Как и защо започва злото

От книгата Истинска любов и забранена любов …

2 част

Кога, как и защо започват злото, страданието и човешката трагедия?

През цялата записана човешка история забелязваме съществуване на неестествена, зла природа в човека, която причинява конфликти и противоречия, носи много страдание е трагедия в живота ни. Затова е логично да допуснем, че злото се е появило в самото начало на нашето съществуване на тази планета, като се започне най-вероятно от пъвите ни предци.

Тъй като това е проблем, който надхвърля сферата на науката, трябва да се опитаме да го разберем от гледна точка на религията.

Много показателно и важно е да открием факта, че почти всички световни култури и религии проповядват някакъв мит или легенда за това какво се е случило в зората на историята, като приемат, че човечеството е загубило първоначалната си посока и в определен момент е станало зло и покварено.

В египетските предания например, се говори за изгубена златна епоха и смърт, причинени от „женския прародител” и змията.

Индийските легенди ни разкриват как Брама е бил прелъстен от Шива, която го накарала да повярва, че цветът от дървото на знанието ще му донесе безсмъртие.

В гръцката митология кутията на Пандора е известен пример. Пандора е била жена, която щяла да се омъжва за един от боговете, преди злото да е съществувало. Боговете й дали една кутия и я помолили да не я отваря до края на брачната си нощ. Но тя не могла да устои и сдържи любопитството си. Когато я отворила, ужасни нещастия и бедстия сполетели човешката раса. Библията разказва историята за Адам и Ева.

Известния психоаналитик Карл Юнг тълкува тези истории не просто като суеверия и митове, а като важни, истински откровения, далеч от обсега на рационалния ни ум. За Юнг това са символични изрази на колективната памет на човешката раса, съкровищница на тайни, идващи от подсъзнателния колективен разум, който ни разказва за миналото ни на човешки същества.

От всички истории, свързани с това, което религиите традиционно наричат „грехопадението на човека”, Библията съдържа най-поробното опидание, което е имало най-голямо въздействие върху различните световни културни сфери. Следователно тази история заслужава цялото ни внимание.

Книгата Битие, в Библията, ни описва как първия мъж (Адам) и първата жена (Ева) живеели в Едемската градина, щастлив свят, без страх, срам или зло. В центъра на тази градина имало две дървета. Бог дал пълна свобода на Адам и Ева, но заповядал да не ядат от „плода” на „Дървото на познанието на доброто и злото”, със сериозното предупреждение, че ако ядат, ще упрат.

Изкушена от една „змия”, жената яла от забравения плод и после го споделила с мъжа. Впоследствие двамата се почувствали засрамени от голотата си и се скрили от Бог. После Бог проклел змията, изгонил Адам и Ева от градината и поставил ангел на входа, за да пази човека да не достигне „Дървото на живота”, другото дърво, което стояло в центъра на градина.

Това е било грехопадението на нашите прародители според библейския разказ.

Нека детайлно да разгледаме тази история, за да дешифрираме различните и символи, които ни позволяват да разберем значението и посланиет и във връзка с днешната ситуация на човечеството.

В търсенето на първите ни предци

Една от характеристиките, които отличават човешките същества от животните, е притежаването на уникален, вечен и неразрушим дух. Ето защо, когато споменаваме най-първата двойка (според Библията, „Адам и Ева”) имаме пред вид първия човешки вечен и неразрушим дух на мъж (Адам) и на жена (Ева). Двамата представляват и въплъщават мъжките и женските характеристики на Бог и е трябвало да станат видим израз на Неговите невидими характеристики (образ и подобие). Първите сътворени човешки духове произлизат от тези два първи (майка и баща) човешки духа.

Основната ни грижа е да изясним техния духовен и божествен произход, както и целта на тяхното сътворение, а не толкова детайлите на биологичния и физическия им произход. Въпросът за физическия произход, който принадлежи на научното поле, се надяваме да намери отговор някъде в бъдещето. Дори да предположим, че множество хуманоиди са въвлечени в биологичния ни произход, това няма да предстаблява проблем за основните твърдения на Божествения Принцип. Въпреки това има много интересни нови открития относно произхода ни, направени наскоро чрез генетичната биология:

Съвременните биолози Ребека Л. Кан, Марк Стоункинг и Алан Уилсън от Калифорнийския университет в Бъркли, са направили изследване, проследявайки генетичния код на митохондрийните ДНК, съдържащи се в нашите клетки, които извлекли от 147 плаценти на жени от всички раси и географски райони на петте континента. Любопитен е фактът, че митохондрийните ДНК се наследяват и се предават изключително от нашите майки. Резултатите от това изследване водят до значимо, показателно заключение: всеки от нас, като част от човешката раса може да проследи родословната линия в миналото до една единствена жена, наречена от тези учени „Митохондриална Ева”.

Резултатите се публикуват на 1 януари 1987 г., под заглавието „Митохондрийните ДНК и човешката еволюция” в сп. „Нейчър”, едно от престижните научни списания. Това изследване стана причина за големи дискусии, а по-късно се правиха много опити да се дискредитират заключенията му. Въпреки че тези опити успешно подкопаха твърденията за раса, време и място на появяване на предполагаемата „първа жена”, фундаменталната презумция, че гените ни произлизат от нея, остава все още неоспорена.

Човешката раса е започнала съществуването си в точно определен момент от историята на нашата планета, също както индивидуалният ни физически живот има точно начало. Следователно, логично е да направим следното сравнение:

Нашите баща и майка са началната точка на живота ни. Те са ни предали характеристиките и гените си, съдържащи се в двете първоначални клетки, обединили се в момента на зачатието, които след продължително мултиплициране дават значително количество от клетки, оформящи органите не тялото ни. Всяка клетка от тялото ни притежава уникален генетичен код, хатактерен за всеки индивид, произлизащ от двете първоначални клетки.

По същия начин, повече от 5,5 милиарда хора, които съставляват населението на света, произлизат от възпроизводството на всяко отделно поколение, съществувало някога, и в крайна сметка, ако се движим назад по родословното си дърво, ще стигнем до първите ни предци. Първият баща и първата майка, първата човешка двойка, началото на биологичния ни вид. Всеки от нас носи този уникален генетичен код и характеристика, дадена му от първите родители.

(Всеки индивид без изключение води началото си от един баща и една майка. Ето защо има математически проблем на статистиката на ръста на населението към спад от приблизително 5,500000000 настоящи жители на населението на света до времето на нула жители и очевидно следващият номер след нула, който ние можем да разгледаме математически, трябва по необходимост да бъде номер 2, тъй като 1 или 1,5 в този случай не могат да създадат потомство.)

Дали биолозите неизбежно ще достигнат до заключението, че Адам и Ева от историята, разказана в Бивлията, първата двойка и предците на човечеството, наистина са съществували?

Днес трябва да сме благодарни, че няколко открития в съвременната наука ни помагат да обидиним и изясним много от тези древни религиозни вярвания. Особено новите и революционни открития в областта на квантовата физика, молекулярна биология и парапсихологията.

За съжаление в отминалите векове, от времето на Галилео Галилей, сериозни и нестихващи полемики се водят между религиозната и научната гледни точки, в основата си провокирани от невежеството и фанатизма, които много често са присъствали и от двете страни. Според Божествения Принцип, противоречия между наука и религия не могат да съществуват. Както преп. Мун хумористично се изразил пред група учени, които искали да знаят защо един религиозен лидер спонсорира огромни научни конференции, той отговорил: „Бог е най-опитният учен, номер едно”. Наука и религия трявва да работят заедно и в хармония, тъй като и двете служат за преодоляване външното и вътрешното ни невежество. Както отбезва Алберт Айнщайн: „Науката без религия е саката, а религията без наука е сляпа.”

Значението на символите

Едемска градина: Еврейска дума „еден” означава „щастие” и „наслада”, което ни показва, че хората е трябвало да живеят в радост и щастие. Ето защо „Едемската градина” представлява Идеалния свят или Земния рай, постигнат чрез изпълнението на това, което Божестения Принцип нарича „трите големи благословии”.
Първа благословия: достигане на индивидуално съвършенство.

Втора благословия: установяван е на истинско семейство на вечна любов.

Трета благословия: хармония и обединение между човешко семейство и цялото творение (като пазители и защитници на околната среда).

Тези дарове или божествени благословии трябва да са основните цели, които всеки човек е нужно да достигне, а ние ги намираме изразени в Бит. 1:28: „…Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я …” (Виж Диаграма 3).

Бог би се радвал да живее в дом, в който има такава любов, но той също би желал да разшири този дом, докато цялото човечество не стане едно семейство с Бог като баща и заживее в хармония с околната среда.

диаграма 3

Адам и Ева е трябвало да израснат и достигнат както физическа, така и духовна зрялост като синове и дъщери на Бог, с други думи да станат единни с Бог в сърцето си, любовта и идеалите си. Така Адам и Ева са били предопределени да бъдат въплъщение или видима проява на невидимия Бог. Храмът, където Божия Дух постоянно ще обитава.

Тогава, с Божието позволение и благословия, е трябвало да се обединят, опиянени от небесна любов, да създадат една вечна двойка и да станат Истинските Родители на човечеството, които могат да предават физически и духовен живот на децата си. Били са предопределени да установят традицията на истинска любов и вечно щастие, която да се следва от техните наследници и накрая от цялото човечество.

Сферата на истинска любов и вечно щастие е трябвало да продължи да се разраства в духовното измерение или в в Духовния свят след смъртта на физическо тяло. Посредством човешкото семейство Бог е щал да властва чрез любов над цялото творение – и във физичеслата вселена, и в духовния свят.

Всичко това днес можеше да бъде реалност, ако хората не бяха деградирали поради греха си в самото начало. По тази причина постоянно желание на човек е да възобнови и възстанови изгубената Едемска градина или Земния рай, и по този начин накрая да достигне Божия вечен и непроменлив идеал. В религиозната фразеология тази надежда се нарича „Небесно царство” или „Ново небе и Нова земя”, както са споменати в Библията.

Двете дървета в едемската градина: Дървото на живота и Дървото на познанието на доброто и злото, споменати в Библията, не са „дървета” в буквалния смисъл – с листа и клони, каквито можем да намерим в ботаническите градини. Тези две дървета, разположени в средата на Едемската градина, символизират Адам и Ева, които са били в центура на божественото творение. В Библията можем да намерим няколко пасажа, които сравняват човека с дърво. (Пс. 11:30 и Пс. 1:3, Ис. 5:7, Дан. 4:17 – 19, Йоан. 15:5, Рим. 11:17)

„Дървото на живота” е било искреното желание на Адам, но той не е могъл да го достигне, защото е изгонен от градината, след като е съгрешил. То представя идеалния Адам или човек на живота. Ето защо изразът „Дръвото на живота” е споменат в Библията в различни случаи, като надежда и вечното желание не само на Адам, но и на всички човешки същества, които се стремят към съвършенство. Например в Стария завет – Притчи 13:12, „…постигнатото желание е дърво на живота” – също в Новия завет – Откровение на Йоана 22:14, „Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота…”
„Дървото на познание на доброто и злото”, символизиращо Ева на степента й на растеж и нейният „плод” би могъл да даде знание както за „добро”, така и за „зло”, което ще видим по-нататък.

Заповедта: Фактът, че възможността за действие в грешна посока е съществувала, ни показва, че Адам и Ева все още са били незрели, т.е. в период на изратване към съвършенство. Заповедта представлява „Божието слово, Истина или Принцип”, които е трябвало да ги водят през периода им на растеж. Било е отговорност на човека да се довери на това слово като на предизвикателство, което ще му позволи със собствени усилия да достигне съвършенство и изпълни целта на живота си. Тази история и трагична реалност, в която живеем днес, ни показват, че Адам и Ева не са изпълнили отговорността си.

Забраненият плод: Какво точно са направили те? Отговорът е в плода. Какво е значението на този плод, който ги е подтикнал към злото? Очевидно трябвада е символ на нещо изключително желано, за което те са били склонни да рискуват живота си.

Не е възможно този плод да е бил просто тест, даден им от Бог, за да демонстрират подчинението си, както някои хора вярват. Никой родител и още по-малко един Бог на любовта, при това всемогъщ, няма да изпитва децата си и да налага смъртно наказание, ако те се провалят на теста. Ето защо заповедта на Бог не е била тест, а предупреждение, за да предпази децата си от някои сериозни опасности. Още повече, че предците ни е можело да рискуват да умрат само за нещо, което е било по-примамливо и стимулиращо от самия живот. Какво е можело да бъде това? Кое е по-важно от самия жовот и ни кара, дори днес да го рискуваме? Както вече обяснихме, само силата на любовта може да е по-голяма от желанието за живот. Мъжете и жените сега и в миналото са жертвали живота си за Божията любов, родината си, идеите си и т.н. Много дуели и смърт е имало в спорове за женската или мъжката любов.

Плодът на едно дърво е знак за неговата зрялост и капацитет за продуктивност. Едно дърво се размножава чрез плодовете си, които съдържат семената. По същия начин човешките същества се размножават чрез сексуалните си органи, които носят семената им. Затова нашият „плод” символизира сексуалната любов, чрез която ние също се размножаваме. Ето защо преди да изядат плода, Адам и Ева не са се срамували от голите си тела. Но след като са го изяли, са изпирали срам и са скрили сексуалните си органи. Това че Адам и Ева са изяли плода, означава, че са имали полово сношение.

Фактът, че те са се скрили и да почувствали срам ни показва, че са загубили невинността си и че тази специфична връзка е била осъществена в неподчинение на заповедта и наставленията на Бог, преди да достигнат физическата и духовната си зрялост. Ние имаме естествена наклонност да крием грозотата си и да се чувстваме засрамени от неуместното си поведение.

Означава ли това, че сексът сам по себе си е нещо грешно? Естествено, не. Напротив, както вече обясних, веднъж след като сме достигнали физическа и духовна зрялост, сексуалната любов с център Бог трябва да е най-красивото и свещено преживяване между мъжа и жената. Секдуалните органи трябва да са свързващата точка за обединението и консумацията на истинска и вечна любов между Бог, Адам и Ева. Тези органи са най-ценните: мястото на любовта, живота и родословното дърво, чрез които децата на Бог ще се множат.

Заповедта на Бог „не яжте” е била нужна на Адам и Ева само през пеирода на израстването им към съвършенство. Стриктно им подчинение е било много важно, защото реализацията на Идеала за Любов и целта на Божественото творение са зависели от това. Веднъж достигнали зрялост, сам Бог е щял да се обедини с тях в радостта им от женитбата и сексуалната любов.

Змията: Често срещаме и в най-широко разпространената литература известния сюжет за любовния триъгълник, където два персонажа се борят за любовта на трети. Откриваме го също и в някои от историите за грехопадението. В библейската история този трети прерсонаж е характеризиран като „змията”.

Коя е тази „змия”, придумвала Адам и Ева, които са били чисти и невинни, да имат преждевременна сексуална връзка в неподчинение на заповедта на Бог? Очевидно е, тази „змия” не е истинска змия с говорни способности.

Библията, в книгата Откровението на Йоана (12:9), нарича тази „старовременна” змия „дявол и сатана” и я идентифицира с падналия ангел, който „мами цялата вселена” и бил изгонен от небето заедно с другите ангели. В християнската традиция водачът на ангелите, първоначално добър, но после предал Бог и предизвикал грехопадението на Адам и Ева, е познат като архангел Луцифер. Какво е направил Луцифер, за да предаде божествения план? Библията ни разкрива в стихове 6 и 7 от Съборно послание на Юда в Новия завет, че тези паднали ангели са загубили позицията си защото са извършили сексуални грехове. Това ни показва, че архангел Луцифер,като предводител на тези ангели, също е съгрешил и се е опозорил поради сексуалнен грях.

Като се има пред вид, че това е бил грехът, извършен също от Адам и Ева под влияние на архангела, стигаме до заключението, че не става въпрос за два отделни случая без връзка, а по-скоро за едно и също престъпление.

Първото престъпление или първоначалният грях

Когато всички символи на тази история на грехнопадението са изследвани и декодирани, можем да си направим извода, че първото престъпление или първоначален грях е бил извънбрачната връзка на сексуална любов между Ева и архангел Луцифер. Впоследствие тази покварена любов е предадена на Адам, когото Ева убедила да имат междувременна сексуална връзка.

Тази забранена сексуална любов представлява най-голямото предателство срещу Бог и Неговия идеал за истинска и вечна любов, която Адам и Ева е трябвало да достигат след тяхната физическа и духобна зрялост.

Ако любовта е най-бажното и ценно очакване от живота, тогава унищожението на любовта представлява най-голямата трагедия в история.

Както после ще видим, този инцидент е осквернил нашите първи предци, които е трябвало да поставят истинския стандард за това, което е щяло да бъде вечна любов между съпруг и спъпруга. Трябвало е също да станат Истински родители на човечеството и видими представители на Бог за всичките си наследници, установявайки свят на радост и просперитет.

Но вместо това човешката история е започнала с изневяра и прелюбодействие, установявайки грешен модел и изцяло различен пример от това, което е трябвало да бъде идеалът, поставяйки човешките същества на много ниско ниво, примитивен в духовно и физическо отношение начин на живот, което ни докарва до пещерно съществуване и води човешката история до трагични последствия.

Винаги са ни учили, че първоначалният грях е коренът или изворът на всички последвали прегрешения и причината за духовната смърт и нищета на цялото човечество. Много теолози и вярващи са били заинтригувани и учудени как един единствен инцидент, колкото и тежък да е, може да опропасти цялата човешка раса за толкова дълго време.

Можем да го сравним с просто избождане на око, което причинява постоянна слепота или една перфорация на сърцето, която слага край на живота в цялото тяло. Психоаналитиците често са проследявали случаи на тежки умствени отклонения, започнали от една-единствена психическа травма или шок.

Ще го сравним със замърсяване на воден източник, което неизвежно засяга целия град или с болест, която прониква в корена на дърво и постепенно поразява всеки клон и листо. В родословното дърво на човешката раса Адам и Ева бяха коренът.

Сродни тълкувания

Сексуалната интерпретация на грехопадението

Сексуалната интерпретация на грехопадението на ангелите и грехопадението на Адам и Ева не е изцяло нова в историята на Юдео-Християнството. Откриваме тази линия на интерпретация в писанията на някои юдейски равини, предимно от междузаветния период, както и при някои църковни отци и църковни писатели от ранните векове.

През втори век Климент Александрийски пише:”…първият човек от нашата раса не е изчакал съответното време, пожелавайки удоволствията на женитбата преди ипределения час и той изпаднал в грях, като не е изчакал времето на Божията воля… те (Адам и Ева) били подтиканти да го направят преди естественото време, защото са били все още млади и придумани в измяна.” (За женитбата XIV:94, XVII:102 – 103).

Теофил Антиохийски и Свети Ириней също считат за незряла Аданивата възраст, когато той нарушил правилото да се въздържа от сексуално общение с Ева, бъдещата му жена. Не защото действието е било грешно, а защото не е билио подходящо за възрастта им.

Представата, че грехопадението е станало в период на ндезрялост, преди да са достигнали събършенство, е споделена също и от Питър Ломбард, Хуго от Свети Виктор, Александър Хелейски, Св. Бонавентура, Джон Дънс Скотус и други представители на францисканската школа.

Повлияна от някои апокрифни книги от този период и особено от Книгата на Енох, представата за сексуална връзка между ангели и жени в началото на историята е била общоприета, в частност за да се изтълкуват стиховете 6:1-4 на Битие. Тертулиан (160-200) нарекъл тези паднали нагели „Desertores Dei, Amatores Feminarum” – дезертьори на Бог и любовници на жените.

Сродни интерпретации са поддържани от Св. Ириней, Атеногор, Св. Атанасий, Св. Амброзий, Св. Йеронимий, Св. Юстин и други. Всъщност тези неясни и непълни анализи не могат да предоставят ефективно разрешение на сериозния проблем за първоначалния грях.

„Амброзиастър”, текст от четвърти век, дълго време приписван на Св. Амброзий, но сега определен като анонимен, е малко по-конкретен по темата:

„Ева, първата жена, не само, че се опорочила, загубила девствеността си против Божията воля, а и всичко, произлязло от нея, било опорчено, като се започне от Каин, роден от първото неподчинение.”

„…дяволът използвал Ева, за да въвлече Адам, като го превърнал в инструмент, чрез който да узурпира върховната власт, принадлежаща на Бог.”

„…Адам, първият и единствен мъж, създаден и воден от Бог към универсално царуване, с даден божествен образ и подобие, приел предложението на дявола да стане като Бог, като отнел девствеността на жена си Ева, на която Господ Бог обещал чистата съпружеска любов на святата женитба”. (Първоначалният грях. Елефтерий Елорду. Б.А.С. 1977, стр. 202, 208, 221).

„Амброзиастър” е имал огромно влияние над Св. Августин, който въпреки че подчертава, че грехопадението се дължи най-вече на грешна гордост и неподчинение, заслужава нашето признание за разкриване като ненаситна похотливост – все още коренът на сегашното греховно състояние на човека.

Това, Мьонг Мун, е фактът, че те не се явяват само като библейски тълкувания или изследвания на теологически интерпретации, направени в миналото, а по-скоро преп. Мун обявява с абсолютно убеждение и голям авторитет, че това са нови божествени откровения, резултат от целенасочено и напрегнато търсене в реалността на духовния свят.

Второ, тези откровения, както ще видим за първи път, хвърлят светлина и задълбочават отделния детайл – мотивация, процес, последици и разрешение на това първо престъпление или първо роден грях, който ни е засегнал толкова дълбоко и продължава да ни въздейства, като трагично тегли мъжа и жената в посока на непозволена любов.

За нещастие, трябва да признаем, че дълбоко в човешкото сърце все още съществува силна склонност или тенденция да се търси непозволената или забранената любов.

…Назад | Продължава…

Ангелите: Връзка с духовния свят

Грехопадението: От книгата Истинска любов и забранена любов…

3 част

Мотивациите и процеса на човешкото грехопадение

Ангелите, връзки с духовния свят и как злото започва от преждевременната и забранена сексуална любов на първата жена, Ева и Архангел Луцифер? Как вместо истинска любов първите предци дадоха началото на разврата, егоизма и интригите?

Ангелите

Вярата в приятелски настроени духовни същества, както и страхът от демонични същества, намират продължение в почти всички култури и религии по света.

Тези характеристики обитатели на духовния свят в Библията са наречени ангели. Въпреки, че религиознот изкуство често ги представя като същества с крила,а всъщност ангелите имат външност подобна на нашата, поради което някои библейски описания ги объркат с човешки същества. Основната разлика с човешките същества е, че ангелите никога не са притежавали или изпитвали какво е временно и физическо тяло, за да могат да израснат и да се усъвършенстват преди да се преселят да живеят завинаги в духовния свят. Но като нас, ангелите имат вечно и неразрушимо духовно тяло със същите способости за емоции, интелект и воля.

Ангелите, според религиозната традиция, са създадени преди човека в дългия творчески процес.

Намираме пасажи за ангелите в различни истории в Библията. Понякога те се появяват като вестители и емисари, изпратени от Бог, а в други длучаи се явяват, за да помогнат и се погрижат човешките същества да изпълнят мисията и отговорността си по пътя на възстановяването.

Отделно от тези библейски пасажи, откриваме многобройни свидетелства за тяхното появяване в живота на много мъже и жени през историята. Мохамед, Св. Тереза от Авила, шведският учен и ясновидец на XVIII век Емануел Сведенборг, да споменем само някои, всички те са имали интересни срещо с ангели.

Отделно от вече споменатия факт, че ангелите никога не са имали физическо тяло, друга важна разлика с хората е в тяхната мисия и статус.

Бог създал ангелите като Негови помощници и вестители, но сътворил човешките същества като Свои деца. Ангелите са създадени, за да се грижат за цялото творение и намират щастие в служене на Бог и човечеството, получавайки нашата любов и благодарност. Веднъж постигнали съвършенството си, мъжът и жената ще са признати за господари на творението, наследявайки и упражнявайки и упражнявайки като видими представители на Бог, истинско господство на любов над всичко както във физическия, така и в духовния свят, включително и над ангелите.

Като Божии деца, човешките същества е трябвало да имат власт над ангелите, както Апостол Павел казва в посланието си към Коринтяните (I. Кор. 6-3). Но въпреки че традиционно ангелите винаги са били възприемани като прекрасни и по-висши същества, всъщност човешките същества са били първоначално създадени да са в по-висша позиция от който и да е ангел, и само като резултат от грехопадението сега позициите са обърнати, поради което ние се възприемаме като по-нискостоящи.

Преди сътворението и появата на Адам и Ева ангелите са били най-близките същества до Бог, които до голяма степен отразявали Неговата същност и получавали цялата му любов.

Архангел Луцифер и неговото предателство

В Юдео-Християнската традиция Дяволът или Сатана е обвинителият или свръхестественият пра-враг на човечеството, произходът на цялото зло и инициаторът на цялото страдание и човешка трагедия.

Сатана е силен противник, защото той е грешен ангек, който познава човешките слабости толкова добре, колкото и плановете и стратегията на Бог. Тъй като някога е бил Луцифер, архангел от небесната свита, той има способността дори да имитира Бог и да се преобразява в „ангел на светлината”.

Той работи самостоятелно и задкулисно. Сатана работи най-ефективно като всепроникващ, невидим „дух на времената”. След като веднъж дяволът е помрачил и объркал истинското положение на хората, човешките ценности и моралните стандарти изглеждат само като сенки, а това, което се явява като най-реално са конкретни икономически, политически и материални сили. Отделени от Божията светлина, ние започваме да се страхуваме от другите и да не им се доверяваме от другите и да не им се доверяваме, което води до социален хаос.

Ето защо Сатана има огромна полза и получава голямо предимство пред човешкото невежество и едно от неговите невероятни постижения е да накара хората да повярват, че той не съществува.

Докато идентичността на един престъпник не е разкрита, докато природата и методите на неговото престъпление останат тайни, престъпникът може да твърди, че е невинен и ще е лесно за него да продълви безнаказано да извършва пестъпления. Но ако веднъж неговото престъпление е показано, неговата личност разкрита и доказателствата представени, всички ще са нащрек и той няма да може да продължи измамата си.

Следва да разкрием как този „ангел на светлината” предава Бог и успява да поеме управлението на човечеството, като се превърща в това, което Библията нарича „бога на този свят”.

Търсенето на и борбата срещу злото не са прости задачи. Ето защо не е лесно да разберем защо в този свят на поквара и грях, пророците и хората на Бог винаги страдат от преследване и отхвърляне.

Сан Мьонг Мун преминава през неизказани духовни битки, за да разкрие скритото престъпление на Сатана и после се изправя пред огромни трудности в живота си, за да открие тази тайна пред света.

Луцифер преди грехопадението е бил архангел в позиция на водач в невесната йерархия. Луцифер е бил отговорен за предаването на Божиите наставления и любов на другите ангели, което се е радвал на специална силна връзка с Бог и е монополизирал неговата любов.

Въпреки че хронологично Адам и Ева се появяват в края на творческия процес, Луцифер много скоро е започнал да разбира и осъзнава, че те са най-висшето творение на Бог, неговичт по-завършен образ. Луцифер разбрал, че като Божии деца те ще получат цялата Му любов, след като веднъж достигнат съвършенство и ще станат също наследници и господари на цялото Божие творение, включително и на ангелите.

Ако сравним Бог и крал, а Луцифер с любимия му първи министър, можем да разберем как кралят би развил по-интимна и сърдечна вързка с децата си, отколкото с първия си министър. Неговите деца, родени принцове и принцеси, ще са предопределени да наследят цялото му кралство.

Луцифер продължава да получава същата любов и благословии от Бог и след раждането на Адам и Ева. Но когато се сравнявал с Адам, Луцифер се чувствал пренебрегнат и изместен от централна на второстепенна позиция.

Луцифер особено завиждал поради факта, че Адам и Ева, освен че унаку духовно тяло тало ангелите, претижавали и физическо тяло с капацитет да създават потомство и имат влияние и власт над физическата вселена.

Луцифер, който желаел да запази старото си положение и отдавал повече значение на бившата си заслуга и позиция, отколкото на любовта, коята после щял да получи от човешките същества, се почувствал така, като че ли Бог го обичал по-малко. Стъпка по стъпка той започнал да се отделя от Бог и постепенно почувствал засилваща се завист, ревност и неприязън към новата си позиция.

В книгата Еклисиаст, която е била част от Септуагинтската Библия използвана в ранната църковна традиция и понастоящем приета като канон в Католическата църква, ясно споменава, че Дяволът изкушил човека поради завист. (Екл. 2:23-24).

Коранът също споменава за такова чувство, когато ангелът казва: „Защо трябва да им служа? Те са направени от пръст, докато аз от огън.” (Коран. Сура VII, 11)

Ревността е естествена реакция. Много е подобно на това, което първото дете изпитва, когато ново дете се появи в семейството, монополизирайки цялото внимание на родителите. Все пак ревността може да е печеливша или разрушителна, зависи от отговора и поведението ни.

Отговорността на Луцифер е била да остане верен на Бог и да има пълно доверие в Неговата любов и справедливост. Той е трябвало да се обедини с Божията гледна точка и любов, и грижа за Адам и Ева със същото сърце, което Бог е имал за тях, вместо да ги вижда като съперници.

Луцифер, който е бил създаден първи и е участвал в процеса на сътворението, по това време е имал много повече знания и способности от Адам и Ева, но за да достигне собствената си зрялост, е трябвало да може да преоделее арогантността и гордостта си.

Той е трябвало ясно да предвиди, че ще постигне своето щастие чрез изпълнение на мисията си да служи и се грижи за Бог и децата Му, като признава тяхната позиция, обучава ги и им помага.

По този начин, като добър учител на Адам и Ева, Луцифер щеше да има огромен принос за реализацията на божествения идеал. Помощта му към Адам и Ева, за да достигнат съвършенството си щеше да позволи по-дълбоко и по-интимно разбирание за Божиего сърце, поради което тази ситуация е била необходима и полезна за собственото му усъвършенстване и израстване.

Адам и Ева, веднъж обединили се в любовта си с Божията благословия и станали Истинските родители на човечеството, щяха да установят модела и небесната традиция, които да направляват установяването на идеалния свят на вечното щастие за Бог, човечеството, ангелите и цялото творение.

Духовното грехопадение

За съжаление Луцифер се провалил в отговорността си. За него е било много трудно да приеме новата си роля – да трябва да обича и да служи на Адам и Ева със сърцето на Бог.

Луцифер решава да запази високата си позиция и достойнство на старши и да компенсира осезаемото си чувство на загуба на божествено разположение чрез желанието си да контрлолира Адам и Ева и да притежава човешкото общество, позиция подобна на тази, на която се е радвал в ангелския свяг.

Луцифер започнал да вижда цялата ситуация само от своята ограничена гледна точка, като бавно се отдалечавал от Бог и развивал егоистично отношение.

Любовта е извор на живота, щастието и красотата. Колкото по-голяма е любовта, която човек получава от Бог, толкова по-красиви той или тя стават. Когато Адам и Ева достигнали юношеството си, Ева станала изключително красива и излъчвала особен чар като дъщеря на Бог.

Луцифер, който принадлежал на противоположния пол, се почувствал силно привлечен и стимулиран от красотата на Ева. Той развил силно желание да прекарва повече време с нея, за да компенсира вече доловимото си чувство на липса на лювов.

Ева, от своя страна, видяла в Луцифер „ангела на светлината”, пълнен със знание и мъдрост, който можел да обясни много неща. В очите на Ева Луцифер по онова време е изглеждал по-значим и по-важен от брат й Адам. Ева е била очарована от цялото внимание, което получавала от Луцифер тя му се доверявала и изпитвала огромно почитание. Така между тях започнали да се появяват особено привличание и любов.

Колкото повече Луцифер се сближавал с Ева, толкова пропорционално повече ревност и завист изпитвал към Адам, нейния бъдещ съпруг, желаейки да заеме неговата позиция. Въпреки че Луцифер осъзнавал, че намеренията му са противоположни на Божия план, желанието му към Ева станало по-силно поради страха му от предателство пред Бог. Накрая страстта и емоциите му се засилили дотолкова, че бил решен да предизвика дори Бог и да въстане срещу него.

Луцифер много добре осъзнавал, че любовта е най-голямата сила, изворът на живота и щастието. хЧрез любов ще се достигне пълния идеал и целта на творението. Ето защо той разбрал, че ако успее да завладее любовта на Ева и чрез нея да контролира Адам, накрая ще осъществи желанието си да управлява човешкото общество и космоса.

Изправен пред тази опасна ситуация, Бог ясно предупредил Адам и Ева като им дал заповед „не яжте”, за да ги педпази от грешната и незаконна любовна вързка контролирана от архангела.

Чрез подчинение на заповедта Адам и Ева щели да развият и задълбочат любовта, уважението и обединението си с Бог. Щели са също да разберат важността и святата ценност на любовта и по този начин да достигнат зрелостта и съвършенството си.

Кулминацията на цялата подготовка е щяла да бъде в победния ден на святата женитба, когато с благословията на Бог щели да консумират любовта си, като станат „една плът” и се присъединият към Бог в истинска и вечна любов.

Така са щели да установят позицията си на Истински родители” на човечеството. Щели са също да гарантират естественото подчинение на аргангел Луцифер, да се подготвят и да станат господари на цялото творение по достойнство, включително на архангела и целия ангелски свят.

Въпреки че в началото Ева следвала предупрежденията на Бог и устоявала на архангелските опити за сближаване, по-късно Луцифер успял да я изолира от Бог и от Адам, и можел да упражнява влияние и да я убеждава, като създал голямо объркване в съзнанието й. В тази ситуация, ако Ева се бе допитала до Бог или посъветвала с Адам е щяла да получи подкрепа и правилни наставления, които да следва и да не бъде съблазнена от архангел Луцифер.

След като не се посъветвала,силата на любовта на архангела, породна от огромното му желание, прибавена към незрялото желание на Ева за пълно изживяване на любовта, довели Ева дотам, че тя се съгласила да има сексуална връзка с Луцифер.

Забраненият секс между духовното тяло на Луцифер и Евиното духовно тяло става причина за това, което Божественият принцип нарича „духовно грехопадение”.

Както вече споменахме, тези открития за грехопадението, направени от преп. Мун, съвпадат с тълкуванията, дадени от първите църковни отци.

Намираме подобна линия на интерпретация у някои древни юдейски тълкуватели.

Рави Лео Юнг, който внимателно е изследвал юдейската, християнската и ислямската литература, свързана с грехопадението, казва, че всички истории, които някога са разправяли за грехопадението на „змията” с Ева, имат някакъв фундамент в Юдейската традиция. (Л.Юнг, „Греховните ангели в юдейската, християнската и мохамеданската литература”, 1974, стр. 69-78).

Например в Талмуд в Абът де Рави Натан от втори век откриваме: „По онова време злата змия се допитала до сърцето си и казала – тъй като не мога да накарам Адам да съгреши, ще отида при Ева и нея ще накарам да съгреши. Тя отишла, седнала до нея и дълго си говорили…Какво е замислисляла злата змия в онзи момент? Тя е мислела, ще отида и ще убия Адам и ще се оженя за жена му и ще царувам над целия свят и гордо ще се разхождам и наслаждавам на царските удоволствия”.

Подобен коментар прави и проф. Ф. Р. Тенант от Кембриджския университет, който има обширно изследване върху грехопадението: „Не може да се оспорва…че много древни разкази за чудовищната сексуална вързка на Адам и Ева с демони и особено на Ева със змията или Сатана са били широко разпространени за евреите”. (Ф. Р. Тенант, Източници на доктрини за грехопадението и първородния грях, Шокън, Ню Йорк, 1968, стр. 156).

Взаимовръзката между

физическия и духовния свят

Ангелите и човешките духове притежават сенситивно възприятие като нас, имат и духовно тяло, което понякога можем да усетим. Библията описва случки, в които ангели и човешки духове са имали директен контакт с хора. Откриваме дори документирани случаи на сексуални връзки с духове.

Въпреки всички обяснения за грехопадението, и независимо колко добре е документирано в древните писания и прето в миналото, това представлява сериозна трудност да бъде разбрано и преито от съвременния човек. Как е възможно ангел да има сексуална връзка с човешко същество?

Библията ни описва няколко случки, в които ангели и човешки духове са имали директен контакт с хора и неща. Например Яков получил името Израил от същия ангел, който се борил яростно снего и изкълчил хълбока му (Бит. 32:25). На Планината на Преображението Иисус Христос разговарял с Мойсей и Исия, въпреки че и двамата отдавна били умрели (Мат. 17:3). Когато Мария Магдалена видяла ангел близо до гробницата на Иисус, тя го е помислила за градинар (Йоан 20:15).

В литературата на всички велики култури и древни цивилизации също откриваме подобни разкази, в които се приема, че хора, там и по онова време, са имали контакт както с човешки духове, така и с ангели.

Можем да заключим, че ангелите и човешките духове не само притежават сенситивно възприятие като нас, а също имат и духовно тяло, което понякога може да се усети.

Нека за малко се спрем на мистичното преживяване на Св. Тереза Авилска с един ангел наречен „Небесният младоженец“:

„Видях в ръката на ангела дълга златна стрела с горещ връх. Няколко пъти той дълбодо ме прободе по такъв начин, че проникна във вътрешността ми. Когато я извади, като че вътрешността ми излезе с него, оставяйки ме цялата да горя от огромна любов към Бог. Болката беше толкова силна, че ме накара да стена, в същото време сладостта беше толкова ненадмината, че не можех да пожелая да ме напусне“.

От дурга страна, в писаната история откриваме документирани случаи на някои личности, които са имали сексуални връзки с духове. Натъкваме се на необикновени свидетелства на хора, които нощем са имали странни сексуални изкушения от духове. Тове не са само добре познатите мокри сексуални сънища, изпитвани обикновенно, нито сексуалните халюцинации съществуващи при шизофрениците, а истински преживявания в будно състояние.

В историята на религиите този феномен е добре познат, изучаван и документиран. Мъжкият дух е наречен „инкубуб“, а женският „сукубус“. Добре известни са непубликуваните исторически подробности за Св. Антонии Египетски, за борбата му да запази чистотата и целомъдрието си. Той бил изкушаван от духове с външност на красиви жени, които го преследвали с всякакви видове похотливи, искусителни и еротични номера.

Документирани случаи на подобни изкушения често е имало в мъжките и женските манастири с монасите и монахините, които изолирани от света, опитвайки се смело да се пречистят от тези желания е трябвало да преминат и преодолеят многото трудни тестове, пред които са били изправени.

Не ни липсват доказателства и за сатанинската страна на този вид феномени. Сатанисти, магьосници, вещици отдавна твърдят, че на тайните им обреди човек може да има сексуално общение с господарите или свръхестествените им себеподобни. През Средновековието, до XVII век и дори до днес, те го признават пред духовната и светската власт, не като вина, а като част от вярата и преживяванията си.

Естествено този вид феномен не е в обсега на всекидневните преживявания на обикновените хора. Това е реалност, която все пак се потвърждава дори днес. Огромно влияние на рационалния, прагматичния и материалистичния начин на мислене в днешно време, са ни превърнали в скептици и са ни отделили от мистичните преживявания и интуитивната чувстувителност. Това ни е довело до голямо невежество относно духовните феномени, не само в полето на хуманитарните науки, но изненадващо дори и в някои религиозни области.

От времето на Исак Нютон, учените са мислели вселената за огромна машина, управлявана от постоянни и непроменливи механизни закони. Твърдяло се е , че човекът е разположен в свят пространство и време, кеото строго го ограничава. Било е прието, че природата и характерът ни са строго определени от взаимодействието между наследственост и околна среда. Вярвало се е, че мислите ни са резултат на електрически вълни в мозика ни, а емоциите ни регулирани от функциите на шлезите ни.

Очевидно такъв „научен“ светоглед почти не оставя пространство за реалността на духовния свят.

Тази материалистическа интерпретация на науката, в която за съжаление много хора все още вярват, днес е под голям въпрос. Фактът на съществуването на духовния свят и неговото влияние е изцяло правдоподобен в светлината на съвременните научни идеи и открития.

На първо място, разбирането ни за произхода и природата на материалния свят е драстично променено. Въпреки че в миналото учените обикновено са мислели, че вселената ни е съществувала без точно начало и са свеждали всичко, което тя е съдържала, до малки плътни неразрушими късове материя, съвременните физици обратно, с готовност възприемат едно точно определено начало на вселената и откриват, че материята съдържа невидими разновидности енергия.

Доказано е, че плътността на материалния свят е напълно илюзорна. Днес за учените вече не съществува рязка граница между физическия и духовния свят.

Тази мистерия не само озадачава физиците, както и съвременните невролози и молекулярни биолози, които досега не са могли да обяснят процедурата на въздействие на духа върху материята в сложните мозъчни процеси. Известният английски невролог и лауреат на нобелова награда Сър Джон Екълс веднъж бил помолен да поздрави конференция на парапсихолози, които дискутирали обичайните теми на екстрасензитивното възприятие, телепатия и психокинеза – способността да се виждат физически обекти с помощта на мисълта. Ако искате да видите истинска психокинеза, казал той на аудиторията, тогава разгледайте изключителните прояви на духа над материята, осъществявани в ума.

Забележително е, че с всяка мисъл ума успява да раздвижи хидрогенни, карбонни, кислородни атоми и други частици в мозъчните клетки. Ще се окаже, че нищо не е толкова различно колкото несубстанциалната мисъл и солидната сива материя на мозъка. Целият номер някак се извършва без каквато и да било видима връзка.

Второ, дълбинната психология, особено тази на Карл Юнг, предлага различна гледна точка за човека. Според Юнг, ние не сме просто същества във времето и пространството, моделирани от наследствеността и околната среда. Освен че е повлиян от съзнателни мисли и чувства, върху всеки индивид силно въздейства мощно подсъзнателно поле, което се разкрива в сънищата и е описано в древните митологии. Този не-физически свят е част от нашата околна среда и силно влияе на нашето здраве и добруване. Подсъзнателното, според психологията на Юнг, е духовният свят и неговите влияния.

Трето, научни изследвания на парапсихологични феномени се извършват от около сто години. Както показват внимателните проучвания на британските и американските общества за психични изследвания, психично или духовно измерение съществува, което е доказано от безброй феномени с екстрасензорно възприятие, трансмедиуми, гадатели, предварително познание, извънтелесни преживявания на хора, съживени от клинична смърт и много други експерименти, които са били изучавани и внимателно наблюдавани, дори в бившия Съветски съюз по времето, когато официалната доктрина бе тази на атеистичния материализъм.

На последно място, антрополози и студенти културолози започнаха да интерпретират с разбиране религиите на т. нар. Примитивни хора. Те осъзнаха универсалната вяра в свръхестествени сили, които са в контакт с хората и влияят върху тяхното поведение.

Иронично е, че всички тези скорошни открития, настъпили в научния свят в области като квантовата физика, психиатрията, молекулярната биология, парапсихологията и културната антропология, ни карат да вярваме отново в традиционните религиозни принципи.

След смъртта си ние не продължаваме просто да съществуваме. От началото и през целият си живот ние живеем едновременно във физическия и духовния светове. Въпреки че повечето от нас не осъзнават това, защото нашите духовни сетива не са отворени, ние живеем заобиколени от голям брой свидетели и наблюдатели. Макар че са безплътни духове, те съществуват навсякъде около нас, като влияят и насочват всекидневните ни дела. (Диаграма 4)

В сравнение с вечността нашият живот тук на земята е като искра; същевременно животът, който ние живеем тук с нашето физическо тяло е една уникална възможност да усъвършенстваме нашите любов и дух. (Сан Мьон Мун)

Римо-католическата и Източно-православната теология формулира това в доктрината си за мистичната общност на светците. Католиците твърдят, че има постоянен обмен между физическия и духовния свят. Затова те подчертават важността на молитвите, за да се получи посредничеството на светците и да продължат да се грижат за духовното здраве на този свят.

Католиците проповядват, че всеки човек има ангел-пазител, който му помага да избягва злото и да живее праведно. Съществуванието и влиянието на множество лоши духове също може да се признае. Новият завет и евангелията ясно ни показват как Иисус Христос е вярвал в силата на демоничните сили и е освобождавал хора от тези влияния.

Този вид вяра е много естествен за повечето религии по света. В Далечния Изток например (Конфуцианството, Индуизмът, Будизмът, Шинтуизмът и др.), откриваме поклонение пред предците. Предците са почитани и молени да осигурят защита и добър живот.

Божествения Принцип напълно се придържа към това твърдение и доразвива виждането, че добрите духове печелят от сътрудничеството си с нас, за да ускорят духовния ни растеж и напредък във възстановяването на света според Провидението на Бог. В замяна на тази услуга, самите те се издигат на по-високи нива в духовния свят чрез хората, на които сътрудничат.

За разлика от тях, злите и отмъстителни духове могат да ни повлияят и ни изкушават да действаме по неморален и насилствен начин. Тези духове се забавляват, като карат хората да извършват неморални и разрушителни действия благодарение на тяхното ниско духовно ниво и невероятна обърканост и неприязън.
Човек под подобно въздействие трябва силно да се противопоставя на лошите импулси, като се изправи срещу тях и ги преодолява. Иначе не може да се осъществи освобождение от такива влияния.

Духовете винаги се чувстват привлечени от хора със същото ниво, обстоятелства, темперамент и земна мисия, като техните собствени. Известна съзнателна или подсъзнателна обща база обаче трябва да съществува, за да осъществят връзка.
Всички тези наблюдения ни позволяват да видим близката връзка която съществува между двата свята. Независимо дали осъзнаваме това или не, никой не може да избегне това влияние.

В заключение, горното ни помага да разберем, че духовното грехопадение между Луцифер и Ева не е било само въображаема връзка или обикновено прелюбодеяние в сърцето или ума на Ева, а по-скоро сексуалния акт, чрез който Ева губи своята невинност и чистото, дълбоко засягайки и двамата.

Физическото Грехопадение

“Грехопадението на човека не се появи просто с яденето на вид плод. Бог поиска от тях (Адам и Ева) да запазят своята любов чиста, докато достигнат съвършенство. Децата на Бог се обединиха в една непозволена любовна връзка с Божия слуга, омърсявайки се с егоистична любов, която умножиха оттогава от поколение на поколение.” (Сан Мьон Мун)

“Грехопадението на човека не се появи просто с яденето на вид плод. Бог поиска от тях (Адам и Ева) да запазят своята любов чиста, докато достигнат съвършенство. Децата на Бог се обединиха в една непозволена любовна връзка с Божия слуга, омърсявайки се с егоистична любов, която умножиха оттогава от поколение на поколение.” (Сан Мьон Мун)

диаграма 5

Когато любовта обедини две същества, в двамата винаги се осъществява взаимно влияние и промяна.

Както Уилям Греъм писа: Откраднати предмети могат да бъдат върнати или компенсирани, лъжите и клеветите могат да се отрекат или да се поправят, завистта и ревността могат да се преодолеят. Но сексуален акт, извършен с друг човек, не може да бъде анулиран. Общата връзка преживява радикална промяна и засегнатата двойка никога няма да бъде същата като преди. Нещо незаличимо ги е белязало.“
Луцифер е изпитвал огромно удоволствие и егоистична насита, след като желанието му да покори и притежава Ева било изпълнено и това може да се опише като първия случай на експлоатация на жената от мъжа.

Луцифер е изпитвал страх и безпокойство

Все пак дълбоко в сърцето си Луцифер е бил изпълнен със страх и безпокойство, защото е предал Бог. След като се противопоставя на Бог, Луцифер губи първоначалната си позиция и става Сатана, враг на Бог.
Сатаната знаел, че този акт не само нарушава естествения ред, но напълно разрушава целта на Бог, която е трябвало да се осъществи чрез Адам и Ева, идеалът за истинска и вечна любов.
Когато Ева „яла от плода“, „очите й се отворили“, както „змията“ била обещала. Ева получила знанието и опитала от сексуалната любов, нещо непознато до този момент. Чрез това преживяване тя могла да разбере, че вместо Луцифер, Адам е трябвало да бъде неин истински съпруг. Тя осъзнала сериозността на своите действия и е получила същото усещане за страх и безпокойство като това на архангела. Тя се отделила от Бог, като не се подчинила на предупрежденията Му.

Губи вътрешния мир на съвестта си

По този начин Ева загубила вътрешния си мир, своето достойнство и чувство за ценност като дъщеря на Бог. Безпокойство, вина, угризение на съвестта, обърканост, срам и други нови и непознати чувства я обзели, след като загубила невинността и чистотата си.
Естествено Ева искала да се освободи от болката на съвестта си и да възстанови старата си позиция и добруване. Тя мислела, че най-добрия начин да постигне това е да се обедини сексуално с Адам като негова съпруга.
Адам, който бил чист и невинен, близо до Бог, изглеждал много красив в очите на Ева и в този момент представлявал единствената й надежда. Но вместо честно да признае пред Адам сексуалното си прегрешение с ангела и така да получи утеха и да иска той да се застъпи за нея пред Бог, Ева избрала да скрие своя проблем и да прелъсти Адам, като го убеди и му повлияе по същия начин, по който Луцифер го е направил с нея.
Ако Ева бе признала грешката си, всичко щеше да бъде по-лесно. Адам никога не би се съгласил на толкова преждевременен съюз, който е против заповедта на Бог.
След като Адам достигнел своята зрялост и съвършенство, той би могъл да възстанови Ева като следва напътствията на Бог.

Прелъстен сексуално – омърсен духовно

Като син на Бог, пълната отговорност за избягването на трагедията паднала на раменете на Адам. Ала вместо да помоли Бог за напътствие, Адам се оставя да бъде измамен и прелъстен сексуално.
Адам бил опозорен чрез съюза си с Ева в незряла сексуална връзка по подобие на егоистичната любов, научена от Ева чрез прелюбодейната й връзка с Луцифер.
Впоследствие той е отделен от Бог и получава съответните елементи н страх, срам и вина.
По този начин Адам и Ева заедно участват в това, което Божественият Принцип нарича “Физическо грехопадение”.
Това действие ги отделя от Бог по същия начин, по който едно емоционално разстроено дете е отделено от реалността. В този вътрешен свят на страх и срам, Сатана може да контролира и да доминира над първите ни предци и по-късно над техните наследници.

Първия пример на мъж експлоатиран от жена

Това прелъстяване от страна на Ева представлява първият пример на мъж, експлоатиран от жена и началната точка на неестествената доминация на тялото над духа.
Когато девствеността и невинността се загубят, те стават невъзстановими. Като незрял плод, който веднъж откъснат от дървото не може да бъде поставен обратно и да продължи да расте.
Незрялата сексуална връзка на нашите първи предци ограничила любовта до една незряла и егоистична степен, като разрушила идеала за истинска и вечна любов.

Станало почти невъзможно да си представим човешкото съвършенство, тъй като следващите поколения се научили да живеят според този деградирал стандарт за любов. (виж диаграма 5)

…Назад | Продължава…