От книгата Истинска любов и забранена любов
Какво ценим най-много в живота? Какво ни прави щастливи? Някои ще казват: „Пари и богатство”. Други без колебание ще отговорят: „Мъдрост и знание”. Трети може би ще кажат: „Власт, обществено положение и слава”. Тогава парите, богатството, знанието, властта и славата ли са най-важните неща в нашия живот? Когато погледнем сериозно на този въпрос, могат да ми дойдат други мисли. Няма съмнение, че всички ние търсим богатство, знание, власт и слава, които несъмнено ценни сами по себе си, не са източникът на нашето щастие. Човек, може да притежава цялото богатство на света, както и знание, но ако е принуден да живее в изолация, няма да бъде щастлив. Стремежи като пари, богатство, знание, власт и слава имат значение само когато са споделени или използвани за другите.
Ние сме щастливи, когато можем да споделим с другите позицията си в обществото, богатството, знанието или всичко ценно, което притежаваме. Ако някой ви предложи милиони долари, както и знание, и власт в замяна на любящия ни партньор, родители или деца, ще ги продадете ли? Ще бъдете ли щастливи след това? Само когато имаме хармонични взаимоотношения на истинска любов с другите, можем да изпитваме най-голямо щастие.
Следователно щастието изисква връзка с някого и това е истина както за Бог, така и за хората. Ето защо трябва да заключим, че най-ценното в живота е любовта. Никакво количество пари, власт или знание не могат да се сравняват с неизмеримата власт на истинската любов.
Няма значение колко дълго живеем: биологичното ни съществуване няма стойност, ако не изпитваме любов.
Когато наблюдаваме вселената, разбираме, че всеки организъм съществува чрез обединение на двойка елементи. Това е истина на всички нива, като започнем още от минералното царство. Атомите и молекулите са формирани от обединението на позитивни и негативни елементи. При цветята съществуването и репродукцията изискват обединението на плодника и тичинките, което представлява мъжкия и женския аспект.
Системата от двойки е още по-очевидна в животинското царство. Рибите, птиците, бозайниците и другите животни съществуват като мъжки и женски. И хората съществуват като мъже и жени.
Защо съществува тази система от двойки? Имало ли е някога в историята мъж, който да е възнамерявал да създаде себе си и наследниците си като мъжки същества, с всички свои органи и характеристики, и женско допълнение, за да създаде дом и потомство? Логично е да твърдим, че това трябва да е първоначалният Създател, първият, който е мислил, планирал и проектирал, който ни е създал като мъже и жени с цел да консумираме съюза си с любов.
Създателят е разделил всички живи същества на мъжки и женски, за да могат да се размножават чрез даване и получаване на любов. Бог е създал всеки със сроден партньор, за да могат всички нива на творението да изпитат радост и любов. Чрез любовното действие видовете се мултиплицират и се разрастват.
Концепцията за любовта първо е била в съзнанието на Бог и чак след това Той е създал мъжа и жената. Мъжът и жената могат да намерят истинска любов само един чрез друг.
Живеем ли ние, мъжете и жените. Само за да се храним по три пъти на ден и да спим по осем часа всяка нощ? Естествено, не.
Ние живеем за осъществяването и екстаза на любовта. Бог ни е създал по този начин.
Бог е първата личност и човешката личност произлиза от Бог. Ето защо мъжете и жените са готови да жертват собствения си живот за тези, които обичат.
Думата „свещен” трябва да е свързана с любовта: само в любовния контекст думата „свещен” има някакво значение. Например, всеки съпруг, който може да се жертва за добруването на своята съпруга, е свещен съпруг и обратното. Човек, който е готов да умре за своите родители, е дете със синовна почит, свещен син или дъщеря. Човек, който отдава живота си в полза и за добруването на човечеството, е светец.
Любовта е най-висшата ценност. Любовта не съществува за мен самия, а за другите. Истинската любов започва, когато жертваме себе си и живеем за да обичаме другите.
Истинската любов е алтруистична или не-егоистична, непрестанно да даваш на другите и да забравиш всичко, което си дал. Ако подробно помните какво сте дали, тогава ще започнете да изчислявате колко е достатъчно да дадете. И ако решите, че сте дали достатъчно, тогава любовта не може да продължи вечно. Истинската любов е акт на даване без условие за получаване.
Ние всички трябва да се предадем пред тази истинска любов. Истинската любов има сила и власт над всичко, само истинската любов надмогва всички бариери. За да се нарече нещо истинско то трябва да съдържа четири характеристики: трябва да е уникално, вечно, непроменливо и абсолютно.
Любовта и целта на живота
„Сърцето” е най-важно и е в основата на всички съставки, които съществуват… „сърцето” е емоционалния импулс за щастие чрез любов. Точно заради любовта човешките същества са най-висшето творение.
Божият вечен и непроменлив идеал е създаването на свят на любов, мир и щастие за цялото човечество. „Сърцето” е най-важно и е в основата на всички съставки, които съществуват в Божествения характер. Можем да дефинираме „сърцето” като емоционалния импулс за щастие чрез любов. В сърцето на Бог има неограничена емоционална сила и желание за любов. Това е причината религиозните хора да казват, че Бог е любов, защото любовта произтича от Бог. (1 Йоан. 4:7-8)
Любовта може да съществува само, ако обичаме някого или някой ни обича. Бог е имал нужда да създаде човечеството, за да комуникира Своята любов. Точно заради любовта човешките същества са най-висшето творение.
Един идеал трябва да е споделен с някого. Това е абсолютната причина, мотивирала Бог да създаде гората, които Той създал по Свой „образ и подобие”, като видима изява на невидимите Си характеристики, като обекти на Неговата любов, в позиция на Неговия творчески характер.
Бог е създал физическия и духовния свят като среда обект на радост на хората. Ако можехме да станем единни с Бог в истинската любов, можеше да имаме господство над Божието творение, както във физическия, така и в духовния свят.
Истинската любов съдържа трите велики характеристики „наследственост”, „споделяне” и „равенство”. Например, ако една бедна цена, която няма средства за образование, се омъжи за президента и те се обичат, тогава каквото принадлежи на съпруга, принадлежи и на съпругата. Тя има правото да сподели интересите на съпруга си и тъй като те се обичат един друг повече отколкото обичат самите себе си, те имат еднаква стойност.
Когато живеем живота си изцяло за другите, ние постепенно придобиваме Божията същност и характеристики. Вибрациите на Бог стават наши вибрации и чувствата на Бог естествено ни се предават. Живеейки по този начин, ние ставаме резонъори на Божието сърце и любов. Това е перфектното ниво, което Бог иска да достигнем, и с тази цел Той първоначално ни е създал.
За да осъществи тази цел, Бог създаде мъжа и жената – да могат те първо да израснат и достигнат индивидуално зрялост и съвършенство. Накрая, с Неговата благословия те се обединяват опиянени от любов, така установяват вечна двойка и стават Истински родители на своите деца, като им предават физическа и духовна любов. (Този идеал е изразен в Битие 1:28).
Семейството е основният елемент на обществото. Ако ние не съумеем да установим идеала в нашите домове, няма да имаме надежда за създаването на идеално общество, нация и свят. Семейството е училището за любовта и идеалното място, където любовта на Бог се изразява в човешките взаимоотношения.
диаграма 1
Целта на нашето съществуване е първо да реализираме този идеал на истинска любов и вечно щастие в семейството, след което той естествено ще се разгърне в обществото, нацията или идеалния свят. От всички съществуващи институции и други, които биха могли да бъдат създадени, семейството е първата и най-важната, имайки Бог като свой създател. Семейството е фундаментална единица на обществото. Ако ние не можем да основем този идеал в нашите домове, нямаме надежда да изградим едно идеално същество, нация или идеален свят. (Виж Диаграма 1).
Семейството е училището за любов и идеалното място, където любовта на Бог се изразява в човешки взаимоотношения.
Безбройни гледни точки за живота, Вселената и Бог са представлявали неразрешими проблеми в хода на историята. Разрешението на тези проблеми ще бъде намерено, когато истински мъж и истинска жена се обединят с Бог в истинска любов, създавайки абсолютно цяло, благодарение на факта, че това е първоначалната цел на Бог и източникът на абсолютна ценност.
Ако наблюдаваме юношите ще видим, че те физически и духовно се подготвят да изживеят любовта. Обикновено те са много романтични, идеалистични, чувствителни и страстни. Това са знаците, че те се отварят за цялостното изживяване на любовта с тялото, ума и духа си. Те са като цвят, преди да се разтвори. Сладостта се съхранява вътре. Затова преди да са благословени в брачен съюз, те трябва да са като пъпка – много затворени, запазвайки по този начин уханието и сладостта в сърцевината на съществото си. Непорочността и чистотата са най-скъпите ценности на живота. Те са надежда и гаранцията за успешното изпълнение на истинската, непроменлива и вечна любов. Такъв е божественият принцип.
Бог е създал мъжа заради жената и жената заради мъжа. Така че можем да кажем, че от момента, в който човек се ражда, той или тя се ражда за своя партньор. Мъжът и жената са субстанциалният израз на мъжките и женските характеристики, които идват от Бог. Те са като енергийни акумулатори, заредени с енергия, произтичаща от Бог, но с обратна полярност. Тя е като вид електричество, генерирано между мъжа и жената, като между положителния и отрицателния полюс на електрическа верига, която веднъж свързана, прави електричеството да тече; Бог генерира все по-голям волтаж между тях, създавайки огромна искра и експлозия като кълбовидна мълния на любовта. Тази искра означава съюз и творчество.
Когато се създава любов, между мъжа и жената се генерира вид магнитно поле, идващо от Бог. Ето защо цялото творение е като машина за любов. Бог е създал човешките същества да бъдат вътрешната страна на машината, а вселената – външната. И двете страни вибрират, обединени от еднаква дължина на любовната вълна.
Как накрая мъжете и жените се свързват, за да консумират любовта си? Чрез сексуалните си органи. Мъжките органи на любовта, както и женските, са разположени в центъра на тялото, където са концентрирани всички нервни системи. Бог ги е поставил на защитено място, като скрита конструкция.
Тези органи, ако човекът не беше се провалил в началото, щяха да са свързани с центъра на енергията си, който е Бог. Сексуалните органи първоначално е трябвало да са място на Божията любов. Те са били създадени като най-важните и най-свещените места, чрез които се консумира любовта, сътворява се живота и се предава родословната линия.
Само съпругът и съпругата имат ключа, за да отворят тези свещени места за консумация на небесната любов. Любовният акт е бил предопределен като най-свещеното притежание на съпруга и съпругата, и никога не трябва да се осквернява, като се допусне някой трети да проникне и да го разруши. Това е единственият правилен начин да се разглежда връзката между съпруга и съпругата. Когато веднъж мъжът и жената намерят истинската си любов, тя е нещо постоянно и вечно, и алтернативна любов не може да съществува.
Единственият стимул и реализация на мъжа и жената е истинската любов; нищо по-добро не съществува. Тя е като котва на живота. Когато мъжът и жената консумират любовта си на това свято ниво, Бог живее с тях във всеки момент. Веднъж закотвени в сърцето на Бог, съпругът и съпругата могат да се чувстват напълно задоволени и изпълнени завинаги.
Любовта на нашите родители е източникът на нашия физически и духовен живот и продължава родовата линия. Любовта, животът и родословието са свързани със сексуалните органи. Връзката между любовта, живота и родословната линия е това, което осигурява непрекъснатостта на историята.
Ето защо любовният акт трябва да е най-ценният, най-красивият и свят акт в живота ни. И въпреки това, шокиращо е да открием, че непрекъснато, през цялата човешка история сексуалните органи и любовният акт са били смятани за нещо мръсно и срамно. Симптоматично също е, че повечето езици често използват най-обидните и вулгарни думи за описание на сексуалните органи и любовния акт.
Въпреки че прелюбодействието е най-голямото предателство, което можем да си представим срещу истинската любов, ние за съжаление виждаме този проблем да се повтаря в най-различни типажи от окръжаващата среда и културите през епохите, както и факта, че проституцията деградира секса до една обикновена стока.
Има ясни основания, които доказват, че нещо ужасно, анормално и грешно съществува в човешкото поведение, що се отнася до любовта и сексуалния й израз. Това също ни открива, както по-късно ще видим, че хората са се отклонили от произхода си и са дегенерирали, поемайки в грешна посока по отношение на любовта.
Сексуалният импулс е най-могъщата вътрешна сила. Ако не можем да я контролираме, подчиним и използваме в правилната посока, тогава същата тази сексуална енергия ще бъде силата, която ще ни подчини, доминира и накрая унищожи.
Това е причината, поради която е толкова трудно хората да преодолеят желанието си за непозволена любов. Всички най-велики религии в историята са работили, за да разрешат този специален проблем и ето защо всички те признават прелюбодейството и изневярата за най-големия грях. В много случаи безбрачният живот е бил насърчаван и поощряван като средство за пречистване и достигане най-високото измерение на Божията любов. По този начин се прави ясно разграничение между божествената, небесната и първоначалната любов и това, към което се стремят, и деградиралото и порочно ниво на световната любов, което виждаме около нас.
Любовта е най-великата и най-могъщата сила във Вселената и изворът на живот и щастие. Любовният акт е предопределен да бъде, според божествения принцип, най-красивото, свято и възвишено изживяване. Но ако този акт е извършен по непозволен начин, се превръща в най-мръсното, най-унизителното и срамно изживяване. Ето защо непозволената или забранената любов е също и голяма разрушителна сила, която причинява огромни обърквания, разочарования и страдание.
Може да бъде направена аналогия между атомната енергия на физично ниво и силата на любовта на духовно ниво. Ако атомната енергия правилно се използва, тя е невъобразим източник на просперитет и прогрес, но ако е неправилно използвана се превръща в най-разрушителната сила. По същия начин, когато любовта се изживява в правилната посока, тя ни дава най-великото щастие, мир и хармония, които можем да си представим, но ако се изживява в неправилна посока, тя завършва с най-трагични последствия, които причиняват огромна болка и страдание. (Виж. Диаграма 2).
Любовта е най-голямата и могъща сила във вселената и извор на живот и щастие. Актът на любовта е отреден да бъде съгласно божественият принцип най-красивото, свято и възвишено изживяване. Но ако този акт е проведен по едеин непозволен начин той става най-мръсното, покварено и срамно изживяване. Следователно непозволената или забранена любов е също една много разружителна сила която причинява неописуеми раздразнения, разочарования и страдание.
диаграма 2
Трагични последици
от неправилното използване на любовта
Сексуалното развращение е станало причина за паданието на много важни и известни личности, нации и империи в човешката история.
Предното твърдение съдържа много древна и неумолима мъдрост. От най-ранни времена мъдреци, пророви и хора споделят вярата, че рано или късно неконтолируемото сексуално поведение ще бъде сериозна обида срещу боговете и ще донесе нещастие под формата на упадък и себеразруха. В Библията е писано, че градовете Содом и Гомор са били разрушени заради хората там, които водели много неморален живот.
Съвременните изследвания потвърждават тази вяра. Арнолд Тойнби, един ит най-изтъкнатите съвременни историци, пише: „От двадесет и една най-значими цивилизации в историята, деветнадесет са загинали, не защото са били завладяни, а заради вътрешна поквара.”
Друг историк, Д-р Дж. Д. Ънуин от университета в Кембридж, който е направил изследване върху осемдесет цивилизации, съществували в период от 4000 години, е стигнал до извода, че онези цивилизации, които предпочитат сексуалната безразборност, дегенерират, а тези, които упражняват сексуална дисциплина, създават просперитет. Зигмунд Фройд, основателят на психоанализата, казва: „Мога да го повтарям отново и отново – тъй като никога не можах да докажа противното – сексуалността е ключът към разбулването на психоневрозата и неврозата изобщо.” („Три есета върху теория на сексуалността”).
Римската империя успя да стане невероятно силна и властна за своето време, но накрая рухна не заради някоя страховита армия, нападаща отвън, а заради вътрешен упадък, който я направи слаба и уязвима. От императорите до обикновените хора, много са се отдали на хедонистичен и развратен живот. Когато археолозите открили руините на град Помпей в Италия, който изненадващо е бил погребан от изригналия Везувий, са могли да възстановят сцени от живота в момента на изригването, които разкриват, че животът на жителите му е бил развратен, безнравствен и неморален.
В светлината на казаното до тук, представата, че сексът не е нищо повече от биолобическа необходимост, апетит, който трябва да се задоволи като да изпиеш „чаша вода”, когато си жаден, е абсолютно неправилно. Поддържа се грешното разбиране на много хора, че човекът е само продукт на еволюцията, рационално животно, което е опит напълно да отрече духовното и божественото измерение на човека.
За индивидуалното си оцеляване ние имаме нужда да се храним, да пием, да се обличаме и да имаме подслон. Сексуалната активност е необходима от биологична гледна точка за продължаване на вида, а не за да поддържаме индивидуалното си физическо съществуване. Сексуалният акт не е просто физическа функция, сексът е междуличностен и директно засяга другия. Както вече видяхме истинската му цел е да бъде неделим израз на истинска любов.
Ако имаме някакви съмнения относно това, трябва да видим какво се е случило в Русия през първите години след революцията. В началото има целенасочени атаки срещу брака и семейстшото. Развод е можело да се получи по всякаква причина и по всяко време. Абортът е бил легален и благоприятстван. Предбрачните връзки са благодетелствани. Сексуалните връзки извън семейството са били нещо нормално. Какво се е случило? Според проф. Сорокин от Харвардския университет, след няколко години орди от диви момчета и момичета без дом са станали истинска заплаха за страната. Милиони животи, специално на момичета, са били разрушени, а разводите и абортите достигнали нечувани размери. Омразата и конфликтите вследствие полигамията и полиандрията бързо се уверличили, както и психоневрозата. Работата в национализираните фабрики била занемарена.
Милиони животи, специално на момичета, са били разрушени, а разводите и абортите достигнали нечувани размери. Омразата и конфликтите вследствие полигамията и полиандрията бързо се уверличили, както и психоневрозата. Работата в национализираните фабрики била занемарена.
Резултатите били толкова тревожни, че правителството било принудено да промени политиката си. Пропагандата, известна като „чаша вода”, е била обявена за противореволюционна и на нейно място официално провъзгласена непорочността, а неприкосновеността на брака била въведена.
С други думи, руснаците открили реалността, че сексът, разглеждан като „апетит”, прошалил не само индивида, но много бързо и самата държава.
Хармонията и социалната стабилност естествено започват с хармонията и стабилността в дома. Много просто наблюдение е, че семейството е моралната основа на обществото, ето защо етическият и моралният стандард на една нация е отражение на моралния стандарт на нейните семейства.
Ние се нуждаем от любов и привързаност за вътрешното си израстване, така както тялото ни се нуждае от физическо хранене. Ако един юноша не се храни пълноценно докато расте, тялото му ще страда от рахит, недохранване и други проблеми, които ще се отразят на формирането му.
Същото се случва, когато не получаваме любов, внимание, необходимата грижа и топлина от родителите си в къщи: резултатът е ограничения, усложнения и други проблеми, които накрая засягат характера и поведението ни като зрели хора.
Многобройни статистически и социологически изследвания показват, че много нарушители и престъпници произхождат от разрушени семейства и че повечето от проблемите, като алкохолизъм, наркомания и насилие са свързани с липса или деформиране на домашната любов. В момента много проблеми могат постепенно да бъдат разрешени с развитие на науката, технологията и използването на нови и по-съвременни политически, социални и икономически системи. Но независимо от значимостта на тези завоевания, изглежда, че повече се развива една страна, толкова повече намалява способността й да разпознава и контролира сексуалната неморалност, изневярата и всички сексуални престъпления.
Обикновено подобни действия се извършват насаме и тайно. Проблемът е, че нито законите, таблетките, технологиите,нито съвременните методи на сексулано обучение могат да ги разрешат.
За съжаление, много от съвременните програми за сексуално обучение на младите са превърнати в чисто доставяне на полова информация, която се съсредоточава само върху биологичните, медициндките и хигиенните аспекти на секса, с множенство подробности за всякакви методи и способи за предпазване от бременност и болести, които се предават по сексуален път.
Резултатът от този тип образование, лишен от етически и морални ценности, без задълбочаване в истинската и свещена роля на любовта и сексуалния й израз е, че по-скоро усложява проблема, отколкото спомага за разрешаването му.
Тези методи, вместо да подчертават ценнотста на въздържанието и да служат като сериозна подготовка за истинска любов и женитба, в много случаи са като отворена покана за ранни сексуални преживявания и последниците създават проблем, само ако не са взети подходящи мерки.
Необходимостта от отговори и решения
Както току-що дискутирахме, любовта трябва да се съсредоточи, според божествения план или принцип, в една правилна и истинска посока, за да дава добри резултати и без съмнение да е източник на щастие и осъществяване на идеалите ни.
Но за съжаление, както вече обяснихме, през цялата история хората не са знаели как да намерят истинската посока, що се отнся до любовта и да достигнат идеалите, които толкова много желаят.
Откъде и как е произлязла тази склонност да избираме грешната и забранена любов? Каква е причината за това отклонение? Ако Бог е нашият създател, а Неговият вечен и постоянен идеал е реализирането на един обединен свят на любов, мир и щастие, защо този свят е място на стадание и трагедия, толкова различен от божествения идеал?
Досега никой не е могъл да изясни задоволително, в дълбочина и подробности всички тези страдание и трагедия.
От всички проведени изследвания, това, което ще представя след малко, е най-важното. От всички тайни разбулвани някога, тази е най-трансцеденталната.
Изключителните открития, направени от преп. Д-р Сан Мьонг Мун в тази сфера, имат неизмерима стойност и представляват основен принос, изяснявайки този провлем, който никога преди това не е бил задоволително разрешен.
Сан Мьонг Мун започва дълъг и тежък път в търсене на тези скрити тайни и мистерии в едно великденско утро на 17 април 1935 г. на планински връх в северозападната част на Корейския полуостров, негово родно място.
На петнадесетгодишна възраст, в състояние на дълбока молитва и изключително потресен от страданието, което вижда около себе си и което за съжаление е продължение на човешките изпитания през историята, Иисус Христос се появява като видение и му показва хода на събитията в живота си.
Поради невежеството и нетърпимостта на сувременниците му, животът на Иисус е бил изпълнен със страдание и болка. Въпреки цялата подготовка на израилтяните, направена от Бог, включително изпратените пророци и дадените знаци преди придтигането на Месията, Иисус е поспрещнат с отхвърляне и противопоставяне в своето време, защото хората не са могли нито да го познаят, нито да го приемат в ролята и позицията на Месия. Неуспехът на избраните хора да се обединят с очаквания Месия ги довежда дотам, да го мислят за измамник и накрая го разпъват само след три години от публичната му служба. Въпреки това Ииауа завинаги запазва сърце на безусловна любов и побено донася духовно спасение на човечеството чрез примера си и жертвата си на кръста.
Така че невероятната надежда и очакванията на Бог и Иисус да изкоренят грега от лицето на земята по онова време и физически да установят Небесното царство, не са осъществени. Тази надежда все още остава неизпълнена.
Иисус обяснил на младия Мун необходимостта някой сериозно да поеме задачата да завърши тази мисия и го помолил да поеме тази отговорност.
Независимо от възрастта си, Сан Мьонг Мун вече бил почувствалтрагедията и страданието на човечеството и бил решен да посвети животга си, за да го излекува. Той получил огкровението изненадващо и бил много учуден. Бил помолен да вземе изключително трудно и важно решение.
Првоначално той отхвърлил мисията, но накрая приел. Както години по-късно обяснявал на последователите си, направил го е по две причини: ако той не приемел, Иисус можели да не намери никой друг. Второ, ако започнел подобна задача по свое убеждение, винаги е щяла да съществува възможността да я остави за в бъдеще, но ако е направено тържествено обещание, в случая пред Иисус Христос, тогава той е трябвало да го спазва до края.
След това дълбоко и завладяващо преживяване, всичко в неговия живот напълно се променило и през следващите девет години той започнал усилено да търси истината.
Въпреки че външно той продължил образованието си и завършил електроинженество, цялото си свободно време посвещавал на молитви, изучаване на Библията и други свещени книги. Бил напрегнат, сериозен и загрижен, подготвяйки се за мисията си. Скитал се по планините и покрай реките, като медитирал, постел, молел се и изследвал.
Отговорите никога не идвали лесно. Трябвало е да води напрегнати и жестоки духовни битки със зли сатански сили, които искали да блокират търсенето на истината, която можела да освободи човечествето от грях и страдание.
През безбройните нощи, прекарани в молитва, той имал дълбоко духовно общуване с Иисус Христос, Мойсей, Буда и други светци, както и пряко общувал с Бог.
Отчаяно се борел за да разреши огромната духовна енигма на въпроси като:
Кой е Бог? Каква е Неговата природа? Какви са Неговите намерения и цели? Защо е създал човека? Какви взаимоотношения трябва да съществуват между хората и техния Създател? Това е един от отговорите, които сам Бог пряко разкрил пред него:
„Основната и най-важната истина за тази вселена е че Боб е нашият Баща и ние сме негови деца. Всички хора са създанени като Божии деца.”
Следователно, той попитал Небесния Баща: Защо като Баща и син не се наслаждаваме на тази интимна връзка сега с теб? По какъв начин, процес, причина, кога е от кого е разрушена тази връзка? От Сатана? Кой е Сатана? Кой е създал Сатана? Защо Сатана е станал Сатана? Ако ти си добър и единственият Създатек, как се е появило злото? Ако никой не е създал Сатана, как Сатана е просъществъвал?
Ако Бог е любов и ни е учил да прощаваме на врага си 70 пъти по 7, защо този същият Бог не прости на Сатана, че дори и за Бог е невъзможно да прости? Какъв грях е извършен в началото, който е довел този свят до такава голяма трагедия? Какво точно е така нареченият първоначален грях? Защо ни е засегнал и продължава дълбоко да ни засяга?
Ако Бог е всемогъщ, как е могъл да допусне съществуването на злото? Защо Бог изглежда неспособен, безсилен? Защо?…Кой е отговорен за разрешението на проблема със злото? Бог? Човек? Месията?
Бог и Иисус са очаквали някой накрая да разкрие пред света самоличността на Сатана и неговото скрито престъпление, за да може той да бъде обвинен и съден пред Бог.
Да си в състояние да изясниш и разкриеш природата на пръвоначалния грях, е най-сложната и трудна задача.
Сан Мьонг Мун открил непоносимото предателство, извършено срещу Бог и Неговия идеал на любовта в началото на човешката история. Знанието на тази тайна станало най-доброто оръжие за защита и контраатака срещу силите на злото и ключът, позволяващ му да бъде възсгтановено в първоначално планираното състояние на доброта и съвършенство. Той открива не само онази част от пътя, която сме изминали в миналото, но и тази, която все още трябва да изминем в бъдеще.
По това време, Сан Мьонг Мун започнал силно да разбира мъката в сърцето на Небесния ни Баща, който непрекъснато е страдал и продължава да страда заради изпитанията и греховете на всичките свои деца. Въпреки че много хора са изоставяли Бог, Той никога не е изоставил никой от нас. Въпреки самотата и скърба, Той непрестанно работел за спасението на човечеството.
Осъзнавайки и усещайки тази трагедия, Сан Мьонг Мун неспирно плачел като си давал сметка за незвидното положение на Небесния ни Баща. Понякога дрехите му били напълно пропити от неговите сълзи, а лицето му толкова подпухвало, че дори съседите му не можели да го познаят.
Той продължавал да пита: По какви принципи Ти работиш през цялата човешка история, за да възстановиш човечеството? Защо Небесното царство, провъзгласено от Иисус Христос докато е бил тук на земята, не е установено? Какви са били обстоятелствата и причините, поради които Иисус е бил отхвърлен и разпънат преди 2000 години?
Кога ще дойде краят на света, както е провъзгласено във Библията? Защо трябва да идва краят на света? Как ще свърши светът? Ще бъде ли това някаква Вселенска катастрофа или не? Ако не, какво е значението на необникновения феномен, предсказан в Библията? Как и кога злото и грехът ще бъдат премахнати от човешката история?
След много невероятни изпитвания, накрая Сан Мьонг Мун победил и получил отговори на тези и на много други въпроси, които по-късно били систематично написани от последователите му в книга, която е известна днес като „Божественият Принцип”.
През 1972 г., в Лондон, преподобният Мун коментира:
„Аз разбулвам най-голямото противоречие в съвременния теологически свят. Неговата същина не е просто в изучаването или изследването на Библията. Това е откровение, което идва след напрегнато търсене и проучване на най-отдалечените места от духовния свят, където получих отговорите. Ето защо, моята най-сериозна молба е да не бързате да правите предварителни заключения. Моля, запазите изводите си, докато направите собсвени изследвания, специално в духовния свят.
Добре знам, че законът на Бог е много суров. Ако аз заявя нещо, което не е истина, знам, че ще бъда съден от историята. Подложен съм на преследване през целия си живот, само защото говоря истина и само по тази причина. Има два начина това да се провери. Можем да повярваме тук на Земята или можем да потвърдим тази истина в духовния свят. Казвам ви го, защото се надявам, че дълбоко ще мислите върху това и ще се отнесете сериозно.”
Следва да изложим някои концепции, които ще ни помогнат да разберем много по-добре откровенията за историческия произход на злото и неговата роля в това, което е традиционно познато като „грехопадението на човека”.
