Грехопадението: Незрялата любов - причина за човешкото страдание

НЕЗРЯЛА И НЕПОЗВОЛЕНА ЛЮБОВ
СТАВА ПЪРВОПРИЧИНАТА ЗА ЦЯЛАТА ЧОВЕШКА ТРАГЕДИЯ И СТРАДАНИЕ

Първото семейство посяло семето на неверността, изневярата и убийството. За съжаление, човешката история започнала да се развива от този модел и се възпроизвела в свят, пълен с недоверие, изневяра, прелюбодеяние, конфликти и убийства. Хората се научили да се нараняват и обвиняват, вместо да се обичат и да си прощават. Тази грешна традиция се предала от поколение на поколение.

Сърцето на Бог

СЪРЦЕТО НА БОГ:
Болката от разрушения идеал и злото в света

С прелюбодеянието си Адам и Ева унищожиха Божия идеал за истинската любов. на посятата в началото непринципна любов сега ги виждаме навсякъде.

Най-лошото в тази трагедия е ударът, който тя нанася на Бог. Нека в тази връзка прегледаме коментари, направени от преп. Сан Мьонг Мун в някои проповеди: „Най-голямата ирония е, че Адам и Ева не са имали дълбоко разбиране за това, колко много болка и страдание техните действия всъщност са причинили на Бог.

Силата на любовта

АБСОЛЮТНАТА И СВЯТА СИЛА НА ЛЮБОВТА

Трябва да помним, че концепцията за любов е била първа и централна в съзнанието на Бог. Идеалът Му за човечеството не е бил планирането на един свят от закони и правила, а свят на любов. Ето защо любовта е била установена от Бог като абсолютната власт, по-висша от всяка друга власт.

Любовта е върховната сила във вселената. Бог прави тази власт толкова абсолютна, че дори Неговият принцип, който регулира механизма на вселената, не изключва възможността да се изразява любов под форма, която нарушава волята Му.
Литература и историята едновременно отдават дължимото на това всесилно господство на любовта над човешкото сърце. Безсмъртният Шекспир разказва как силата на любовта довежда Ромео и Жилиета до самоубийство, как чичото на Хамлет е тласкан и заслепен от страстта да убие брат си и да се ожени за снаха си, и как крал Лир буквално полудява, защото прави грешка относно това, колко много го обичат дъщерите му.
По наше време видяхме как Едуард VII – крал на Англия абдикира от любов.

Религиозните психолози изтъкват, че в този грешен свят дори само еротичният импулс е достатъчно силен, за да пренебрегне всички морални конвенционални норми, които обществото и съвестта приписват на Божията воля.
Мощта на любовта е единствената възможна сила, която може да накара човека да се отклони от пътя на съвършенство. Когато Ева се отдава на изкушението на непокорния архангел и предварително се свързва с Адам, двамата са все още под непрякото господство на любовта на Бог.
Те изоставят Бог и Неговия идеал, за да следват личните се цели. Те не остават в позицията на хора, които се доверяват, чакат и се жертват, както се е изисквало, за да достигнат истинска, съвършена любов.
Бог не е можел да упражнява пряко господство над тях преди да достигнат съвършенство. Когато веднъж Адам и Ева достигнали зрялост, никой и нищо не биха могли да променят тяхната безусловна любов към Създателя им.
Само на това ниво Бог би могъл свободно да излее върху тях безкрайната Си любов. Дотогава любовта на първите ни родители към Бог е била непълна и е могла да бъде погрешно насочена.
По тази причина мъжът и жената трябва да имат пълен любовен съюз, само когато индивидуалната им любов към Бог стане безусловна.

Без да сме успели да усъвършенстваме любовта си към Бог, истинската привързаност към друго човешко същество е трудна, както ясно демонстрират брачните проблеми на времето, в което живеем.

Защо Бог не се е намесил

ЗАЩО БОГ НЕ СЕ НАМЕСВА:
Безсилието на Бог да спре злото

Ако Бог е всесилен, всезнаещ и безкрайно добър, защо някак не е предпазил Адам и Ева да не нарушат плана Му за творението?

Божественият Принцип предлага да се вземат четири фактора под внимание относно този проблем: човешката свобода, абсолютната и свещена сила на любовта, духовната незрялост на Адам и Ева и вътрешната свобода на хората като господари на творението.

Ние притежаваме свобода, защото сме създадени по Божие подобие. Ако сме хора, сме отговорни за делата си. Ако ни липсва свободна воля, ние се превръщаме просто в марионетки, контролирани от другите.

Божието всесилие не е абсолютно и властта му е ограничена от свободата, която Той е дал на човека. От тази гледна точка, човек и Бог трябва да работят заедно, за да реализират целта на историята.

Истинската любов по дефиниция е свободна и доброволна. Не можем да насилим никой да ни обича. Дори Бог не може да наруши този принцип.

Бог е искал Адам и Ева свободно да изберат пътя на доброто и да обичат Бог в отговор на Неговата любов към тях.

Истинската любов може да бъде родена само ако съществува свободата. Ако Бог се беше намесил в грехопадението, Той щеше да обезсили значението и стойността на децата Си. Той щеше да наруши собствената си съвършена система и щеше да анулира човешката отговорност. Нашата свобода, отговорност и творчество имат абсолютна стойност, която Бог признава и уважава безусловно. (Виж Диаграма 6)

Човешките същества са сътворени като господари на творението и потенциално притежават по-голямо достойнство от всяко друго същество. Така че за да са напълно квалифицирани за тази позиция, те трябва да разчитат на собствените си сили и преценка в усъвършенстването на сърцата си според божествения образ.


(ДИАГРАМА 6) НАШАТА СТОЙНОСТ И ДОСТОЙНСТВО

Бог чака докато човек се научи как да се контролира, преди да му позволи да управлява света. Ние трябва да имаме контрол първо над самите себе си, преди да имаме власт над творението. За да застанем с достойнство над Бог и творението, ние трябва да действаме по собствена воля. По този начин Бог иска да сподели с човека творческата Си дейност.

Човекът трябва да премине през процес на узряване, през това време той получава голяма отговорност, за да развие самоинициатива и самодисциплина.

Ние трябва да израснем, до едно сигурно състояние, достойно за доверието на Бог, на хората, които ни заобикалят и на цялото творение, включително ангелите.

От този аспект на човешката отговорност можем да разберем, че грехопадението на човека е единствено негово дело. По никакъв начин Бог не е отговорен участник. Той не може да признае грешната любов и злото като част от Собственото си творение. По същия начин, както някои действия, които нарушават конституцията и законите на една страна, не могат да бъдат приети за законни. По същия начин, както нациите отказват да признаят незаконно установени правителства, Бог не може да признае един свят, който е резултат от грехопадението.

Да се намеси и да спре действие извън съвършения си принцип, ще е равносилно да го признае за валидно и за част от творението.

Ако Бог беше реагирал, това щеше да предполага, че признава Адам и Ева за зрели същества, каквито те всъщност не са били. Бог може да упражнява пряко господство над зрели синове и дъщери, които са достигнали духовна зрялост като са изпълнили своята част от отговорността. Намесвайки се преди Адам и Ева да достигнат съвършенство, би означавало да отрече способността им сами да го постигнат.

Поради всички тези причини, независимо колко болезнена и непоносима е била болката в сърцето Му в този момент, Бог не може да се намеси и предотврати грехопадението.

Последици от Грехопадението

ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ГРЕХОПАДЕНИЕТО

Поради грехопадението първото човешко семейство се отделя от Бог и попада под влиянието на въстаналия архангел. С погрешното използване на любовта се появява грешна традиция и погрешен начин на живот. От този момент лошите навици и греха се умножават чрез наследниците на първото семейство.

Като резултат се развива един „свят” извън принципа на Бог, противоположен на Неговите идеали и извън Неговия контрол. Използвайки религиозния термин, наричаме „ад” света на порока, безпорядъка, бедността, експлоатацията, войната и страданието.

Човечеството, отделено от Бог, без истински закони и в състояние на хаос, става примитивно и деградирало. В отсъствието на обща цел и идеал, хората се отчуждили и постепенно загубили идентичността си. Човешките същества, губейки пътеводната си светлина, изпадат в състояние на варварство с толкова притъпена духовна чувствителност като тази при животните.

Борби и конфликти изолират хората все повече и повече и резултатът е разединение и продължително разделение. Това създава и увеличава териториалните бариери на комуникация, ускорява значими различия в раса, език, вяра, обичаи и др., които характеризират човешката история. Грехопадението принизява човечеството до примитивно и необразовано варварство, което възпрепятства морала на хората и материалното им развитие.

Все пак, не понасяйки снижаването на духовните стандарти, човечеството завинаги запазва в себе си потенциала за добро от първоначалната си природа. Ето защо Бог е можел да работи чрез съвестта ни и постепенно да развива и усъвършенства сърцето и интелекта ни.

Бог ни вдъхновява да изпълняваме отговорността си. От зората на историята, Бог е бил скритата сила, която е направлявала плана за възстановяване на грешния свят до първоначалното му състояние и да възстанови изгубения Си идеал.

Бог, нашият създател, има Воля. Тази Воля е да възстанови този свят на мир и истинска любов. В края на краищата Той ще възстанови Своя първоначален идеален свят, пресътворявайки го от сегашните обстоятелства на този свят.

Следователно от тази гледна точка, човешката история има посока и цел. Тази цел е възстановяването или духовното пресътворяване на човечеството от състояние на грях до първоначалното му състояние. Така целта на историята е да превърне „Ада” в „Небесното царство”.

Традиционно много се говори за спасение. Но какво е спасение? Точно това е спасение – възстановяването. Докторът спасява пациента, като му помага да излекува или възстанови увреденото си здраве. Този процес изисква съдействие от двете страни, на доктора и на пациента..

Усилията на Бог през историята очертават подобна ситуация. Въпреки че Бог е всесилен, Той не може да спаси човечеството само чрез силата си, човешкото съдействие и усилие също на необходими. Ето защо историята е хроника на усилията на Бог и човек, едновременно на успехите и провалите в отговор на помощта на Бог.

Защо Бог иска да ни спаси въпреки факта, че ние сме тези, които са Го предали и изоставили, създавайки този свят на ад и трагедия? Има три основни причини:

Първо, защото Бог е всесилен и абсолютен. Когато Той реши да постигне целта Си, в края на краищата нищо или никой не може да Го спре. Той никога няма да бъде победен от Сатана. Ако Бог е всесилен, най-малкото което е способен да постигне, е да създаде мирен и щастлив свят за човечеството. Ако този вид свят не може да бъде реализиран, тогава можем да заключим, че Бог не съществува.

Второ, Бог е създал човешките същества като Свои деца. Въпреки че сме Го предавали много пъти, Бог е нашият Истински баща. Той не е можел да ни изостави. Неговото щастие напълно зависи от нас. Както родителите са най-загрижени и състрадателни към сина или дъщеря, които страдат най-много, така и грижата на Бог Го тегли към децата Му, които страдат.

Поради истинската любов, Бог не може да Се отдели от нашето нещастие. Всесилният Създател е също и наш любящ Баща, който страда с всички нас. По тази причина Той определено ще разреши проблема с грехопадението.

Трето, Бог е създал човешкия дух неразрушим и вечен. Ако този физически свят бъде унищожен, духовете на безброй хора, които са живели в миналото, ще останат в духовния свят без възможност да бъдат освободени. Докато човечеството не се възстанови физически и духовно, резултатите от грехопадението няма да бъдат поправени и тези хора не могат да бъдат възстановени.

Хрониката на усилията на Бог да спаси човечеството е описана в историята на световните религии. Всъщност думата религия идва от латинската дума „religare”, което означава „повторно свързване”. Ето защо истинската цел на религията е да обедини отново човек и Бог, и възстанови първоначалния Му идеал.

Религиозната природа на човека забелязваме от времето на най-ранните рисунки на първобитните хора, които вече са описвали духовни същества и сили. Бог е можел да издига стъпка по стъпка интелектуалното и моралното ниво на човечеството. Развиват се изрази на по-висша религиозност, отражение на прогреса във възстановяването. След като грехопадението ни отдалечава от Истината, ние трябва да се пресътворим чрез Словото или Истината в процеса на възстановяване.

Ето защо Бог винаги работи чрез праведни и свети личности, чрез пророци и духовни лидери, които прогресивно се появяват в хода на историята, за да обяснят божествената истина. Когато наблюдаваме допирните точки и постепенното обединение на идеалите в историята на религията, можем да познаем Бог като извора на вдъхновението.

В задълбоченото си изследване върху еволюцията на културните сфери, Арнолд Тойнби открива,че културите винаги се развиват на основана на религия. Когато се развива по-универсална и висша религия се появява и по-висока форма на култура, която в края на краищата наистина и асимилира съседните култури на по-ниско ниво. Тези народи и нации в историята, които не могат да се придвижат към една по-висша религиозна философия, винаги са били асимилирани.

В миналото нашият свят се е състоял от повече от двадесет и шест различни културни сфери, които в хода на историята се обединяват, за да създадат днешните четири световни велики фундаментални културни сфери: Индуизъм – Будизъм, Юдео-Християнството, Исляма и културите на Далечния Изток: Конфуцианство – Таоизъм – Шинтоизъм.

Заключението на Арнолд Тойнби е, че всъщност ние се движим към една единствена световна култура. Нарастващите средства за комуникация още повече ще ускорят този процес. Според Божествения Принцип това не е случайно, а резултат от усилията на Бог и човек да пресътворят един обединен свят, който се стреми да възстанови вечния и непроменлив идеал на Бог.

Научните постижения и технологии, на които днес се радваме са изключителни. Ние имаме капацитета и материалните средства да конструираме един чуден свят на спокойствие и благополучие за цялото човечество. Но въпреки този огромен потенциал, ние все още не сме способни да построим един хармоничен свят на мир и щастие, защото няма паралелно развитие на духовното и моралното нива.

Съществува дисбаланс между нашето външно можене и нашето вътрешно развитие. Например, въпреки че вече изследваме открития космос и успяхме да изпратим хора на Луната, ние все още сме неспособни да живеем и успешно да прилагаме етични и морални норми, като например десетте заповеди, дадени от Бог на Моисей, преди приблизително 4000 години.

Въпреки целия наш прогрес, ние все още не изпълняваме ролята си на истински господари на творението, защитавайки ценното наследство, което Бог ни е дал. Всъщност поради грешната ни природа, ние дори злоупотребяваме с природата и не й позволяваме да изпълнява истинската си функция.

Вместо да съществуваме в хармония с околната среда, човешкият егоизъм и алчност са ни довели до неправилната експлоатация на природата, възпроизвеждайки враждебност.

Апостол Павел говори за това страдание на природата, като го сравнява с родилни болки, нетърпеливо чакайки появата на децата на Бог (Рим. 8:22). И не само природата, а също Бог и цялото човечество чакат голямата промяна и трансформация, които ще ни позволят да възстановим стойността и достойнството си като деца на Бог и реализираме един свят, освободен от злото и греха.

Мнозинството от мислещите хора определено са съгласни, че се нуждаем от цялостна промяна, за да се освободим от хаоса, липсата на морал, насилието и разрухата.

Но с определени изключения, общата тенденция досега беше първо да наблюдаваме проблемите извън самите нас. Ние искаме да видим „гредата в чуждото око”. Ето защо толкова много надежди се възлагат на вярата, че определени програми или политически и икономически системи ще ни дадат крайното решение.

Например когато болшевишката революция триумфира през 1917 г., това създаде големи очаквания и нейните лидери бяха горди да сложат край на една стара система на експлоатация и наложат нова, която обещаваше справедливост и мир. Днес целият свят е свидетел на трагедията на тази система и последвалия я провал.

Великият урок, който можем да научим от това и подобни преживявания в миналото е, че е илюзорно да претендираме, че първо трябва да променим обществото и неговите структури, за да може по-късно тези промени да гарантират промяната на човешкото поведение.

Никакъв нов план, програма или система не могат да работят, ако са осъществявани от същите корумпирани хора. Ако човекът не се промени, нищо не може да се промени. Коренът на човешките проблеми започва от егоистичната позиция на индивида, върху когото са построени структурите и системите на обществото. Само когато човекът е способен да преодолее собствения си егоизъм, ще бъде възможно да предвиди постоянни и стабилни промени в обществото.

Ето накъде човечеството трябва да насочи надеждата си и мечтите си за истински мир за в бъдеще. Волята на Бог е да изкорени егоизма от всеки индивид, а после да преобразува и пресътвори човечеството и Своя собствен храм, за да може всички хора да станат святи.

Ето защо истинският мир и хармония между нациите не започват на национално ниво, а с усъвършенстването на индивида. С превръщането си в храм на Бог всеки човек става съвършен. Ето къде започва световният мир. Всеки един от нас е истинска начална точка с която започва световния мир и идеалния свят.

Имаме нужда напълно да възстановим духовната си чувствителност, за да не можем никога да се отнасяме зле или да нараняваме другите. Трябва да чувстваме страданието и болките на другите като наши. (Виж Диаграма 7)

В първоначалния свят на Божието творение двама да се бият би било като лявата ръка да бие дясната и дори по-лошо, като да извадиш очите си със собствената си ръка. В идеалния свят няма да има конфликти, няма да има зло. Ще има само хармония, сътрудничество и взаимопомощ. Ще има само хармония, сътрудничество и взаимопомощ. Ще има единство между хората в преследване на истина, доброта и красота. Това наистина ще бъде светът на мира, който човечеството търси.

Затова трябва да приемем всички промени, които засягат хода на историята, най-голямата и най-важната промяна тепърва трябва да се осъществи.

От всички битки, които някога са били водени, най-фундаменталната все още предстои. Това е усилието, което накрая всеки от нас индивидуално трябва да направи, за да преодолее злото в себе си и да се освободи. Ние трябва да се пречисти и да се избавим от греха. За да сме по-конкретни, трябва напълно да изтрием от сърцето и паметта си грешната и забранена любов. Тази любов толкова дълго време е тровела човечеството.

Тези дълбоки откровения за произхода на неморалността и злото са от жизнена важност, защото ни разясняват природата на греха. Те ни дават оръжието и знанията, за да го преодолеем.

Последната и най-трудната революция ще бъде вътрешната революция на сърцето и съзнанието ни. Тя ще ни изведе от несправедливостта, покварата и егоизма към една позиция, при която любовта и службата на другите ще са най-висшата ценност.

Както Сан Мьонг Мун предрича:

„Мога да предвидя голяма промяна, революция, която настъпва в света, но не на огъня и куршумите, а на Божията истина, разпалваща сърцата на хората. Дошъл съм да възпламеня тази духовна революция, една тиха революция, която променя човешкия егоизъм в алтруизъм.”

Във встъпителния си адрес пред Федерацията за световен мир, през август 1991 г. в Сеул, Корея, пред президенти и високопоставени лица на много страни Сан Мьонг Мун заяви:

„Двадесет и първи век ще бъде правдив век. В този век богатството няма да бъде доминиращ фактор. Вместо това доминиращи ще бъдат човешката душа и дух. Двадесет и първият век ще бъде на обединението между Бог и човек. Това ще бъде епохата, когато ново пробуждане ще дойде при всеки човек, ще осъзнаем, че ще спечелим повече, ако искрено живеем за другите. Егоизмът силно ще намалее. Живот, чест и слава ще триумфират базирани на алтруизма. Това са характеристиките на настъпващия двадесет и първи век. Епохата на мира наближава. И нещо повече, възможността за реализация на Небесното царство ще е налице. Двадесет и първият век ще е надежден и славен век.”

В Библията се говори за „последните дни” и за „края на света”. Ако историята беше започнала от доброто, нямаше да е нужно да свърша. Но тъй като историята започна със зло, трябва да настъпят последните дни, в които злото накрая ще е елиминирано и ще дойде краят на порочния и грешен свят. Ще дойде времето, което Светото писание нарича „и ще изковат ножовете си на палешници”. С други думи – време на преход, когато „ад”-ът ще се трансформира в „Небесно царство”.

Няма да има буквално разрушение на вселената чрез катастрофи, както вярват някои християни. Последните дни ще са време на щастие, когато най-великата надежда на човечеството, твърдо отстоявана в хода на историята, накрая ще бъде реализирана.

Разделени дух и тяло

БОРБАТА МЕЖДУ ДУХА И ТЯЛОТО

За да се спечели тази последна битка в историята и за да сме победители в покоряването и изкореняването на злото в нас, е необходимо ясно да разграничим слабостта, егоизма и грешната природа.

Както Сатана е контролирал първите човешките предци – чрез техните физически желания, така той продължава да ни контролира и днес чрез егоистичните ни физически желания.

Грехопадението, което се случва чрез грешна любов създава дисхармония между алтруистичната насоченост на съзнанието и егоистичните, неправилно ориентирани физически желания. Резултатът от това е разединение и борби във връзките ни на вертикално ниво – с Бог, с родители, с по-малките от нас, с учениците, а също и в хоризонталните ни връзки – със съпруга ни, с познати, с приятели, с колеги и т.н. Тези взаимоотношения вместо да се характеризират с искрена любов, често са деформирани, поради объркването, което съществува в нас самите, между желанието на ума да служи на другите и задоволяването на физическите ни желания.

Първоначално тялото и дъхът е трябвало да бъдат обединени и неспособни да се разделят. Човешкото тяло представлява тялото на Бог. Човешкото тяло е реципиентът, който побира ума, това е мястото, което съзнанието обитава. Разделянето между двете се осъществява поради грехопадението и става причина човешкото тяло да попадне под господството на Сатана и егоизма.

Физическото ни тяло е важно, най-вече за да поддържа духовното ни израстване. Само по себе си тялото търси единствено собственото си удобство и благополучие. Ето защо злото винаги търси да мобилизира тялото ни, да доминира и неутрализира желанията на духа ни. Често вършим неправилни неща, само за да задоволим собствените си желания и физически потребности, дори с цената да нараним другите.

От друга страна, в съзнанието ни човешката съвест се превръща в агент на Бог. Съвестта ни не съществува само за наша облага. Тя е внедрена, за да можем да постъпваме правдиво. Тя винаги търси доброто и следва алтруистична посока. Но тялото често въстава срещу съвестта.

Тялото търси само собствения си комфорт и е предразположено да постъпва егоистично, като задоволява телесните си желания. Съвестта, от друга страна, коригира тялото, като го подчинява в посока на ума. По тази причина е неизбежно преживяването на конфликти и вътрешни борби в нас самите.

Бог упражнява влиянието Си, за да стимулира ума ни чрез духовните ни желания. Духовните ни желания търсят истинско удовлетворение чрез добри и отговорни дейности. Ние сме щастливи, когато първо направим щастливи другите.

Тялото ни обаче винаги е привлечено от алтернативни пътища и търси да се отклони в различна посока. Когато трябва да се направи нещо важно, тялото иска почивка, храна или напитка и човек, който не е силен или духовно развит, ще каже: „Аз искам да правя тези неща и трябва да ги правя”, по един човек, който е наистина мъдър би казал: „Съществото с тези желания не съм истинския ‘аз’ и то трябва да почака.” Често, когато се появи възможността да помогнем на някого, тялото казва: „Защо да се безпокоя. По-добре е, ако някой друг го направи, вместо мен”, но ние трябва да отговорим на тялото си: „Ти няма да ми попречиш да направя нещо добро.”

Тялото е на наше разположение, то е конят, на който препускаме. Следователно ние трябва да се отнасяме внимателно и да се грижим за него, да го храним правилно и да го поддържаме чисто. Без здраво и чисто тяло ние не можем да изпълним трудните задачи, които ще ни позволят да достигнем духовно съвършенство. Но ние винаги трябва да сме тези, които контролират тялото си, а не да оставаме тялото да контролира нас.

В определен смисъл най-големият ни враг е собственото ни тяло. Трябва твърдо да установим един принципа: „Трябва първо да контролирам себе си, преди да имам власт над каквото и да е друго.” Ако аз съм контролиран от обстоятелствата, това означава, че моето тяло контролира ума ми. Но ако аз мога да запазя позицията си и състоянието на духа си, без значение какво правя или колко трудни са обстоятелствата, това означава, че умът ми контролира тялото ми.

Вътрешният сблъсък между духа и тялото представлява войната между доброто и злото.

Духът трябва да има вътрешната сила и необходимата духовна власт на себеконтрола, за да овладее желанието си за храна, сън и секс, които са трите най-основните желания на тялото ни.

В началото забранената сексуална любов ни създава илюзия и чувство за единение и щастие, като че ли това е истинска любов. Парите, властта и славата също могат да ни създадат илюзията, че сме задоволили вътрешните си потребности с външни средства.

Първоначално Бог ни е създал с потенциал да живеем в щастие. Ние сме създадени да се опияняваме не от наркотици, а от любовта на Бог. Тъй като сме загубили първоначалния си капацитет, ние търсим противоестествени, изкуствени средства за силна възбуда като алкохол или наркотици. Всъщност мъжът и жената са създадени да се опияняват един друг с център Бог. Няма нищо, което да надминава това чувство на радост и щастие. Всяка клетка от тялото ни експлодира от удоволствие. Очите, ушите и всички тъкани в екстаз от щастие. Когато веднъж хората открият начина да получават това опиянение от истинската любов с център Бог, дори и да са поощрявани да използват наркотици, алкохол др., те ще откажат. Сравнението ще обезсмисли тяхната употреба.

Ето защо традиционните световни религии, единодушно проповядват принципа на телесна дисциплина чрез постене, молитва, сексуално въздържание и др., т.е. да се правят неща, които тялото не желае да прави. Религията е тренировъчното пространство, където неуправляемите желания на тялото са контролирани, принуждавайки тялото да е в хармония с волята на ума.

Истинската религия набляга на себеотрицанието, себеконтрола, дисциплината и проповядва да живеем себеотдайно. Никога не е имало велика религия в историята, която да е поставяла в центъра егоизма или егоцентризма.

Виждаме, че будистките монаси медитират с години наред, като се опитват да отделят от себе си всички физически желания, до състояние на празнота. Като правят това, те искат да открият идеалния стандарт на човешкия характер. Цялото и усилие може да бъде описано с една фраза: те отричат малкото егоистично „аз”, за да открият истинската си вътрешна същност. Това е тяхната цел.

Все пак никой не е способен напълно да контролира тялото си, без вътрешно да се обедини с Бог. Само когато ума ни е обединен със силата на Божията любов и истина, ние можем да използваме телата си правилно. Умът трябва да е в позиция на субект, а тялото – в позиция на обект относно ума. Любовта на Бог и Неговата истина имат властта да се обединяват заедно в хармония. Подобен хармоничен човек се описва от религиозната терминология като светец. Ето защо религията е била инструмент на Бог, с който да води и възстановява човека към първоначалния Му идеал.