и направлява процеса на формиране на глобално гражданско съзнание за свят, базиран на възвишени морални ценности, чрез медии като в-к „Сеге таймс” (Корея), в-к „Вашингтон таймс” (САЩ), агенция „Юнайтед прес интернешънъл” и др. За тази цел допринасят и:
- Световна журналистическа конференция
- Международни конференции за единство на науките
- Международна федерация на писателите и литераторите за мир
- Професорска академия за световен мир

20 годишнина от основаването на в. „Вашингтон Таймс” (21 май 2002 г.)

9. Дейности за развитие на технологиите и бизнеса
Още от самото начало на своята обществена дейност съпрузите Мун разработват сферата на бизнеса и техническите иновации, за да допринесат за практическата реализация на едно по-щастливо общество чрез преодоляване на икономическото неравенство и осигуряване на широк достъп до постиженията в областта на технологиите. Начинанията в тази сфера са:
- Тонгил Груп, Корея
- Океанска индустрия, Аляска, САЩ (корабостроителници, заводи за преработка на риба, фирми за търговия с морски продукти)
- Световен изследователски институт за мир и развитие
- Happy World, Япония
- Проект „Международна магистрала на мира”

Преп. Мун с екип правят инспекция в бизнес предприятие

Макет на тунела под морето между Япония и Корея

10. Международни турнета с речи и образователни четения (хун до ке)
През януари 1965 г. започва първата обиколка речи в 40 страни. И досега преп. Мун и г-жа Мун обикалят всяко кътче на глобалния свят, за да предадат на човечеството посланието за Божията воля. Сериите от послания-речи за мир заедно с Движението за истински семейства се превръщат в светлина, озаряваща света и насърчаваща човечеството по пътя към мира и щастието. Започналите през 1997 г. образователни четения се превръщат в новата традиция за изучаване на словата на Спасителя, Месията, Господа на Второто пришествие и Истинските Родители, чрез което се наследява Истинската любов, Истинският живот и потомствена линия. Чрез тези образователни четения членовете на Семейната федерация осмислят начина за осъществяването на идеалното небесно царство и мирен свят, а в живота си практикуват онова, което са осъзнали.

- Първа световна обиколка в 120 големи града на 40 страни (1965 г.)
- Втора световна обиколка в 21 страни (1969 г.)
- Трета световна обиколка в 15 страни (1971 г.)
- Обиколка в 50-те щата на САЩ (май, 1993 г.)
- Обиколка в 23 щата на САЩ (юли, 1993 г.)
- Обиколка в 24 града на Япония (септември, 1993 г.)
- Световна обиколка в 40 страни (ноември, 1993 г.)
- Обиколка в 100 университета на САЩ (1994 г.)
- Обиколка в 5 града на Япония (1995 г.)
- Учредителни срещи на Семейна федерация за световен мир и обединение в 185 страни (1996 г.)
- Образователни четения в 12 провинции на Япония (февруари, 1998 г.)
- Образователни четения в 16 щата на САЩ (април, 1998 г.)
- Обиколка 80 града на 35 страни
- Голяма обиколка от речи за насърчаване обединението на Изтока и Запада, Севера и Юга (Япония, март, 2000 г.)
- Обиколка от речи в 12 града на САЩ (април, 2000 г.)
- Световна обиколка.в Южна Америка и Европа (май, 2000 г.)
- Обиколка от образователни четения в 50 щата на САЩ (февруари-април, 2001 г.)
- Обиколка от речи за провъзгласяване на Нацията на космическия мир и единство в Корея, Япония, САЩ (октомври – декември, 2001 г.)
- Обиколка от речи за установяването на единната сфера на живот с Родителите на Небето и Земята (август – септември, 2002 г.)
- Обиколка от речи в 4 големи града на САЩ (октомври, 2004 г.)
- Ежегодни международни срещи за образователни четения с лидери в сферата на политиката, икономиката, религията и др.

11. Култура, изкуство и спорт
Преп. Мун често изтъква, че изначалният свят е свят на Културата на сърцето, която се основава на истината, доброто и красотата и се стреми към абсолютните ценности, пречистващи човешката душа. В този дух са основани:
- Универсална балетна школа
- Ню Йоркски симфоничен оркестър
- Корейска културна фондация
- Ансамбъл за сценични изкуства „Малките ангели”
- Международен музикален ансамбъл „Нова надежда”
- Футболен клуб „Единство, хармония, небесен пегас”
- Футболен клуб „Сорокаба”, Бразилия

Футболен турнир "Купа за мир"

---

Прокламации за Мир

Проект за Мир
Моделът за идеални семейства и нации
Да изградим свят на щастие и мир
Живеем в революционна епоха
Изграждане на нация модел
Нови технологии
СЪЗДАВАНЕ НА ЦАРСТВОТО НА МИРA
МИРНИЯ ИДЕАЛЕН СВЯТ
Aбсолютния сексуален морал
Мисия на посланиците за мир
Божието идеално семейство

Предисловие

Скъпи благословени семейства от целия свят, посланици на мира и лидери от различни сфери на живота!

Дванадесетте послания за мир, съдържащи се в това издание, представляват същността на учението на преп. д-р Сан Мьон Мун. Това са ценни слова. Моля Ви да ги четете със сърце на молитва и отворено будно съзнание, тъй като тези послания са ръководство за нашия вечен живот и основата, на която можем да осъществим свят на вечен мир.
Отец и майка Мун, на които служим като Истински Родители на Небето, Земята и Човечеството, са уникални в цялата история. От гледна точка на Божието провидение за възстановяване Бог е невидимият вертикален Истински Родител, а отец и майка Мун са видимите хоризонтални Истински Родители – Истинските Родители на Небето, Земята и Човечеството. Отец и майка Мун, Истинските Родители, са личностите, които изпълняват Божието провидение в това време от историята. Като грешни същества всеки един от нас без изключение трябва да бъде присаден в потомствената линия на Бог и Истинските Родители, за да се роди отново.

Сан Мьон Мун в позицията на Истински Баща е проявлението на Божия изначален идеал за истински родител, истински учител, истински господар и истински цар. Като Истински Баща той изявява Божията истинска любов, истински живот и истинска потомствена линия и я предава на човечеството. В това си качество той е ключът към процеса на възстановяване на всичко, което беше загубено.

Да живеем в мирен идеален свят е надеждата на всички хора и идеалът, който Бог замисляше по време на сътворението. Такъв свят започва от едно истинско семейство, което изявява Божията истинска любов. Животът на саможертва на отец Мун и всички негови забележителни и чудотворни постижения имаха за цел да положат реална основа за осъществяване на този идеал.

Д-р Сан Мьон Мун (Д-р Муун) прокара пътя за приключването на епохата на студената война, като направи съществено контрапредложение на материалистическата комунистическа теория. Освен това през целия си живот неуморно инвестира и посвещава себе си на развитието на междурелигиозен диалог, помирение и сътрудничество за целите на световния мир. В тази насока той учредява и поддържа множество организации за хуманитарна подкрепа и служене.

Татко Мун (Д-р Муун) е централната личност на глобалното движение, насърчаващо изграждането на образцови семейства, в чиято основа са абсолютните ценности и истинската любов. Развивайки този идеал, той провежда церемонии на транскултурна брачна благословия за милиони двойки и така благоприятства за хармонията между всички човешки раси.

Той стои начело на глобално движение за мир, което включва федерации, свързващи в едно народите на островни, полуостровни и континентални нации, а също включва и федерация, обединяваща всички хора с монголско потекло. Нещо повече, с учредяването на Федерацията за вселенски мир – започнала като Надденоминационна и наднационална федерация за световен мир – той постави началото на движение за формиране на Авелов тип ООН, което е сърцевината на всичките му усилия за свят на вечен мир. В подкрепа на това начинание той положи основите на структурите „Пазители на царството на мира” и „Корпус на царството на мира”, които ще провеждат миротворчески дейности по целия свят.

Истинският баща създаде и разнообразна международна основа в областта на образованието, културата, изкуствата, спорта и промишлеността. Всички тези забележителни постижения са с цел да се изпълни Божията воля и да се осъществи идеален свят, характеризиращ се със свобода, мир, единство и щастие. Такъв идеален свят е заветната надежда на човечеството.

Вътрешната основна предпоставка за осъществяване на мирен идеален свят е появата на семейство, в чийто център е Божият изначален идеал на истинската любов. Първоначално Бог възнамеряваше Неговата любов да даде реален плод в живота на три поколения в семейството на Адам, нашия първи праотец. Това трябваше да се изпълни чрез завършването на семейната четири позиционна основа, т.е. основата от хармонични житейски взаимоотношения между Бог, мъжа, жената и децата. С други думи Божията истинска любов, живот и потомствена линия трябваше да бъдат здраво установени и хоризонтално разгърнати на земята чрез усъвършенстването на трите поколения, започващи с Адам, Ева, техните деца и внуци.

На 12 септември 2005 г. Сан Мьон Мун (Д-р Муун) учреди Федерацията за вселенски мир и се отправи на глобална учредителна обиколка, която го отведе в 120 нации, където той постави началото на националните клонове на ФВМ. След тази начална обиколка майка Мун заедно с деца, представляващи Авеловата и Каиновата страна, проведе втора световна обиколка в 180 нации, за да провъзгласи Пътя на Небето и да проведе брачни благословии на национално ниво.

На тази основа отец и майка Мун благословиха в брак четирима от своите внуци на 28 август 2006 г., като така напълно установиха победоносния фундамент за сферата на благословията в идеалното семейство от три поколения, основаващо се на четири позиционната основа.

След благословията на четиримата внуци трите поколения на Истинското Семейство обединиха сили и се отправиха на трета световна обиколка. Тази обиколка бе историческо начинание с цел да се разгърне победоносната основа на вселенско ниво, така че идеалът за Божията вертикална истинска любов да бъде цялостно установен на земята чрез изпълнението на четири позиционната основа в три поколения.
Освен това татко и майка Мун препоръчаха тези послания за мир да бъдат публикувани на четиридесет езика по повод честването на техния рожден ден през 2007 г. (която е 88-мият рожден ден на татко Мун, или "Мису" на корейски). Също така те помолиха 12 000 посланици на мира да провъзгласят тези послания по целия свят.
За наше щастие ние се радваме на облагите от провиденческата Небесна Благодат, просто защото сме живи по времето на Истинските Родители. Това е време на огромна надежда, когато въжделенията на всички хора през историята могат да се изпълнят.
Нека станем водеща сила в реализирането на мирния идеален свят, като използваме за ръководство в нашия живот словата от дванадесетте послания за мир в това издание и като следваме пътя на истинската любов, който Истинските Родители откриват пред нас.

Федерация за вселенски мир
февруари 2007 г.

Прокламации за Мир , Проект за Мир , Моделът за идеални семейства и нации , Да изградим свят на щастие и мир , Живеем в революционна епоха , Изграждане на нация модел , Нови технологии , СЪЗДАВАНЕ НА ЦАРСТВОТО НА МИРA , МИРНИЯ ИДЕАЛЕН СВЯТ , Aбсолютния сексуален морал , Мисия на посланиците за мир , Божието идеално семейство

Проект за Мир

Послание за мир № 1
Божието идеално семейство
и царството на мирния идеален свят

Това обръщение преп. д-р Сан Мьон Мун направи на събирания на Федерацията за вселенски мир под надслов „Да възстановим родината”. Те се проведоха от 25 март до 3 април 2006 г. в Сеул на Олимпийския стадион и в други главни градове на Р Корея. (Бел. ред)

Изтъкнати световни лидери, посланици на мира и благословени семейства! Вие сте дошли от всички краища на света с надеждата да постигнем световен мир и да изградим идеалното родно място на Небето и Земята.Бих желал да изразя дълбоката си благодарност към всички ви за това, че се събрахте тук въпреки заетостта си и участвате в това събиране, за да разпрострем и издигнем Семейната партия за космически мир и единство на глобално ниво, така че тази структура да прерасне в Палатата за Мир и Обединение на Чон Ил Гук . Нека превърнем Федерацията за Вселенски Мир в организация-модел от типа на ООН; и да изградим Чон Ил Гук – Царството на мирния идеален свят, чрез съвместните усилия на всички нации по света.

Госпожи и господа, в началото на 21 век се намираме в наистина повратен момент от историята. Момент, когато трябва да вземем важно решение. Може ли да се установи вечен мир или сме обречени да повторим мрачната и потискаща история на войни и конфликти от 20 век?Двадесети век бе период на непрестанни конфликти, в това число войни за колониално господство, Първата и Втората световна война, Корейската война, Студената война. Като съвременник на тази епоха посветих напълно живота си, за да постигна Божието царство – Царството на мирния идеален свят. Винаги искрено съм се молил Обединените нации, основани след Втората световна война, да бъдат институция, развиваща мира и подпомагаща Божията воля за постигане на вечен световен мир.Обединените нации имат важен принос за мира. И въпреки това на 60-та годишнина от основаването на организацията – вътре в нея и извън нея – има широк консенсус, че на ООН все още предстои да открие начина за изпълнението на целите от своето учредяване.Днес броят на страните-членки е почти 200, но офисите на тези държави имат едва ли не само представителни функции и отстояват единствено собствените си интереси. Изглежда, че Обединените нации са неспособни да разрешават световни конфликти и да постигат мир.Ето защо бих желал още веднъж да провъзглася пред цялото човечество посланието, което изнасях по време на учредителната обиколка на Федерацията за вселенски мир. Нейното начало поставих миналата година на 12 септември в Ню Йорк и продължих обиколката си в 120 нации по целия свят. Темата е „Божието идеално семейство и Царството на мирния идеален свят.” Мисията на Федерацията за вселенски мир е да обнови съществуващите Обединени нации, които са от Каинов тип, и да предложи ново ниво на лидерство като Авелов тип Обединени нации. Тази федерация ще обедини Небето и Земята и ще създаде Царството на мирния идеален свят.Това послание трябва да се запечата в сърцата на човечеството. Това е специална Небесна благословия в тази Епоха след идването на Небето. За нас това също е и предупреждение, което трябва да вземем присърце и да приложим на практика.

Божието идеално семейство
Уважаеми световни лидери, каква мислите е Божията крайна цел, с която Той сътворява човешките същества? Казано простичко, целта Му е да преживее радост, като се свързва с идеални семейства, изпълнени с истинска любов. Какво е идеалното семейство? На първо място, всеки човек в семейството е господар на истинската любов. Когато Бог сътвори човешките същества, Адам бе създаден да представлява всички мъже, а Ева – всички жени. Намерението на Бог бе те да станат господари на истинската любов. Най-бързият начин да развият у себе си истинска любов бе като установят връзка на родител и дете с Бог, така че да живеят с Него, служейки Му като на свой баща. Те трябваше да живеят като едно семейство с Бог.Предлагам ви да навлезете в мистично състояние на духа и в молитва да запитате Бог какво е центърът на Вселената. Убеден съм, че отговорът, който ще чуете, е връзката между родител и дете. Защото нищо не е по-важно или по-ценно от връзката между родителя и детето. Така е, защото тя определя фундаменталната връзка между Твореца Бог и човешките същества.Тогава какво определя връзката между родителя и детето? Три неща – любовта, животът и потомствената линия.Първото е любовта. Можем да обичаме с истинска любов, защото Бог, нашият Истински Родител, първи ни обича с истинска любов. Бог сътвори човешките същества поради Своята абсолютна любов, за да бъдем Негови партньори в любовта. Тази връзка формира оста на любовта, която свързва Бог, бащата, с човешките същества като Негови синове и дъщери.Има ли нещо по-възвишено и по-ценно от това да бъдеш син или дъщеря на Бог? Ако имаше нещо по-възвишено, тогава със сигурност човешките същества щяха да се стремят да го постигнат. Но няма нищо по-висше. Мислите ли, че когато всезнаещият и всемогъщ Бог сътвори Адам и Ева, Той тайничко запази най-високата позиция за Себе си, а за Адам и Ева остави второто място? Не можем да си представим, че Бог би направил това спрямо децата Си, спрямо Своите партньори, които споделят абсолютна любов с Него. Като наш вечен Истински Родител Бог инвестира сто процента, за да сътвори хората и ни дари с правото да имаме равен статут с Него, да участваме в работата Му като равни, да живеем с Него и да наследяваме от Него. Бог дари човешките същества с всичките си характеристики.Въпреки че Бог е Абсолютното битие, Той не може да бъде щастлив сам. Прилагателни като „добър” и „щастлив” не могат да се приложат към никое битие, което живее в изолация. Прилагат се само там, където има интензивна взаимна връзка. Представете си професионална певица, която е заточена на необитаем остров. Тя може да пее по най-прекрасния начин, но ако няма кой да я чуе, дали ще бъде щастлива? По същия начин и независимо съществуващият Бог абсолютно се нуждае от обект, тоест от партньор в любовта, за да преживее радост и да бъде щастлив.След това е животът. Как трябва да живеем, за да станем Божии обект-партньори и да Му дарим радост? С други думи, как трябва да живеем, за да станем Божии деца – хора, които Бог с радост нарича Свой син или Своя дъщеря, защото вижда в нас божественост, еквивалентна на Своята?Как можем да станем Божии партньори в завършването на работата по сътворението; партньори, които ще наследят цялото творение? Аз отговарям: Трябва да въплътим идеала, който Бог установи, когато започна да твори. В началото на сътворението Бог установи принципа на „живот за благото на другите.” С други думи, всичко, което Бог правеше, бе заради Своите творения, за които се надяваше, че ще станат Негови партньори в истинската любов. Практикуването на истинска любов е сърцевината на Божията творческа дейност.Ето защо, за да станем Божии деца, първата ни отговорност е да приличаме на Него. Трябва да въплъщаваме истинската любов. Започваме да въплъщаваме истинската любов тогава, когато живеем като предани деца в семейството, след това като патриоти за нацията, светци за света и най-накрая като божествени синове и дъщери за Бог. На това ниво можем да преживяваме най-съкровените емоции на Божието сърце и да Го освободим от тъгата, която е преживявал десетки хиляди години след грехопадението на Адам и Ева. Бог е всемогъщ. Не поради някакви недостатъци или липса на способности Той е бил окован в мъчителна болка и е понасял огромно страдание зад сцената на историята.Причината е, че има условия в Принципа на възстановяване, които не е могъл свободно да разкрие и които Го карат търпеливо да чака, докато позициите на Адам и Ева, изгубени при грехопадението, бъдат възстановени с появата на съвършения „Втори Адам.” Въпреки че Бог е всемогъщ, Той няма да пренебрегне вечните закони и принципи, които самият Той е установил.

Значимостта на потомствената линия
Знаете ли кое е наранявало Божието сърце и Му е причинявало най-голяма скръб през дългата история след грехопадението на Адам и Ева? Бог загуби Своята потомствена линия. Със загубата на потомствената Си линия, Той загубва и правото Си на господство.Нека се спра на потомствената линия за момент. Потомствената линия е по-важна от живота и по-важна от любовта. Животът и любовта се сливат, за да създадат потомствена линия. Потомствената линия не може да бъде създадена, ако липсват животът или любовта. Ето защо, от трите качествени характеристики, които определят връзката между родител и дете, а именно – любовта, животът и потомствената линия, потомствената линия е плодът.

Божията потомствена линия носи семето на истинската любов. Божията потомствена линия предоставя контекста и средата за истински живот. Ето защо, за да станем идеалните хора, замислени от Бог, тоест хора с идеален характер, и за да създадем идеални семейства, първо трябва да се свържем с Неговата потомствена линия. И ако отидем още стъпка по-напред, само когато се свържем с Божията потомствена линия, е възможно да създадем Божията родна земя и идеалната нация.Само когато сме свързани с Божията потомствена линия, е възможно да установим Царството на мирния идеален свят. Моля, запечатайте в сърцата си значимостта на потомствената линия! Сега нямам възможност достатъчно да наблегна на това.Без потомствената линия нито животът, нито любовта могат да продължат. Ако се стремите да установите добра традиция, която да пребъде занапред, то това е възможно само чрез потомствената ви линия. Потомствената линия е мостът, който позволява духът на родителите да продължи и през идните поколения. С други думи, потомствената линия е първото и последно условие, необходимо за родителите, за да пожънат плодовете на своята любов, плодовете на своя живот и плодовете на своята радост. Със сигурност трябва да знаем това.И въпреки това, когато Адам и Ева съгрешиха, тази потомствена линия, по-ценна и от самия живот, бе загубена. Превърнаха се в плодове на сатана и нямаха нищо общо с Небето. От тях се появиха шестте милиарда хора, които сега населяват земята.Бог възнамеряваше семената, които посади през пролетта на Едемската градина, да израснат в изобилна реколта, която да бъде пожъната през есента. Идеалът на Божието творение бе, Той да отгледа Адам и Ева, Своите син и дъщеря, до момента, в който те ще разцъфнат в истинска любов, ще се покрият с цветовете на истинския живот и ще дадат плод в истинска потомствена линия. Бог желаеше плодовете от жътвата Му да бъдат господари, семейства и нация на вечен живот, вечна любов и вечна потомствена линия; желаеше да пожъне Царството на мирния идеален свят – изначалната родина за Бог и човека.

Божието страдание
Но вместо това грешната любов, грешният живот и грешната потомствена линия изпълниха земята. Божията любов, живот и потомствена линия попаднаха в ръцете на прелюбодееца сатана, врага на любовта. Небето и Земята бяха задушени и превърнати в ад. Светът се превърна в мизерно място, далече от Божието присъствие. И въпреки че този ад е очевиден, човечеството до ден днешен живее в невежество за това. Хората биват заблуждавани да вярват, че потомствената линия на врага е животоспасяващата нишка, на която се крепи светът. Това е окаяната истина за човечеството, произлязло от грехопадението. Ето защо разглеждаме този свят като ад на земята. Божието сърце е изпълнено с болка, като гледа трагичната ситуация на човечеството.След като сътворява Адам и Ева в Едемската градина, Бог възнамеряваше да ги ожени, като им даде Своята свята Благословия и им завещае Небесното право на господство. Бог искаше Адам и Ева да наследят от Него господството над цялата Вселена. Но поради грехопадението всичко това попадна под контрола на сатана. Бог е като баща, който е работил и се е потил през целия си живот, за да натрупа блага за своите деца, а някакъв крадец му отнема всичко само за една нощ. Кой може да разбере скръбта и болката в Божието сърце? Бог загуби Своята потомствена линия, загуби децата Си и бе принуден да предаде господството над нациите и света на сатана. Имаше само един начин да бъдат възстановени тази потомствена линия и господство. Това бе пътят да се спечели естественото подчинение на сатана, т.е. той да се предаде доброволно. Каква е тайната, за да се постигне това? Това е възможно единствено чрез силата на истинската любов, когато обичаме враговете си повече от собствените си деца.Имало ли е някога време, когато Бог – като Истински Баща и Истинска Майка на хората – е могъл да се радва заедно с тях, наслаждавайки се на естествените връзки между родителя и детето? Дали Бог е могъл да се радва дори за година в уют и спокойствие заедно със Своите деца, като знае, че сътвореното от Него е добро? Отговорът е „не”. Бог не е имал това удоволствие дори за един час. А дали някой е могъл да утеши Бог в тази болка? Не, защото никой не е знаел причината за тази непреодолима пропаст, която е разделяла Бог от човечеството десетки хиляди години. Никой не е знаел защо Бог и човечеството са се озовали в такива трагични обстоятелства.Библейската история за Каин и Авел разкрива началото на човешките конфликти още в Адамовото семейство. Тя дава архетипа за човешката безконечна история на борби, войни и конфликти. Сблъскваме се с конфликти на много нива, като се започне с войната между духа и тялото във всеки индивид и се мине през войните между нациите, та чак до глобалния конфликт между материализма и теизма. Крайният егоистичен индивидуализъм заплашва благоденствието ни дори и днес. Считаме, че младите хора са надеждата на човечеството и че носят обещание за бъдещето, но наркотиците и свободният секс са ги поробили. Развитите страни сякаш вярват, че материалните блага са всичко, което е от значение. Признават само собствените си интереси, а пренебрегват нищетата на десетки хиляди, които всеки ден умират от глад.Кой може да развърже този древен възел, заплетен между Каин и Авел? Този възел е бил затяган хиляди години и е станал още по-заплетен и здрав. Мислите ли, че Обединените нации могат да го развържат? При своето основаване ООН провъзгласи движение за световен мир и за шейсет години организацията положи усилия в тази насока, но днес световният мир въпреки това е толкова далеч. Мирът между нациите не може да се постигне, когато тези, в чиито ръце е поверена тази задача, не са разрешили проблема на Каин-Авел връзката между собствените си дух и тяло. Ето защо настъпи времето да се постави начало на Авеловия тип суверенитет за мирен, идеален свят, който ще ориентира своя курс според Божията воля.Бог с нетърпение очаква да се появи някой и да разреши тези трагедии, но такъв човек не се е появявал на земята. Бог чакаше и чакаше, като търсеше някой, който да поеме ролята на Истински Родител. Ако се бе появил някой, сигурен съм, че Бог щеше да се явява в сънищата му, щеше да понесе слънцето и луната към него и да го облее от Небесата със светкавици от радост и гръм от възторг.В този смисъл е чудо на чудесата, че за първи път в историята един мъж е успял да установи позицията на Адам. Той постигна състоянието на господар на истинската любов и получи Божието помазание като Истински Родител на човечеството. Невероятен факт е, че неговият живот съвпада с вашия и че вие и той дишате един и същ въздух. Той е хоризонталният Истински Родител, който идва, за да спаси грешното човечество. Аз, преп. Мун, постигнах победа в позицията на Истински Родител. На тази основа на 13 януари 2001 г. предложих пред Небето „Церемонията по коронацията на Бог.” Чрез тази церемония освободих и избавих Бог, вертикалния Истински Родител, който носеше отговорността за Провидението на възстановяване. През цялата история това бе най-възвишената и най-голямата благословия, която човечеството някога е получавало. Тази победа бе абсолютна, уникална, непроменлива и вечна. Чрез тази абсолютна провиденческа победа Божието тяло и дух са напълно освободени!

Пътят към мира чрез Благословията
Уважаеми лидери, нашата обвързаност с потомствената линия на сатана е предизвиквала толкова много страдание през историята. Нека дръзко се отправим напред, за да я прекратим и да бъдем присадени към корена на потомствената линия на Истинските Родители. Защо трябва безсмислено да продължаваме да живеем и умираме като диви маслинови дървета? Дивото маслиново дърво дори и да живее хиляди години, само ще продължи да произвежда семената на повече диви маслинови дървета. Какъв е начинът да избегнем този порочен кръг? Това става чрез Святата Благословия.Церемонията на Святата Благословия предлага благодатта да бъдем присадени към истинското маслиново дърво. Тя бе установена чрез Истинските Родители, които носят Божията истинска потомствена линия за човечеството. Веднъж като присадите своята потомствена линия към Божията, вашите потомци естествено ще принадлежат на Божията потомствена линия. Святата Благословия се получава на три етапа: възкресение, новорождение и вечен живот. Веднъж получили Святата Благословия на Истинските Родители, можете да родите чисти, безгрешни потомци и да изградите идеално семейство.Най-добрият начин да получите Святата Благословия е с някой от друга раса, националност или религия. Това наричам „транскултурни бракове”. Те спомагат да се постигне огромната задача по преодоляване на расовите, културните, националните, етническите и религиозните бариери и така да се изгради единното човешко семейство. От Божия гледна точка цветът на кожата няма значение. Бог не стои зад бариерите на религията и културата. Това не са нищо друго освен трикове на дявола. Той ги е използвал, за да управлява над човечеството като грешен родител в продължение на десетки хиляди години.Представете си две враждуващи семейства, които са се проклинали през целия си живот, хора, които никога не са си и помисляли да живеят заедно. Какво би се случило, ако тези семейства бъдат свързани чрез Свята Благословия на транскултурен брак? Да кажем, че син от едното семейство и дъщеря от другото се оженят, обичат се и създадат щастлив дом. Дали родителите на момчето и родителите на момичето ще прокълнат своя син и дъщеря? Когато синът им обича красивата дъщеря на омразен враг, а тя им стане снаха и роди Небесни внуци, чисти и сияйни като кристал, дядото и бабата ще се усмихват от удоволствие. С времето двата рода, някога пропити с омраза, ще се преобразят.
Кой друг метод, ако не транскултурните бракове, ще даде възможност на бели и черни, юдеи и мюсюлмани, хора от изток, от запад и от всички раси да живеят като едно човешко семейство? Идеалното семейство е моделът да живеем заедно в мир. Идеалното семейство е гнездото, където живеем и се учим да бъдем едно. В него откриваме основата за любов и уважение между родители и деца, споделено доверие и обич между съпруг и съпруга и взаимна подкрепа между братя и сестри. Поради тази фундаментална причина трябва да получите Святата брачна Благословия от Истинските Родители и да установите Небесната традиция на идеални семейства, дори това да означава, че трябва да рискувате и живота си.

Живот на истинска любов
Нека повторя: За да приличаме на Бог, изначалното битие на истинската любов, трябва да станем господари на истинската любов. Трябва да въплътим истинската любов и да я практикуваме, за да развием характера си. Това е начинът, по който всеки от нас може да стане Истински Родител.Какво означава да живеем, като обичаме истински? Истинската любов е духът на обществена служба. Тя носи мира, който е коренът на щастието. Егоистичната любов е маска на желанието да направиш така, че партньорът да живее за теб; истинската любов не носи такава поквара. По-скоро нейната същност е да дава, да живее за благото на другите и за цялото. Истинската любов дава, забравя, че е дала, и продължава да дава непрестанно. Истинската любов дава с радост. Откриваме я в радостното и любещо сърце на една майка, която люлее бебето си на ръце и му дава да суче. Истинската любов е жертвоготовна любов, както при предания син, чието най-голямо удовлетворение е да помага на родителите си. Бог сътвори Вселената, мотивиран именно от такава любов: абсолютна, уникална, непроменлива и вечна, инвестираща всичко, без очакване или условие да получи нещо в замяна.Истинската любов е изворът на Вселената. Веднъж след като човек я притежава, тя го прави център и господар на Вселената. Истинската любов е коренът на Бог и е символ на Неговата воля и мощ. Когато сме свързани помежду си чрез истинска любов, можем да бъдем заедно завинаги, като радостта от взаимната компания се увеличава непрестанно. Магнетизмът на истинската любов поставя всички неща във Вселената на наше разположение, дори Бог ще дойде и ще обитава с нас. Нищо не може да се сравни със стойността на истинската любов. Тя има силата да накара да изчезнат всички бариери, създадени от грешните хора, в това число националните граници, расовите, дори и религиозните бариери.Основните характеристики на истинската любов са, че тя е абсолютна, уникална, непроменлива и вечна, така че, който практикува Божията истинска любов, ще живее с Бог, ще споделя Неговото щастие и ще се радва на правото да участва като равен в Неговото дело. Ето защо живот, живян за благото на другите, живот на истинска любов, е абсолютната предпоставка да се влезе в Небесното царство.Уважаеми лидери, сега живеете в епоха, когато всеки брак може да получи Божията благословия. Божиите обещания се изпълняват. Небесното царство на земята, което е Божият идеал на сътворението, се установява пред очите ви. Моят живот, повече от осемдесет години, е посветен единствено на Небесната воля. Това бе самотен път, обсипан с кръв, пот и сълзи, но сега дава победоносни плодове за шестте милиарда хора по света. От духовния свят основателите на световните религии, десетки хиляди светци и вашите собствени добри предци наблюдават всяко ваше движение. Така че всеки, който се отклонява от Небесния път, ще го последва наказание.В повече от 180 страни посланиците за мир, които са наследили Небесната воля и традиция, правят сериозни усилия ден и нощ, за да провъзгласяват стойностите на истинската любов и истинското семейство. Те са се отправили напред с пълна сила, за да установят Царството на мирния идеален свят на тази земя. В Близкия изток, едно от огнищата на напрежение в света, юдеи, християни и мюсюлмани, откриват възможности чрез философията за мир на преп. Мун да започнат диалог в ново измерение. През изминалите десетилетия инициираната от преп. Мун Обединителна мисъл изигра решаваща роля в това да се сложи край на Студената война. Сега без много шум в обществото полагам успешни усилия за обединението на моята родина Корея.Но все още не съм удовлетворен, защото започнах делото на своя живот по заповед на Небето. С Божието помазание дойдох като Истински Родител за човечеството и съм решен да спазя обещанието си към Него. Решен съм да залича всички национални разделения и бариери, които са тровили земята и да установя Царството на мирния идеален свят, където всички навсякъде могат да живеят ръка за ръка.

Посланиците на мира
Уважаеми посланици на мира!Надявам се, че сте научили много неща чрез това послание от Бог. Вие представлявате Небето и докато човечеството продължава да се носи без път и посока, то се нуждае от вашата помощ. Моля ви, използвайте тази възможност да подновите решимостта си да бъдете Небесните пратеници, които са готови да изпълнят заповедите на Небето! Бих желал да обобщя днешното послание, така че всички ние да поемем тази Небесна мисия и дълбоко да я запечатаме в сърцата си.Какво изгубихме поради грехопадението на Адам и Ева, които бяха създадени като Божии деца?На първо място, изгубихме потомствената линия, дадена ни от Бог. Потомствената линия е най-специалният дар, който родителите завещават на децата си. Чрез грехопадението Адам и Ева наследиха грешната потомствена линия на сатана и се принизиха до нивото на негови деца.Трябва със сигурност да разбираме, че днес всички човешки същества без изключение са потомци на грехопадението и са наследили потомствената линия на сатана.Когато Бог сътворяваше Адам и Ева, Той инвестира цялото Си същество сто процента. Той ги сътвори, основавайки се на стандарта за абсолютна любов, абсолютна вяра и абсолютно покорство. Той им даде Своята потомствена линия като семето на любовта и живота им.И тъй, от този момент Бог ви пресътворява като нови хора. Широко е отворен пътят да промените своята потомствена линия чрез церемонията на святото вино, която Истинските Родители са установили. Благословията е ваша, било то като младоженци или като вече женени двойки, така че да можете да създадете истински семейства.На второ място, грехопадението предизвика загубата на братско-сестринската любов, когато в семейството на Адам по-големият брат Каин уби по-малкия си брат Авел. Семейната структура, както бе изначално замислена от Бог, бе изпълнена с благословии, в т.ч. любов и хармония между братята и сестрите. Грехопадението принизи братско-сестринската връзка и я превърна в съперничество, изпълнено със завист и омраза.За да възстановя този проблем в потомствената линия, аз насърчавам хората по целия свят да участват в транскултурни бракове. Тези бракове възстановяват изначалната семейна структура, когато тези, които са „Авел” – относително по-близко до Небесната страна, заемат водеща роля и позиция на по-голям брат.Госпожи и господа, тъй като прекарах живота си, като откривах и разкривах тези тайни на сатана, бе неизбежно да не се изправя пред преследване. Понякога страданието бе толкова интензивно, че не може да се опише с думи. Но сега вече съм спечелил победа над всички препятствия. Ето защо, мога да провъзглася Епохата след идването на Небето, епохата, когато се проявява силата на Небето.На тази основа изграждам световна Авелова сфера, която обединява религии и нации, представляващи 78 процента от настоящето световно население. За да създам съответната световна Каинова сфера, обединявам всички онези, които са родени с монголското петно, а това включва 74 процента от световното население.Сега тези двете, световната Авелова сфера и световната Каинова сфера, трябва да станат едно и да се обединят с Федерацията за вселенски мир, която представлява Авеловия суверенитет. За да установим Царството на мирния идеален свят, трябва да минем отвъд религиозната и националната принадлежност и трябва да премахнем националните граници и всички други бариери. Искам да повторя, че това е единственият начин за човечеството да постигне изначалния идеал на сътворението. Нашата съдба е да изпълним тази отговорност. Като направим това, ще установим изначалното право на господство, изгубено поради грехопадението на Адам и Ева.Като формирате тази нова Авелова сфера, моля ви да помните, че сега имате отговорността да асимилирате Каиновата сфера по цялото Небе и Земя. Като направите това, ще създадете условия да бъде установено новото Небе и новата Земя, Божието царство на Земята и Небето, където Бог има пълна власт.

Проект за мир
Лидери от целия свят, позволете ми да се възползвам от възможността, дадена ми днес от този високопоставен форум, да повторя предложението си за наистина провиденчески и революционен проект. За да постигнем мира и благоденствието за човечеството, а също и да изградим Божието отечество и изначална родна земя, предлагам да се изгради път, прекосяващ Беринговия проток, където сатана исторически е разделял Изтока и Запада, Севера и Юга и където се разделят Северна Америка и Русия. Този път, който наричам „Царския мост-тунел за световен мир”, ще е свързващ елемент от международна магистрална система, която ще позволява на хората да пътуват по суша от нос Добра надежда в Африка до Сантяго, Чили и от Лондон до Ню Йорк през Беринговия проток и така тази магистрална система ще свърже света в една общност.
Бог предупреждава, че повече не ще търпи изолация и разделение. Изпълнението на този проект ще свърже света като едно село. Ще разруши създадените от човека стени между раси, култури, религии и държави, като така ще установи Царството на мирния идеален свят, което е било Божието съкровено желание.Съединените щати и Русия могат да станат като едно. Европейският съюз, Китай, Индия, Япония, Бразилия и всички други нации, а също и световните религии могат да слеят усилията си за успеха на този проект. Успехът на този проект ще бъде решаващ за установяване Царството на мира, където хората няма вече да воюват.

Госпожи и господа, някои може би се съмняват, че такъв проект е изпълним. Но там, където има воля, винаги се намира и начин – особено ако това е Божията воля. От гледна точка на науката и технологиите на 21 век е възможно да се конструира тунел под Беринговия проток. Цената на изграждането му също не е проблем. Помислете колко много пари светът прахосва във война. Човечеството трябва да осъзнае, че извършваме страшни грехове пред очите на историята и на нашите потомци. Да вземем един пример. Колко пари похарчи Америка за войната в Ирак през последните три години? Сумата наближава 200 милиарда долара. Този бюджет ще е повече от достатъчен за изпълнението на Беринговия проект.В тази епоха войната е най-примитивното и унищожително средство за разрешаване на конфликти, което никога не ще доведе до траен мир. Сега е времето, както проповядва пророк Исая, да претопим мечовете в плугове, а копията в сърпове. Човечеството трябва да сложи край на извратения порочен кръг на войната, в който единствено жертваме живота на децата си и прахосваме астрономически суми. Настъпи времето, когато страните по света трябва да обединят средства и усилия и да се устремят към Царството на мирния идеален свят, желан от Бог – Господарят на тази величествена Вселена.Госпожи и господа, човечеството върви надолу по задънена улица. Единственият начин то да оцелее, е като практикува мирната философия на истинската любов, истинския живот и истинската потомствена линия, проповядвана от преп. Мун. Вашите добри предци са напълно мобилизирани. Така че в тази Епоха след идването на Небето, когато Небесните сили стремително вървят напред, дори дадена страна или народ да изглеждат силни и могъщи, те нямат друг избор освен да се съобразяват с изискванията на Небесната съдба.

Нашата мисия
Оставям избора на вас. Не може да се постигне съвършенство в невежество. Посланието от Небето, което ви предавам днес, е както благословия, така и предупреждение за това поколение. Ще влезете ли в крак с мен – преп. Мун, който се издигам по пътя на победата, следвайки Небесната съдба, и ще станете ли водещи личности в изграждането на истински семейства, истински общества, истински нации и истинското Царство на мирния идеален свят? Или ще останете затворници зад същите стари стени, всички те дело на сатана – стените на вашата религия, култура, националност и раса – и ще прекарате ли остатъка от времето си на земята в агония и съжаление? Небето ви призовава да бъдете мъдрите лидери, които ще преобразят този свят на злото и ще установят новото Небе и новата Земя, новата култура и идеалното царство.Федерацията за вселенски мир, която се роди чрез съвместните усилия на присъстващите тук, представлява Божията победа, плода от кръвта, потта и сълзите на Истинските Родители и въплъщава съкровените надежди на света. Тя ще изпълнява ролята на Авелов тип партньор спрямо съществуващите Обединени нации; ще представлява новия суверенитет за изграждане на сферата на универсален мир, известен като Чон Ил Гук. Моля ви, имайте предвид, че ви е поверена Небесната мисия да изградите на практика Божията родина, което не е нищо друго, а идеалът, който Бог замисляше по време на сътворението.Помислете си за мироопазващата работа на Обединените нации. Понякога те са отдръпвали силите си преди мисията им да е завършила. Корейската война е един такъв пример. Ето защо на 20 октомври в Украйна по време на световната обиколка в 120 нации за учредяване на Федерацията за вселенски мир, провъзгласих пред света създаването на структурите „Пазители на Царството на мира” и „Корпус на Царството на мира”, които ще гарантират благоденствието и бъдещето на човечеството.Тези две организации ще гарантират реда и мира в новия свят. Човечеството все още е впримчено в капана на разделението и себичните интереси, които са остатъци от Епохата преди идването на Небето. Тези две организации ще бъдат авангардът, който ще образова човечеството в принципите и практиката на истинската любов през Епохата след идването на Небето. Целта на това образование ще бъде да създаде истински индивиди, истински семейства, истински нации, истински свят и истинска Вселена.Надявам се, че в тази нова епоха ще облечете новите доспехи на истинската любов и ще бъдете мъдри и смели деятели в „Корпуса на Царството на вселенския мир”, като всеотдайно работите за благото на Небето и идните поколения на човешкия род.Моля, запечатайте дълбоко в сърцата си това предупреждение от Небето. Помнете, че единствено чрез Святата брачна Благословия, установена от Истинските Родители, можете да наследите Небесната потомствена линия и да формирате сферата на свобода и пълно освобождение. Освен това, Святата брачна Благословия ни показва как да създадем Божието идеално семейство и Царството на мирния идеален свят.Моля ви, тъй както Истинските Родители са правили досега, дайте най-доброто от себе си за развитието и успеха на Федерацията за вселенски мир и за създаването на Божието идеално семейство, идеална нация и Царството на мир.Моля ви да станете истински принцове и принцеси, които могат да служат на Бог и да живеят заедно с Него, защото Той е вечният Цар на мира и Истинският Родител на човечеството. Нека живеем в съответствие със стандарта за истински предани деца, патриоти, светци и членове на Божието семейство! Нека създадем вечното Царство на мирния идеален свят!Нека Божиите благословии бъдат с вас, вашите семейства и вашите нации!Благодаря ви!
Нацията на космическия мир и единство

Моделът за идеални семейства и нации

Послание за мир № 2
БОЖИЯТ МОДЕЛ ЗА ИДЕАЛНОТО СЕМЕЙСТВО, НАЦИЯТА И ЦАРСТВОТО НА МИРА

Това обръщение бе изнесено от преп. д-р Сан Мьон Мун и д-р Хак Ча Хан Мун в поредица от национални срещи на посланиците за мир, журналисти от в. „Сеге Таймс” и други лидери на Корея. Тези събития се състояха в периода от 16 до 17 март и от 22 до 24 март 2006 г. (Бел. ред.)

Изтъкнати световни лидери, посланици на мира и благословени семейства, които сте дошли от всички краища на света с надеждата да постигнем световен мир и да изградим идеалното родно място на Небето и Земята! Бих желал да изразя дълбоката си благодарност към всички ви за това, че се събрахте тук въпреки заетостта си и участвате в това събиране, за да разпрострем и издигнем Семейната партия за космически мир и единство на глобално ниво, така че тя да прерасне в Палатата за Мир и Обединение на Чон Ил Гук . Нека превърнем Федерацията за вселенски мир в организация-модел от типа на ООН; и да изградим Чон Ил Гук – Царството на мирния идеален свят, чрез съвместните усилия на всички нации по света. Както може би знаете, тази година се отбеляза осемдесет и седмия ми рожден ден. По този забележителен повод като основател на Федерацията за вселенски мир, която трябва широко да отвори вратите на Епохата след идването на Небето, искам да ви предам същността на Небесната истина, която моята съпруга и аз сме преподавали през целия си живот. Заглавието на това послание е „Божият модел за идеалното семейство, нацията и Царството на мира”.Госпожи и господа!Когато погледна назад, животът ми беше като сън.Едва на шестнайсет години, когато нямах нищо друго освен жизнерадостен дух и въжделенията на младостта, бях призован от Небето и започнах да живея за Божията воля. Това не остави място в сърцето ми за никакви светски амбиции, които може би съм имал. Това не бе лесен път, но аз го следвах повече от осемдесет години без да гледам никъде настрани, а само напред. Такъв бе отреденият от съдбата ми живот. Нямах друг избор, освен да се откъсна от прегръдката на своите обични родители, братя и сестри, които бяха много привързани към мен и искаха да остана с тях. Те направиха големи саможертви и заради мен преминаха по трънливия път на ужасно страдание.Това бе път през пустошта, който никой от шестте и половина милиарда хора, живеещи на земята, не би могъл да разбере. Дори когато шест пъти преминавах през трудностите на затворническия живот, никога не съм загърбвал отговорността си в Божието провидение; такъв бе моят живот.

Дълбоката тъга на Бог
Това е така, защото знаех много добре колко измъчено, оскърбено и изпълнено с горчива тъга е Божието сърце, докато ни е чакало хиляди години. Аз осъзнах, че ако Бог, който е произходът на милиардите хора и Творецът на всичко във Вселената, не бъде облекчен от тази тъга, човешкият живот ще бъде напълно без стойност.Кога, къде и как стана така, че Божието сърце бе изпълнено с толкова мъчителна скръб? Кой въобще би могъл да причини такава печал на Него – абсолютното и всемогъщо Същество?Бог сътвори Адам и Ева, първите предци на човечеството. Той посвети Себе Си сто процента да ги отгледа като Свои син и дъщеря, свързани с Него чрез любовта, живота и потомствената линия, тъй като връзката родител-дете е най-възвишената и най-важната от всички взаимоотношения. Наследствената връзка между родителя и детето е единственият начин, по който Божията потомствена линия може да бъде унаследена и продължена за вечността. Но тази връзка между родителя и детето – по-ценна и важна от самия живот, бе прекъсната чрез грехопадението на първите човешки предци. Адам и Ева, които бяха Божия плът и кръв и Негови вечни възлюбени син и дъщеря, се свързаха в кръвна връзка с Божия враг – сатана, и станаха вместо това сатанински деца. При тази реалност през цялата история Божието сърце бе разбито и наранено от мъка и печал. Това все още остава най-опечаляващото и оскърбително страдание, което никой в историята преди не е могъл да разбере или прекрати.Така бе осуетен Божият идеал на сътворението да бъде създадено истинско семейство в първото поколение чрез Адам и Ева; семейство, чрез което Бог да може да предаде Своята потомствена линия за вечността. Единственият начин да се облекчи Божията тъга е като се възстанови и създаде истинско семейство, което няма връзка с потомствената линия на сатана. Това е и причината, поради която всички ние трябва да създадем истински семейства, които са Божият идеал на сътворението. В това се състои и основната задача и цел за основаването на Федерацията за вселенски мир.

Божията цел за сътворението на Адам и Ева
В Битие 1:27 от Стария завет се казва – „и Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.” Като разглеждаме Божието сътворение според изразеното в този пасаж, можем да заключим, че Бог е същество, което включва същността на един мъж и на една жена. Имайки такива характеристики, Бог не може да се чувства радостен от самотния живот. Затова Той създава Вселената като Свой обект-партньор. С други думи, Той сътвори всички неща във Вселената в позицията на обект-партньори в образ (т.е. подобни на Него) и в тази среда сътвори човешките същества като субстанциални (т.е. напълно въплъщаващи Неговите характеристики) обект-партньори. Така че, първият мъжки представител, сътворен от Бог като Негов субстанциален обект-партньор, е Адам, а женският представител, който сътворява, е Ева. Бог има цел, когато създава човешките същества по отделно като един мъж и една жена. Първо, невидимият Бог, който макар и да съществува напълно независимо като субект и хармонично да въплъщава двойките характеристики, се нуждае от физическа форма, за да може да се свързва със субстанциалния свят. Тази физическа форма не може да се представя само от мъжа или само от жената. Затова Той се въплъти в телата и на Адам, и на Ева и така можеше свободно да общува и действа в субстанциалния свят. Така е, защото без да има физическа форма, Бог е по-ограничен във връзката Си с видимия субстанциален свят. Ето защо, ако Адам и Ева бяха служили на Бог в сърцата си, ако бяха станали едно с Него, след това се бяха оженили въз основа на това, че са постигнали съвършенство, и бяха създали деца и семейство, те щяха да станат външните хоризонтални субстанциални Истински Родители, а Бог щеше да бъде вътрешният вертикален субстанциален Истински Родител. Ако това се бе случило, Адам и Ева щяха да приличат на Бог сто процента, както във вътрешната си природа, така и във външната си форма. Ако Адам и Ева като съвършено подобие на Бог бяха станали Истински Родители на човечеството, в ежедневния си живот човешките същества щяха да чувстват истинската реалност на Бог чрез преживяванията със своите родители.На второ място Бог сътвори Адам и Ева, за да реализира истинската любов. Той искаше Адам и Ева да достигнат съвършенство и в своето единство да бъдат въплъщение на истинската любов. На тази основа Бог щеше да дойде, да живее с тях и да бъде Родителят на истинската любов за цялото човечество. Адам и Ева, заставайки в позицията на субстанциални родители по Божий образ, щяха да създадат идеално семейство и в последствие идеален свят, като родят деца и умножат своето потомство. Ако това бе станало, духовният свят и земният свят щяха да бъдат свързани чрез човешките същества. Можем да заключим, че Бог ни сътвори с целта да бъдем свързващата точка между духовния и физическия свят.Като обитава в Адам и Ева въз основа на истинската любов, Бог щеше да бъде Истинският Родител, субстанциалният родител на човечеството. Нещо повече, когато за Адам и Ева настъпеше времето да приключат живота си на земята и да преминат в духовния свят, дори там Бог щеше да използва духовните тела на Адам и Ева и да се проявява като Истински Родител чрез тяхната форма. Но поради грехопадението на Адам и Ева, Бог не можа да види изпълнението на този идеал. Бог не се нуждае от пари, познание или власт. Тъй като е абсолютно, всемогъщо същество, Той не се нуждае от такива неща. Въпреки че съвременната наука бележи удивителен напредък, всичко това е процес на откриване на нови факти и истини в сферата на Божието творение. Огромната безбрежна шир на тази Вселена функционира в съответствие със закони и ред, които не могат да бъдат напълно разбрани от човешката мисъл и науката. В този смисъл Бог е също и абсолютният учен.

Божият идеал на сътворението
Тогава какъв ли е бил идеалът, който Бог се е надявал да постигне чрез сътворяването на човечеството? Идеалът бе да изпълни четири позиционната основа. Четири позиционната основа означава Адам и Ева в състояние на пълно единство с Бог. Това предполага, че те не могат да се отделят от Божията сфера на любов, дори да се опитват по всякакъв начин. С други думи, това е основата на семейство, чиито център е Бог, установена когато съпругът и съпругата са постигнали пълно единство не само един с друг, но също и с Бог, когато са станали идеална двойка и са родили идеални деца. Когато семейната четири-позиционна основа бъде завършена, това семейство въплъщава идеала за сътворението, желан от Бог. Семейството се създава, когато се съберат в едно съпруг и съпруга, родители и деца. В центъра на тази семейна група трябва да бъде Божията любов. Тогава съпругът представлява Небето, а съпругата – Земята. Въпреки че са две отделни същества, когато съпругът и съпругата станат едно, от хоризонтална гледна точка тяхното единство символизира единството на Небето и Земята. Просто казано, когато съпругът и съпругата са обединени въз основа на Божията любов, се отваря и пътят за постигане на единство във Вселената.
Госпожи и господа,Бог сътвори света, за да получи радост от него. Щом като дори и абсолютното битие, Бог, не е могъл да чувства радост сам, то Той се е нуждаел от партньор, с който да сподели даването и получаването на любов. Така е, защото радостта не може да бъде разбрана, когато човек е сам. Тя може да бъде преживяна само чрез партньор. Казано иначе, Бог сътвори света, за да чувства радост, като вижда как човечеството и всички неща от творението стават едно чрез Неговата любов и създават хармоничен и мирен свят на любов. На такава основа човешките същества трябваше да изградят съпружески отношения, чиито център е Божията любов, и да формират семейства, родове, народи, нации и свят на истинската любов. Бог създаде света, за да участва пряко в този процес и да чувства радост от него. Можем да видим, че човешките същества са абсолютно нужни, за да се изпълни Божият идеал на любовта и в тази светлина можем по-добре да разберем идеята, че абсолютната ценност произтича от абсолютен партньор. Бог, като бащата, и човечеството, като Негови деца, трябваше да изградят вертикална ос и това бе целта за сътворението на човешките същества. Ако тази ос бе съвършено свързана, т.е. ако бе установена взаимовръзка, която обединява човечеството и Бог в едно чрез истинска любов, тази взаимовръзка щеше да бъде абсолютно неразделна и никоя сила във Вселената не би могла да я прекъсне. Как може човек, който е свързан с изначалната любов на Бог и който е вкусил тази любов, някога да се отдели от нея? С идването на пролетта медоносните пчели се събуждат от дългия сън и вкусват свежия нектар на разцъфналите цветя. Опитайте се да дръпнете за коремчето такава пчела, която в унес е забравила за всичко останало и смуче от този нектар. Ще видите, че тя не може да се отдели от нектара, дори ако коремчето й бъде откъснато. А как е при вас? Веднъж само наистина да разберете вкуса на Божията истинска любов, няма да можете да се отделите от нея. Винаги ще се връщате и ще я търсите. Това показва, че силата на вертикалната истинска любов, която ни свързва с Бог, е по-голяма от силата на живота.

Ценността на семейството
Госпожи и господа, на нас ни липсва семейството, което сме оставили зад себе си, защото у дома откриваме споделената любов. Това е мястото, където са пуснали дълбоки корени любовта на майката и бащата, любовта на по-големите и по-малките братя и сестри, любовта на нашия партньор и деца, любовта на близки и съседи. Това е място на взаимна обич, където всички взаимоотношения и чувства на близост се сливат в едно чрез взаимна любов. Това ви кара да копнеете за всеки един член от вашето семейството. Копнежът и желанието на всеки скитник, напуснал семейството си, е да застане отново смело пред своето семейство като освободено същество, да прегърне планини, потоци и дървета, да обича своите близки и сънародници и да пее песни на възторг. Но ситуацията на човечеството, произлизащо от грехопадението, е различна: пропъдени от изначалния си Небесен дом и обречени да се скитат в изолация и покруса, човешките същества не могат да се върнат, независимо колко много им липсва семейството, тъй като са изгубили мястото, където се корени сърцето на изначалната родна земя. Но с настъпването на епохата на новото Небе и новата Земя, хората биват изкарвани от блатото, което ги засмуква, и пред тях се отваря пътят да се върнат по родните си места, които не са забравили дори за миг, и да се срещнат със своето истинско семейство. Може ли да има ден на по-голяма благословия за човечеството? Сега настъпва времето на Небесната мощ и съдба, което ни дава възможност отново да установим изначалното семейство, загубено поради грехопадението на Адам и Ева.

Семейство от три поколения, живеещи в хармония
Когато търсите изгубеното изначално семейство, трябва да започнете от позицията на постигналия съвършенство Адам, позицията на постигналия съвършенство Исус и позицията, представляваща постигналия съвършенство Господ при Второто Му пришествие. Бог ще обитава в такова семейство. Това семейство включва три поколения – дядо и баба, родители и деца, живеещи в хармония. Родителите и децата живеят в служба и на разположение на дядото и бабата, които са историческият корен, представляващ предците. Семейството ни дава модела как да живеем заедно в хармония. Семейството, в което родителите и децата се обичат и уважават, съпругът и съпругата са изпълнени с взаимно доверие и любов, а братята и сестрите се уповават и разчитат един на друг и всички живеят заедно като едно, е идеалното семейство-модел. Това означава, че трябва да създадете истинско семейство, в което се корени, расте и дава плодове дървото на истинската любов. Коренът на историята живее в такова семейство и в него се простират корените на Небесното царство. Именно от такова семейство произлиза Небесното царство на земята. Тук почиват и вечните корени на царския авторитет. Корените на миналото, настоящето и бъдещето се представят съответно от дядото и бабата, родителите и децата. Коренът на миналото представлява духовния свят; коренът на настоящето е дворецът, представляващ днешния свят; а коренът на бъдещето установява внуците като принцове и принцеси. Такова семейство е дворецът на мира, представляващ хармонията на двата свята – духовния и физическия. Трите поколения от дядо и баба, родители и внуци трябва да живеят заедно като едно семейство, служейки на вечно съществуващия Бог. Трябва да знаете, че отговорността на родовите месии, мисията на посланиците на мира и желанието на Бог е да се стремим към този семеен идеал и да създадем семейства, които представляват Нацията на космическия мир и единство (Чон Ил Гук), т.е. Божието царство. Трябва да създадете семейства, които ще липсват на Бог и при които Той ще копнее да се завърне, ако е бил някъде другаде. Трябва да отгледате семейства, в които Бог може да идва свободно като родител, който посещава Своите деца. Това означава да живеем в служба на Бог. В такова семейство Бог е вертикалният субект на съвестта. Като следва този вертикален субект, съзнанието ви застава в позицията на вертикален субект спрямо вас самите и обединява духа и тялото ви. Това е мястото, където се усъвършенстват родителската любов, съпружеската любов, детската любов и братско-сестринската любов – четирите сфери на любовта или сърцето. Единствено в такова семейство могат да се свържат в едно горе и долу, отпред и отзад, ляво и дясно и така да се поддържа непрестанно кръговото движение. Това води до осъществяване на Божиите вечни идеални семейства-модел и нации-модел, до осъществяването на Божието царство на мира.

Целта на брака
Госпожи и господаЗащо трябва човек да се задоми? За да възстанови позицията на собственик. Мъжът или жената сами по себе си са само една част от цялото. Така ни е сътворил Бог. Ето защо, Той взаимно разменя позициите между мъжа и жената, като поставя брачния партньор да бъде собственик на органа за възпроизводство, органа на любовта. Собственикът на половите органи на съпругата е мъжът й, а собственикът на тези на съпруга е жена му. Единствено когато са изпълнени с любов един към друг, партньорите могат да застанат взаимно един спрямо друг в позицията на собственик. Задомяваме се, за да установим тази позиция на собственик. Какво се опитваме да постигнем, като възстановяваме позицията на собственик? Правим го, за да изпълним и въплътим Божията любов от тази позиция. Бог е субектът на трите велики сфери на любовта. Като Собственик на Вселената, Той е учителят, собственикът и партньорът на истинската любов. Това е изначалната светогледна система за трите велики субекта. Всички тези учения и истини са обобщени въз основа на живота на истински, образцови семейства и след като веднъж те се разпрострат, обществото, нацията, света, та дори Небето и Земята могат да се трансформират в Царство на мира, изградено от идеални семейства-модел. Изтъкнати лидери, сега живеете в най-благословеното и възвишено време в историята. Сега провъзгласявам началото на ерата на новото Небе и Земя, Епохата след идването на Небето, за която са чакали и жадували милиарди ваши предци, дошли си и заминали си през историята; това е ерата на Царството на мирния идеален свят. Не само четирите велики религиозни основатели, но и милиарди добри предци слизат на земята в това време, за да ви водят по Небесния път. Отминава епохата, в която грешният и покварен свят предизвиква разрушение в човешкото общество, като позволява на онези, които са зли, да живеят по-добре от останалите. Аз, преп. Мун, който получих Небесния печат, идвам като Истински Родител на човечеството и като Цар на мира. Аз ще остана верен на обещанието си пред Бог. Със сигурност ще направя възможно епохата на Царството на мирния идеален свят да даде плодове тук на земята. Затова ви моля, всички вас, които сте се събрали тук днес, да помните, че сте централните личности, които ще установят Царството на мирния идеален свят тук на земята, като служите на Царя и Царицата на мира, Истинските Родители. Под флага на Авеловия тип ООН нека премахнем абсурдите и злото в този свят чрез силата на истинската любов. Нека чрез Федерацията за вселенски мир се превърнем в горди „Пазители и Корпус на Царството на мира” и нека закриляме благословените семейства по света! Нека пазим и бдим над тази благословена земя, която е наша планета! Моля се Божиите благословии и благодат да бъдат с всички вас – лидери, които представлявате различни сфери на човешката дейност и които чрез присъствието си издигнахте още повече значимостта на това историческо събитие. Моля ви, тъй както Истинските Родители са правили досега, дайте и вие най-доброто от себе си за развитието и успеха на Федерацията за вселенски мир и за създаването на